12Природа и паркове · Земенски пролом

Водопад Полска Скакавица

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
Североизточният край на с. Полска Скакавица, в Земенския пролом на Струма, община Кюстендил
Ориентировъчно време за целия пешеходен излет
около 2 ч.
Режим на посещение
Не е намерена потвърдена информация
Вход
Не е намерена потвърдена информация

Подробности за посещението ↓

Водопадът се спуска по скала сред гъста зеленинаУвеличи снимката
Водопадът е висок около 53 м.Датата на заснемане не е установена.Снимка: Shrek · CC BY-SA 3.0 · Wikimedia Commons

Водопад от около 53 м в Земенския пролом на Струма, при почти опустялото село Полска Скакавица. Водата е толкова варовита, че трупа бигор по скалата и водопадът постоянно мени формата си. Чешкият историк Константин Иречек пише през 1888 г. за гледка, „която в пустините на Балканския полуостров има малко равни на себе си“.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

Варовиков откос над Струма, по него се спуска тънка водна завеса, а около нея има мъх и бигор, натрупан от водата. Наоколо е Земенският пролом, а горе на ръба е селото, на което водопадът дава името си.

Колко е висок

↗

Източниците се разминават. Научният обзор на геоложкото наследство на България (1996 г.), OpenStreetMap и изследване, публикувано от Springer през 2026 г. дават 53 м. Уикипедия и сайтът geograf.bg пишат 50 м. По-стари географски източници и някои сайтове дават 70 м.

70 м е и височината на друг, по-известен водопад, Скакавица в Рила. Вероятно оттам идва объркването. Ние следваме научния източник: около 53 м.

Брошура, издадена по проект на общините Кюстендил и Конче по програмата Interreg-IPA България-Македония, дава и двете числа: от най-високата точка, откъдето започва водопадът, до нивото на Струма разликата е 70 м, а главният пад е 53 м. Така 70-те метра може да са просто общата денивелация. Брошурата нарича потока Големи (Широки) дол.

В горната си част потокът образува няколко карстови стъпала, след които водата пада свободно. Посетителите описват горно и долно ниво, а една пътечка минава зад водната завеса.

Водопадът, който расте

↗

Скалата е бигор (травертин), „варовита шуплеста скала, образувана от калцирането на растения“. Водата идва от близки карстови извори и е силно варовита. Когато пада, калциевият карбонат се отлага отново по ръба на скалния праг. Новите пластове се трупат, а гравитацията и ерозията откъртват старите, затова формата на водопада се мени сравнително бързо.

Геолозите описват водопада като „кватернерен травертин върху палеозойски и триаски варовици“. Уикипедия отива по-далеч: за разлика от повечето водопади, които се отдръпват заради ерозията, този „се издига всяка година“. Тя добавя предпазливо: „Твърди се, че това е единственият такъв водопад в България.“ Научно потвърждение за последното не открихме.

Иречек край водопада

↗

През 80-те години на XIX в. Константин Иречек се спуска на кон по Земенския пролом. Изведнъж пред него се показва варовикова стена, висока над 100 м. По ръба ѝ стоят глинени къщи с червени покриви, „като лястовичи гнезда“, а от тях към Струма падат „два сребристопенести тънки водопада“. Отдолу има горичка от тополи, ябълки и сливи, в която се крие малка воденица.

Иречек нарича гледката „красива панорама, която в пустините на Балканския полуостров има малко равни на себе си“. Той отбелязва и бигора: „от разлагането на варовика около водопада се образува хубав травертин“. Това е най-ранното научно описание на мястото, което открихме.

Селото на водопада

↗

Иречек обяснява и името: скок на български обикновено значи водопад. „Полска“ (на полето) отличава селото от Каменичка Скакавица, западно от Кюстендил.

  • XIV в.: село Скакавица се споменава в средновековни грамоти. Датите и манастирите в тях се разминават.
  • 1570-1572 г.: в османските данъчни регистри има 13 мюсюлмански и 49 християнски домакинства.
  • 1576-1577 г.: регистърът за данъка върху добитъка го записва като „Искакавиче“.
  • 1866 г.: селото има 44 къщи и 308 жители.
  • 1892 г.: майстор Георги Манчов строи църквата „Св. Димитър“ над водопада.
  • 1903 г.: построено е училище.
  • 1942 г.: основано е читалище.
  • 1945 г.: местната кредитна кооперация получава името „Водопад“.
  • 1946 г.: населението достига връх от 779 души.
  • В края на 2025 г.: в Полска Скакавица живеят 23 души.

Земенският пролом

↗

Водопадът е в Земенския пролом, дълбоко дефиле на Струма, дълго около 22 км, между Земенска планина на запад и рида Риша на Конявска планина на изток. Проломът е изсечен в мезозойски пясъчници, варовици и доломити, с пещери, карстови извори и скални форми. Под водопада Струма, „неможейки да върви напред“, завива на юг в скалисти клисури.

Проломът е и на един от главните пътища на прелетните птици към Африка, Via Aristotelis. Нагоре по течението са Земенската крепост и Земенските скали. На 3,5 км североизточно от селската църква е късноантичната и средновековна крепост Калето, оградена от Струма от три страни и проучена от Дора Димитрова.

Червената книга на България (електронното издание на БАН и МОСВ, 2011) показва колко ценен е проломът:

  • Скалната метличина (Centaurea finazzeri), критично застрашен балкански ендемит, има единствената си популация в България тук, между Полска Скакавица и Гърбино, на 480-510 м: около 300 растения на около 2 км². Като заплаха книгата посочва железопътните тунели, прокопани през находището (статия на Светлана Банчева, Димитър Димитров и Александра Япракова).
  • Скалната зидарка, уязвим вид с около 600 двойки в България, достига на север до Земенския пролом.
  • Струмският гулеш (Barbatula bureschi), уязвима рибка, ендемит на Струма и Места, е описан за първи път от Струма при гара Земен.
  • Горите от воден габър, терциерен реликт, са сред уязвимите местообитания и се срещат и в Земенското дефиле.

Подземните води на пролома описва Лазар Беров в материал за геоложка екскурзия на Българското геологическо дружество (2018). В Конявска и Земенска планина водата се събира главно във варовиците и доломитите на средния и горния триас, дебели общо около 350-400 м. Дъждът прониква в тях бързо, затова по повърхността тече малко вода, а по-големи извори има при Коняво (около 60 л/с) и Раждавица (30-50 л/с).

Легендата за Драгана

↗

Предание или легенда Вдясно от водопада, когато идвате от спирка „Скакавица“, стои скала, за която се казва, че го пази: Драганов камък. Легендата разказва, че красивата девойка Драгана, преследвана от турци, извикала: „С турчин не тръгвам, ханъма не ставам, вярата си не сменям, аз съм българка“, и скочила от скалата. Преданието е записано само в един популярен източник.

Борбата за водопада

↗

През 2005-2006 г. е предложен язовир с малка водноелектрическа централа край Раждавица, с 20-метрова стена и 176 ха водна площ. През 2008-2009 г. подобен проект се връща. Противниците му предупреждават, че той ще залее терасата под водопада и ще отреже достъпа до него. През януари 2009 г. кюстендилци започват подписка; съобщава се за около 1000 подписа на хартия и 2500 онлайн. Как точно е завършила историята, не открихме.

Водопадът е природна забележителност от 2 юли 1968 г.

Преглед на снимки

Предишна и следваща: стрелки наляво и надясно. Затваряне: Escape. На телефон използвайте бутоните или плъзнете снимката.

← Всички забележителности

Източници

(18)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. Z. Iliev, T. Todorov, I. Zagorchev, E. Djourova. The geological heritage of Bulgaria (overview), Geologica Balcanica 26(1), 1996PDF документ · Езикът не е уточнен · geologica-balcanica.eu
    Адрес на източника

    http://www.geologica-balcanica.eu/sites/default/files/articles/GB%281996%29_26_1_pp.63-68%20%28Iliev%20et%20al%29.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  2. Червена книга на Република България, т. 1, БАН и МОСВ, 2011: Скална метличина (Centaurea finazzeri)Онлайн източник · Български · e-ecodb.bas.bg
    Адрес на източника

    http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Cenfinaz.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  3. Червена книга на Република България, т. 2, БАН и МОСВ, 2011: Скална зидарка (Sitta neumayer)Онлайн източник · Български · e-ecodb.bas.bg
    Адрес на източника

    http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Sineumay.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  4. Червена книга на Република България, т. 2, БАН и МОСВ, 2011: Струмски гулеш (Barbatula bureschi)Онлайн източник · Български · e-ecodb.bas.bg
    Адрес на източника

    http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Baburesc.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  5. Червена книга на Република България, т. 3, БАН и МОСВ, 2011: Гори от воден габър (Ostrya carpinifolia)Онлайн източник · Български · e-ecodb.bas.bg
    Адрес на източника

    http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/21G1.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  6. Хидрогеоложки условия в района на Кюстендилската котловина (материал на Лазар Беров). Годишна геоложка екскурзия на БГД, 2018Научна публикация · Български · bgd.bg
    Адрес на източника

    https://www.bgd.bg/EXCURZII/Excursion_2018/Hydrogeology_Kyustendil.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  7. Polska Skakavitsa Waterfall. Брошура по проект CB006.1.21.164, общини Кюстендил и Конче, Interreg-IPA България-МакедонияОнлайн източник · Български · keep.eu
    Адрес на източника

    https://keep.eu/api/project-attachment/15121/get_file/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  8. P. Bozhkov. Weathering and Slope Processes in the Zemen Gorge, Landscapes and Landforms of Bulgaria, Springer, 2026Онлайн източник · Езикът не е уточнен · doi.org
    Адрес на източника

    https://doi.org/10.1007/978-3-032-16815-3_11

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  9. Konstantin Jireček. Cesty po Bulharsku, 1888, archive.orgОнлайн източник · Езикът не е уточнен · archive.org
    Адрес на източника

    https://archive.org/details/cestypobulharsku00jire

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  10. Екологичен мониторинг на река Драговищица, Български икономически форум, 2015PDF документ · Български · dams.reki.bg
    Адрес на източника

    https://dams.reki.bg/uploads/Docs/Files/1452085663_1.doklad_esenen_monitoring_dragovishtitsa.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  11. Димитър Желев. Българският рай, Полска Скакавица, geograf.bg, 2015Онлайн източник · Български · geograf.bg
    Адрес на източника

    https://geograf.bg/bg/article/blgarskiyat-ray-polska-skakavica

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  12. Скакавишки водопад „Полска Скакавица“, Strannik.bgОнлайн източник · Български · strannik.bg
    Адрес на източника

    https://strannik.bg/o/4126/skakavishki-vodopad-polska-skakavitsa/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  13. От гара Скакавица до водопад Полска Скакавица, TripsJournalОнлайн източник · Български · tripsjournal.com
    Адрес на източника

    https://tripsjournal.com/marshrut/vodopad-polska-skakavitsa

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  14. Водопадът Полска Скакавица, Кюстендилско, forthenature.orgОнлайн източник · Български · forthenature.org
    Адрес на източника

    https://forthenature.org/cases/31

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  15. Полска Скакавица (водопад), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Полска_Скакавица_(водопад)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  16. Полска Скакавица (село), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Полска_Скакавица

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  17. Земенски пролом, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Земенски_пролом

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  18. OpenStreetMap: Полска СкакавицаКартографски запис · Български · openstreetmap.org
    Адрес на източника

    https://www.openstreetmap.org/node/4204798265

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.