Средновековието, Възраждането и XX век се срещат в три от градските църкви. Главата включва и други църкви, джамията „Фатих Мехмед“ и манастири из областта.
Музеят отнася „Св. Георги“ в квартал Колуша към XI-XII в.; датировката е спорна. Това е малка кръстокуполна църква, която пази пет слоя стенописи и над двеста графита, издраскани от посетители през вековете. С нея е свързано и най-упоритото кюстендилско предание: за гроба на цар Михаил III Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г.
„Успение Богородично“ от 1816 г. е първата възрожденска църква на града, свързвана от местната църковна традиция с по-стар храм „Св. Никола“. Отвън изглежда скромна, защото е вкопана на около 3 м в земята. Дълги години е катедрален храм на Кюстендил.
„Св. Мина“, строена през 1926-1933 г. и осветена през 1934 г., е най-голямата по площ църква в града. Неовизантийският храм-паметник е смятан за умален образец на „Св. Александър Невски“ в София.
Извън града малките църкви пазят различни строителни и живописни слоеве, а манастирите съчетават архитектура и действащ религиозен живот. Рилският манастир, Руенският манастир и пещерата край Гърбино са свързани с почитта към св. Йоан Рилски. Средновековните останки, съвременните сгради и местните предания са разграничени в отделните описания.
„Св. Димитър“ на Бобошевския манастир пази живопис от 1488 г., а ктиторският надпис във вуковската „Св. Петка“ датира стенописите ѝ през 1598 г. Съседната „Св. Никола“ има отделна датировка по живописта. В Граница „Св. Илия“ съчетава възрожденско строителство, икони на Иван Доспевски и по-късни стенописи.
В Мърводол останките на „Св. св. Козма и Дамян“ показват кръстовидния план, а „Св. Троица“ в Пастух има три конхи. Малкият параклис „Св. Спас“ край Вуково е разгледан отделно от старите селски църкви; датировките им не са прехвърлени върху него.
Около Бобошево параклисите „Св. Архангел Михаил“ и „Успение Богородично“ са отделни места по Руенския склон. Каталожните описания ги свързват с по-стари храмове, но не установяват точни години за днешните постройки.
В Трекляно „Успение Богородично“ от 1860 г. поставя въпроса за връзката между възрожденския храм и по-старата обител, чието точно място не е установено. „Св. Троица“ във Фролош е датирана през 1876 г. от община Кочериново; подробната ѝ художествена история остава за доуточняване.
Край Ваксево „Св. Неделя“ е останка с ниски основи до Елешница. Старата „Успение Богородично“ извън Раждавица пази фрагменти от живопис и има спорна строителна датировка. При Таваличево „Св. Богородица“ е оброчище с каменен кръст, отделно от манастирските останки в Манастиро.
В Коркина старият и новият „Св. Николай“ стоят един до друг в Горната махала. В днешна Драговищица ямборската „Успение Богородично“ от 1859 г. е отделна от по-стария едноименен храм при Перивол; строителните дати и художествените атрибуции са разграничени в описанието.