36Храмове · с. Гърбино, местност „Светата вода“
Пещерата на св. Иван Рилски
Надписи от XVI-XVIII в.; поклонническо място
Посещението накратко
- Адрес
- Местност „Светата вода“ край с. Гърбино, Земенски пролом
- Ориентировъчно време за целия пешеходен излет
- около 2 ч.
- Работно време
- Не е намерена потвърдена информация
- Вход
- Не е намерена потвърдена информация

Скалната ниша в местността „Светата вода“ край Гърбино е почитано място, свързано с преданията за св. Иван Рилски. По камъка има молитвени надписи и рисунки, изследвани от Явор Митов в издание на НАИМ-БАН през 2017 г.
Работно време, вход и как да стигнете ↓
Пещерата край Гърбино събира природна ниша, вода и следи от поклонници. Иконите и кръстът показват как мястото се използва за молитва. По-дребните врязвания в камъка отвеждат към хора, които са идвали тук преди столетия и са оставяли имена, молби и рисунки.
„Светата вода“
↗Явор Митов описва нишата на около 2 км от Гърбино по поречието на Струма в „Нумизматика, сфрагистика и епиграфика“, т. 13 (2017), издание на Националния археологически институт с музей при БАН. По скалата се стича вода, която се събира в малко кладенче. Местната представа за нейната лечебна сила е част от почитта към мястото. Това е вярване, а не установено медицинско свойство на водата. [1]
В научната публикация пещерата е наречена и скална ниша. За посещението това е полезно уточнение: интересът е в откритото поклонническо пространство и запазените следи по камъка. Не става дума за благоустроена подземна пещера с осветена туристическа обиколка.
Преданието за светеца
↗Митов представя местната легенда, според която след напускането на Скрино св. Иван Рилски се уединява край Земенския пролом. Разказва и предание, записано от Йордан Иванов: хората се плашели от отшелника и той се криел около Раждавица. Авторът сравнява тези сведения с житийната традиция за пътя на светеца по Струма към Перник и Витоша.
Това обяснява защо мястото носи името на св. Иван Рилски. Не дава сигурно доказателство, че именно тази ниша е първото му убежище след Скрино. Връзката със светеца е запазена в преданието и в по-късния култ. Тук тези две неща са разграничени от доказуемото лично пребиваване през X в.
Малките знаци по камъка
↗При изследването Митов открива два допълнителни надписа и три рисунки графити. Думата „графити“ тук означава исторически врязани знаци. Те са част от паметника и трябва да се запазят без докосване, почистване или нови надрасквания.
Един от надписите е молитва на Васил към св. Йован за спасение. По формите на буквите Митов предлага вероятна датировка в XVI в. По-ранното изследване е обсъждало XIII-XV в., както и възможност за XI-XII в. Затова често срещаното туристическо обозначение „надпис от XII в.“ е твърде категорично. Нито прочитът, нито датировката бива да се откъсват от историята на научното им обсъждане.
Друг надпис носи годината 1719 и името Данаил. Той дава конкретна дата за посещение и молитва в нишата. Още един, непълно запазен текст е отнесен към XVII-XVIII в. Името Йован в тези молитви е историческа форма на името на светеца, а не указание за друг покровител на пещерата.
Рисунки и различни посетители
↗Сред изображенията има коне и конници. Митов обсъжда една от фигурите като възможен въоръжен конник от османската епоха. Тълкуванията на такива малки и схематични рисунки остават предположения. Те не позволяват всички врязвания да се обявят за дело на един човек или за следи от едно-единствено събитие.
Керамичните фрагменти, надписите и обредните предмети говорят за използване на мястото през различни периоди. На входа има каменен кръст с по-късен надпис и дата 1870 г. Различните следи трябва да се разглеждат заедно, без новият кръст да се приема за датировка на всички по-стари знаци около него.
Празник и жива почит
↗Хипотеза или неустановено твърдение В публикацията са събрани сведения за служба и курбан на 19 октомври, празника на св. Иван Рилски. Митов предава и разказ, че хората носели икони от околните села и след празника ги прибирали. Това показва връзката между нишата и местните общности. Не е потвърдена актуална програма за всяка следваща година, затова при планирано поклонение датата и организацията се уточняват на място.
Подходът
↗Туристическият портал на Кюстендил дава около 5 км от Гърбино, докато Митов посочва около 2 км. Възможно е описанията да използват различни подходи, но не установихме проверен маршрут, който обяснява разликата. Маркерът е за входа на нишата в OpenStreetMap, а не за началото на пътеката.
Предвидете около два часа за подход и разглеждане според избрания път. Уточнете местната пътека и избягвайте да разчитате само на разстоянието по карта. Не открихме обявени часове за посещения или входна такса. Най-важната грижа на място е да се запазят скалните надписи и пространството за молитва.
Източници
(3)
Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.
- Явор Митов. Новооткрити надписи и рисунки графити от пещерата на св. Йоан Рилски при с. Гърбино, Кюстендилско, Нумизматика, сфрагистика и епиграфика 13, НАИМ-БАН, 2017, 363-370Научна публикация · Български · publications.naim.bg↑1
Адрес на източника
https://www.publications.naim.bg/index.php/NSE/article/download/51/59
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Пещерата на Иван Рилски в село Гърбино, Туристическа дестинация КюстендилОнлайн източник · Български · visit-kyustendil.eu
Адрес на източника
https://visit-kyustendil.eu/prirodni-zabelejitelnosti/peshterata-na-ivan-rilski-v-selo-garbino
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- OpenStreetMap: node/11423965120Картографски запис · Езикът не е уточнен · openstreetmap.org
Адрес на източника
https://www.openstreetmap.org/node/11423965120
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.