45Храмове · с. Таваличево

Черква „Св. Петка“

Краят на XVI или началото на XVII в.; разширение около 1900 г.

Датировка от източниците: Краят на XVI - началото на XVII в.

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
с. Таваличево, община Кюстендил
Планирано време, без уточнен обхват
около 45 мин.
Работно време
Не е намерена потвърдена информация
Вход
Не е намерена потвърдена информация

Подробности за посещението ↓

Продълговата църква в Таваличево, с дърво пред фасадатаУвеличи снимката
Външен изглед на „Св. Петка“ през 2009 г.Заснето: . Датиран кадър, който не удостоверява сегашното състояние.Снимка: LeeKeoma, 2009 г. · Обществено достояние · Wikimedia Commons

В „Св. Петка“ старата църква е включена в олтарната част на по-голям храм. Цвета Кунева от Института за изследване на изкуствата при БАН датира старите стенописи в края на XVI или началото на XVII в. и проследява разкриването им през 2012-2013 г.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

Отвън „Св. Петка“ в Таваличево изглежда като сравнително голяма селска църква. По-старият ѝ храм обаче се пази в източната част, зад иконостаса. Посещението е среща с две съединени пространства, чието предназначение и размери са се променяли.

Старата църква в новия храм

↗

Цвета Кунева изследва стенописите в сборника „Изкуствоведски четения 2022. Старо изкуство“ на Института за изследване на изкуствата при БАН. Тя отнася изграждането и първата живопис към края на XVI или началото на XVII в. Датировката се основава на архитектурата и особеностите на изображенията, тъй като няма запазен надпис с точна година.

По-старите справки, включително българската Уикипедия, дават по-широк период XIV-XVI в. За разказа тук следваме по-новото специализирано изследване, без да представяме изводите му като прочетена строителна грамота.

Старият храм е малка триконхална църква: освен източната апсида има странични полукръгли разширения. Камък и тухла са свързани с хоросан, а пространството е покрито с полуцилиндричен свод. Кунева посочва вътрешна дължина 6,35 м и ширина 3 м. Нивото е около метър под околния терен.

Около 1900 г. западната стена е премахната и към старата сграда е прибавен значително по-голям наос. Така ранната църква става олтарно пространство на новата. Камбанарията и западната галерия са по-късни добавки от XX в. Вътрешното разграничение между двата периода е по-показателно от общия външен силует.

Какво разказват стенописите

↗

В старата част се пазят изображения от първоначалната живопис. Кунева разглежда Възнесение, Христос Пантократор, пророци и Благовещение, както и сцени от евангелския разказ. По южната стена има цикъл, свързан с живота на св. Никола. Някои сцени са частично загубени, затова разпознаването им изисква сравнения с други храмове.

Особено внимание авторката отделя на изображението на св. Параскева Римлянка. Тя го свързва с първоначалното посвещение на църквата. Името „Св. Петка“ може да се отнася до различни светици и тук не бива автоматично да се разбира като св. Петка Търновска. Кунева обсъжда и вероятната връзка на старата църква с погребални функции.

Живописната програма позволява да се разглежда малкото селско пространство в по-широкия свят на балканската църковна живопис. За посетителя най-ясният ориентир остава мястото на всеки образ: в апсидата, по страничните стени или върху свода. Целият цикъл не е запазен еднакво добре.

Разкриване и реставрация

↗

Стенописите са били покрити с мазилка, вероятно при разширението около 1900 г. През 1967 г. Люба Красовска прави проучвателни разкрития. Пълното им освобождаване и реставрация са извършени през 2012-2013 г. от С. Аенски, според изследването на Кунева. Иконостасът от 1888 г. е реставриран през 2014 г.

Авторката отбелязва и намеса през 2020 г., която според нейния анализ променя характера на оригиналната живопис. Това е оценка в научната публикация, а не описание на извършена от нас проверка на място.

Снимките в галерията са от 2009 г. Те показват екстериора, иконостаса и тогава видимите фрагменти, преди разкриването от 2012-2013 г. При сравнение с днешния интериор тази разлика във времето е съществена.

Посещение

↗

Църквата е в с. Таваличево, община Кюстендил. Предвидете около 45 минути, ако е осигурено влизане и може да се разгледа старият храм. Той е зад иконостаса, в олтарната зона, затова достъпът трябва да се съгласува с хората, които се грижат за църквата. Не приемайте, че свободният достъп до двора дава право за влизане навсякъде вътре. Потвърдени работни часове и входна цена не са намерени.

Преглед на снимки

Предишна и следваща: стрелки наляво и надясно. Затваряне: Escape. На телефон използвайте бутоните или плъзнете снимката.

← Всички забележителности

Източници

(3)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. Google Maps: Черква „Св. Петка“Онлайн източник · Български · maps.app.goo.gl
    Адрес на източника

    https://maps.app.goo.gl/FamPVyfPSjfEkkQZ8

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  2. Цвета Кунева, Стенописите в църквата „Св. Петка“ в село Таваличево, Изкуствоведски четения 2022. Старо изкуство, ИИИ-БАН, с. 129-150PDF документ · Български · artstudies.bg
    Адрес на източника

    https://artstudies.bg/wp-content/uploads/2022/12/Изкуствоведски-четения-2022_Старо-изкуство_20.12.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  3. Света Петка (Таваличево), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Света_Петка_(Таваличево)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.