13Природа и паркове · край с. Богослов

Секвоите в Ючбунар

Датировка от източниците: края на XIX в.

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
Местност „Ючбунар“, западно от с. Богослов, по североизточните склонове на Осогово
Планирано време, без уточнен обхват
около 45 мин.
Режим на посещение
Не е намерена потвърдена информация
Вход
Не е намерена потвърдена информация

Подробности за посещението ↓

Три огромни червеникави ствола на секвои, сраснали един до другУвеличи снимката
Трите стари секвои, засадени от Йордан Митрев.Заснето: . Датиран кадър, който не удостоверява сегашното състояние.Снимка: Angel Angel 2, 2019 г. · CC0 · Wikimedia Commons

Три гигантски секвои, засадени в края на XIX в. от кюстендилския лесовъд Йордан Митрев, и около стотина по-млади около тях, в местността Ючбунар над Кюстендил. Високи са над 30 м, а обиколката на най-голямата е 9 м. През 2017 г. печелят конкурса „Дърво с корен“, а през 2018 г. представят България в „Европейско дърво на годината“.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

По пътя над Хисарлъка към Богослов, в една горичка, стоят три огромни червеникави ствола, сраснали един до друг. Около тях като колонада се издигат по-младите дървета. Това са гигантски секвои (Sequoiadendron giganteum), дървета от планината Сиера Невада в Калифорния, които растат тук от края на XIX век.

Трите гиганта

↗

Старите секвои са три. Те са високи „над 30 м“. Според номинацията за конкурса „Дърво с корен“ обиколката на ствола на най-голямото дърво е 9 м, а на другото 8,20 м. Около тях растат още около 100 по-млади секвои.

Как точно са се появили младите дървета, източниците се разминават. Според Уикипедия по-късно лесничеите засаждат още 100 секвои. Номинаторите пък пишат, че „около тях са се размножили още 100 по-млади секвои“ и че семената им са жизнеспособни. Европейският конкурс нарича горичката „природен феномен“. Без проучване на лесовъди не можем да кажем кое е вярно.

Лесовъдът Йордан Митрев

↗

Секвоите са засадени от лесовъда Йордан Митрев, роден в Кюстендил през 1866 г. Той се учи по горско дело при френския специалист Феликс Луи-Мари Вожли и от 1888 г. е горски инспектор. През пролетта на 1891 г. започва да залесява голия, ерозирал Хисарлъка и до 1898 г. засажда над 1200 дка борове. През 1898-1906 г. е заместник-началник на горската служба в Министерството на финансите, а през 1894 г. издава наръчник по лесовъдство.

Според номинацията семената на секвоите са му донесени от „негов приятел моряк“ от Северна Америка. Друга версия казва, че морякът ги носи от Сиера Невада. Името на моряка не е известно.

Номинацията казва още: „В България секвоята е внесена през 1890 г.“ Обявените „130 години“ на дърветата през 2016-2018 г. обаче сочат засаждане малко по-рано, около 1886-1888 г. Затова казваме просто: в края на XIX век.

На мястото има два паметника: на Йордан Митрев, „залесителят на секвоите и на Хисарлъка“, и на туристите от Кюстендил.

Празникът на туристите

↗

Мястото е обичано и преди организирания туризъм. Екатерина Керемидарска и Михал Николов пишат в „Кюстендилски четения“ на СУ (1996), че след Освобождението кюстендилци започват да ходят на неделни разходки „пешком, с каруци или файтони“, и сред предпочитаните местности е „Ючбунар, намиращ се над Хисарлъка“.

„На 2 април 1914 г. е направен първият организиран поход до местността Ючбунар.“ Същата година е основано туристическото дружество „Осогово“ и оттогава всяка година на 2 април кюстендилските туристи идват тук: „с песни, стихове и приветствия отбелязваме своя празник“. През 2024 г., за 110-ата годишнина на дружеството, те поднасят цветя пред паметника.

Дърво с корен и Европейско дърво на годината

↗

През есента на 2017 г. дружество „Осогово“ и журналистът Живко Константинов номинират секвоите за националния конкурс „Дърво с корен“. На 14 декември 2017 г., в Дома на Европа в София, те печелят с 898 гласа.

През февруари 2018 г., като „Секвоите от Ючбунар“, представят България в „Европейско дърво на годината“. Класират се осми с 11 625 гласа. Победител е португалският корков дъб Уислър.

Номинаторите описват реакцията на посетителите: „всеки затаява дъх“ и обещава „Ще дойдем отново“.

Защитени, но уязвими

↗

На 9 януари 1989 г. групата секвои е обявена за природна забележителност. И все пак дърветата трябва да бъдат пазени. През април 2019 г. в два от стволовете са пробити дупки, от които тече смола, и тя е запалена. По кората остават следи от обгаряне. През ноември 2021 г. доброволци от дружество „Осогово“ и кметът на Богослов възстановяват информационната табела, съборена от вандали.

Любопитно

↗
  • Името на дървото. Кюстендилските екскурзоводи разказват, че името „секвоя“ идва от индианския вожд Секвоя от племето чероки. Той е създателят на писмеността на чероките.
  • Най-старите в България? Местните медии наричат дърветата „най-старите секвои в България“, а европейският конкурс ги нарича и най-високите. Нито едното не е потвърдено от научен източник. Уикипедия споменава секвоя край Ивайловград, висока близо 40 м.

Преглед на снимки

Предишна и следваща: стрелки наляво и надясно. Затваряне: Escape. На телефон използвайте бутоните или плъзнете снимката.

← Всички забележителности

Източници

(13)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. Секвоите на Ючбунар, номинация, „Дърво с корен“ 2017, Фондация „ЕкоОбщност“Онлайн източник · Български · bepf-bg.org
    Адрес на източника

    https://bepf-bg.org/darvo-s-koren/d1-84-d0-b8-d0-bd-d0-b0-d0-bb-d0-b8-d1-81-d1-82-d0-b8-2017/sekvoite-na-yuchbunar/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  2. Екатерина Керемидарска, Михал Николов. Отдихът и развлеченията на кюстендилци след Освобождението. Кюстендилски четения 3, СУ, 1996, 38-47Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/KRe/bg/article/view/kre-1996a-06

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  3. Секвоите от местността Ючбунар станаха победители в „Дърво с корен 2017“, Фондация „ЕкоОбщност“Онлайн източник · Български · bepf-bg.org
    Адрес на източника

    https://bepf-bg.org/toy2017-winner/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  4. Sequoias from Yuchbunar, European Tree of the Year 2018Онлайн източник · Езикът не е уточнен · treeoftheyear.org
    Адрес на източника

    https://www.treeoftheyear.org/previous-years/2018/Sekvojovce-z-Juchbunaru

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  5. Регистър на защитени територии, РИОСВ ПерникОнлайн източник · Български · pk.riosv-pernik.com
    Адрес на източника

    http://www.pk.riosv-pernik.com/images/docs/regteritorii.xls

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  6. А. Миленкова, К. Петкова. Характеристика на иглолистни горски култури в Осогово, Лесотехнически университет, 2016PDF документ · Български · jmsd.bg
    Адрес на източника

    https://jmsd.bg/files/articles/61/61-02_A_Milenkova_K_Petkova.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  7. Вандали палиха огън край вековните секвои в Ючбунар, Инфомрежа, 2019Онлайн източник · Български · infomreja.bg
    Адрес на източника

    https://infomreja.bg/vandali-paliha-ogyn-kraj-vekovnite-sekvoi-v-iuchbunar-63686.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  8. Доброволци възстановиха счупената информационна табела в Юч бунар, Инфомрежа, 2021Онлайн източник · Български · infomreja.bg
    Адрес на източника

    https://infomreja.bg/dobrovolci-vyzstanoviha-schupenata-informacionna-tabela-v-iuch-bunar-102936.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  9. ТД „Осогово“ (Кюстендил) отбеляза 110 години от създаването си, Инфомрежа, 2024Онлайн източник · Български · infomreja.bg
    Адрес на източника

    https://infomreja.bg/td-osogovo-kiustendil-otbelqza-110-godini-ot-syzdavaneto-si-152046.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  10. Forest of Sequoias near the village of Bogoslov, plant-protection.com, 2020Онлайн източник · Езикът не е уточнен · plant-protection.com
    Адрес на източника

    https://www.plant-protection.com/article/1234

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  11. Йордан Митрев, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Йордан_Митрев

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  12. Гигантска секвоя, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Гигантска_секвоя

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  13. OpenStreetMap: Група секвои, ЮчбунарКартографски запис · Български · openstreetmap.org
    Адрес на източника

    https://www.openstreetmap.org/way/1079308644

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.