14Природа и паркове · Осогово

Връх Руен

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
Главното било на Осогово, на границата със Северна Македония. Най-високата точка на община Кюстендил.
Ориентировъчно време за целия пешеходен излет
около 7 ч.
Режим на посещение
Не е намерена потвърдена информация
Вход
Не е намерена потвърдена информация

Подробности за посещението ↓

Заснежените заоблени била на Осогово с връх Руен под синьо небеУвеличи снимката
Руен през зимата, откъм българската страна.Датата на заснемане не е установена.Снимка: Deyan Vasilev (Dido3) · CC BY-SA 3.0 · Wikimedia Commons

Най-високият връх на Осогово, 2251 м, на границата със Северна Македония. Тревист, със заоблено плоско теме, около което извират четири реки към Струма и Вардар. Наесен листата на боровинковите храсти по склоновете му почервеняват; може би оттам идва и името му. От Кюстендил до върха се стига за един ден, през хижа „Осогово“.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

От Кюстендил Осогово изглежда като тъмна стена на юг. Руен е най-високата ѝ точка: тревисто, плоско било, от което се вижда далеч в Македония, а в ясен ден и до Рила, Пирин и Витоша. Върхът е и най-високата точка на община Кюстендил.

Връх на границата

↗

Руен е на главното било на Осогово, по границата между България и Северна Македония. Той е главният възел на планината, където се срещат двата ѝ основни рида. Височината му се дава различно: 2251 м по Българския туристически съюз, 2251,4 м по OpenStreetMap, 2252 м в някои пътеводители и 2253 м по старата руска карта, цитирана от Иречек.

Границата минава оттук още от 1878 г. Чешкият историк Константин Иречек пише през 1891 г. за „Осогов планина, сега граница в Кюстендилския окръг, с върха Руйен (2253 м)“. През 80-те години на XIX в. той го описва като „най-високия връх на Осоговските планини, тревистата Руйен планина с плоско теме“. Под върха, по стръмните ливади, „се свиваха ниските колиби на най-високата гранична стража“. Самият Иречек не се качва горе, но чува, че гледката от върха е „огромна“.

Четири реки

↗

Около Руен извират четири реки от два речни басейна, на Струма и на Вардар:

  • Бистрица тече на север, към Каменишкото поле.
  • Елешница прави дълъг завой на североизток и стига до Струма.
  • Тураница тече на юг, покрай Саса, към Брегалница и Вардар.
  • Крива река тече на запад, към Пчиня и Вардар.

Така върхът е вододел между басейните на Струма и Вардар. Географският речник на България описва Руен като изграден от гранит и метаморфни шисти и покрит с алпийски ливади.

Геолозите В. Гроздев и колеги дават подробности в сп. „Geologica Balcanica“ на Геологическия институт при БАН (2017). Осоговският гранит е сравнително голямо плутонично тяло, около 150 км², изтеглено от северозапад на югоизток и внедрено в предимно високометаморфни скали. Възрастта му, измерена по цирконите, е около 29,5 млн. години (олигоцен). Цялата ивица палеогенски магмени скали от Преколнишкия грабен до Осогово геолозите наричат Руенска магмотектонска зона, на името на върха.

Откъде е името

↗

Учените не са единни:

  • Руен е септември. В старославянските календари „руен“ означава месец септември. Хърватите и днес наричат септември rujan. Българският туристически съюз смята, че името на върха е дадено заради червения му цвят наесен.
  • Почервенелите боровинки. Уикипедия пише, че името идва от почервеняването на целия масив, „когато след есенни слани зеленият цвят на листата на боровинките става ясно-червен“.
  • Много реки. Евгений Динчев и Петър Атанасов предполагат, че идва от „руйно“, „по асоциация с многото реки, извиращи от подножието му“, но признават, че „и досега няма единно мнение“.

Хърватската Уикипедия обаче извежда rujan от rujanje, рева на елените по време на размножаване. Това поставя под съмнение тълкуването „червено, узряло“.

Има и по-нисък хълм Руен, над село Скрино край Бобошево. С него е свързано преданието, че там е живял св. Иван Рилски, преди да отиде в Рила. То не е за осоговския връх.

Растения и животни

↗

Под върха се редуват иглолистни и смесени гори, букови гори, а най-горе има алпийски храсти и треви. Ботаниците от БАН описват около Руен широки „оро-мизийски ветрови тревни съобщества“, с редки видове шапиче (Alchemilla). Там растат и боровинки, но храстите са ниски, 30-40 см. Учените свързват това с „редовното бране на плодовете в голям мащаб“.

Изследване от 2024 г. записва в българската част на Осогово 337 вида паяци от 35 семейства, два от които нови за България. Районът от извора Бег бунар до Руен, между 1820 и 2251 м, е една от седемте най-ценни зони за опазване, с „богати и уникални ливадни екотонни съобщества в субалпийския пояс“. В Осогово живеят вълк, дива свиня, скален орел, сокол скитник и видра.

Червената книга на България (електронното издание на БАН и МОСВ, 2011) посочва Осогово като находище на редки видове:

  • беловлакнест равнец (Achillea chrysocoma), застрашен балкански ендемит, по сухите каменливи места при върховете Мали Руен и Човека, над 1900 м;
  • стройна теменуга (Viola gracilis), застрашен балкански ендемит, между 1800 и около 2100 м;
  • шарпланински ранилист (Betonica scardica), застрашен балкански ендемит, в планината над Кюстендил, около 800 м;
  • оранжевочервената хасиела (Haasiella venustissima), критично застрашена гъба, също над Кюстендил;
  • пернатоногата кукумявка, уязвим вид, с 5-10 двойки в Осогово, и алпийският тритон, също уязвим.

Петнистата тинтява (Gentiana punctata) също се посочва за Осогово, но книгата отбелязва, че за нея „през последните 70 години няма данни“. Боровинковите съобщества тя води като потенциално застрашени, отчасти заради „събирането им в промишлени количества“, точно както ботаниците обясняват ниските храсти около Руен.

Зимата тук е по-мека и въздухът е по-сух, отколкото в Западна Стара планина на същата височина. Най-големият денонощен валеж, измерен на хижа „Осогово“, е 100 мм, пишат Д. Златунова и Л. Зяпков в Годишника на СУ, Книга „География“ (2010).

Сребърното коло

↗

Иречек вижда на една поляна в горната долина на Бистрица „Сребърно коло“: „голям кръг от метална сгурия, остатъци от мед, олово и сребро“. Това е следа от старо топене на руда, добивана по-на юг. И днес под Руен и Шапка има оловно-цинкови находища. През март 1956 г. голяма лавина в района на Сребърното коло убива шестима работници.

Хижата и маршрутите

↗

През 1927-1928 г. кюстендилските туристи построяват хижа „Осогово“ в местността Плавилото, „първата туристическа хижа в Осоговската планина“, открита през юли 1928 г. През 2001 г. до нея е изграден параклисът „Св. Св. Петър и Павел“. Днес хижата има 37 места, ресторант, три писти и три лифта.

  • От хижа „Осогово“. Маркиран маршрут за около 3 ч. 30 мин., през района на Църни камък (2069 м), Шапка (2188 м) и Мали Руен (2230 м). Подсичащите варианти не достигат непременно до всички върхови точки. Металните колове помагат за ориентацията, но не удостоверяват безопасност при зимни условия.
  • От Три буки. Около 13 км с изкачване 707 м, за около 4 ч., по червена маркировка. Последната вода е към средата на маршрута, при заслона „Превала“.
  • През зимата. Маршрутът е около 12,75 км и 9 ч. Между Църни камък, Шапка и Малък Руен има хлъзгави склонове и козирки, с лавинна опасност от двете страни.

Руен е № 26а в „100 национални туристически обекта“ и пети от десетте планински първенци. Печатите се слагат в хижа „Осогово“ и в хотел „Трите буки“.

Преглед на снимки

Предишна и следваща: стрелки наляво и надясно. Затваряне: Escape. На телефон използвайте бутоните или плъзнете снимката.

← Всички забележителности

Източници

(25)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. Връх Руен (2251 м), първенец на Осоговска планина, Български туристически съюзОнлайн източник · Български · btsbg.org
    Адрес на източника

    https://www.btsbg.org/100nto/vrh-ruen-vis-2-251-m-prvenect-na-osogovska-planina

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  2. V. Grozdev, I. Peytcheva, A. von Quadt, R. Vassileva, S. Georgiev. Analysis of the zircon population and Sr-isotope data of the Paleogene igneous rocks from Kyustendil area, SW Bulgaria. Geologica Balcanica 46/2, ГИ, БАН, 2017, 143-151PDF документ · Български · geologica-balcanica.eu
    Адрес на източника

    https://www.geologica-balcanica.eu/sites/default/files/articles/23_Grozdev_Geol_Balc_46-2_2017.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  3. Червена книга на Република България, т. 1, БАН и МОСВ, 2011: Беловлакнест равнец (Achillea chrysocoma)Онлайн източник · Български · e-ecodb.bas.bg
    Адрес на източника

    http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Achchrys.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  4. Червена книга на Република България, т. 1, БАН и МОСВ, 2011: Стройна теменуга (Viola gracilis)Онлайн източник · Български · e-ecodb.bas.bg
    Адрес на източника

    http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Viograci.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  5. Червена книга на Република България, т. 1, БАН и МОСВ, 2011: Шарпланински ранилист (Betonica scardica)Онлайн източник · Български · e-ecodb.bas.bg
    Адрес на източника

    http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Betscard.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  6. Червена книга на Република България, т. 1, БАН и МОСВ, 2011: Оранжевочервена хасиела (Haasiella venustissima)Онлайн източник · Български · e-ecodb.bas.bg
    Адрес на източника

    http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Haavenus.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  7. Червена книга на Република България, т. 1, БАН и МОСВ, 2011: Петниста тинтява (Gentiana punctata)Онлайн източник · Български · e-ecodb.bas.bg
    Адрес на източника

    http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Genpunct.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  8. Червена книга на Република България, т. 2, БАН и МОСВ, 2011: Пернатонога кукумявка (Aegolius funereus)Онлайн източник · Български · e-ecodb.bas.bg
    Адрес на източника

    http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Aefunere.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  9. Червена книга на Република България, т. 2, БАН и МОСВ, 2011: Алпийски тритон (Triturus alpestris)Онлайн източник · Български · e-ecodb.bas.bg
    Адрес на източника

    http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Tralpest.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  10. Червена книга на Република България, т. 3, БАН и МОСВ, 2011: Планински съобщества от боровинки (Vaccinium spp.)Онлайн източник · Български · e-ecodb.bas.bg
    Адрес на източника

    http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/11F2.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  11. Даниела Златунова, Лука Зяпков. Поройни процеси в поречието на Струма. Годишник на СУ, ГГФ, Кн. 2 География, т. 102, 2010, 13-28PDF документ · Български · uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/86870/673538/version/1/file/GSU+GGF_Geograf.+kniga2+tom102.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  12. 100 национални туристически обекта, Български туристически съюзОнлайн източник · Български · btsbg.org
    Адрес на източника

    https://www.btsbg.org/nacionalni-dvizheniya/100-nacionalni-turisticheski-obekta

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  13. Хижа Осогово, Български туристически съюзОнлайн източник · Български · btsbg.org
    Адрес на източника

    https://www.btsbg.org/hizhi/hizha-osogovo

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  14. Konstantin Jireček. Cesty po Bulharsku, 1888, archive.orgОнлайн източник · Езикът не е уточнен · archive.org
    Адрес на източника

    https://archive.org/details/cestypobulharsku00jire

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  15. Konstantin Jireček. Das Fürstenthum Bulgarien, 1891, archive.orgОнлайн източник · Немски · archive.org
    Адрес на източника

    https://archive.org/details/dasfrstenthumbu00jiregoog

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  16. Евгений Динчев, Петър Атанасов. Високите планини на Република Македония, Осогово, 1998Онлайн източник · Български · macedonia.kroraina.com
    Адрес на източника

    https://macedonia.kroraina.com/vpm/vpm_10.htm

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  17. A. Gavrilova, A. Vitkova. Distribution and ecology of Alchemilla species in Osogovo Mt., Hacquetia 9(1), 2010Онлайн източник · Езикът не е уточнен · doi.org
    Адрес на източника

    https://doi.org/10.2478/v10028-010-0004-0

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  18. Дема Чолакова. Биоразнообразие на паяците в българската част на Осоговска планина, НБУ, 2024Онлайн източник · Български · ojs.nbu.bg
    Адрес на източника

    https://ojs.nbu.bg/index.php/ANSD/article/view/1124

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  19. Осоговска планина, Туристическа дестинация КюстендилОнлайн източник · Български · visit-kyustendil.eu
    Адрес на източника

    https://visit-kyustendil.eu/planinski-turizam/osogovo

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  20. От м. Три буки до вр. Руен (лятно и зимно изкачване), TripsJournalОнлайн източник · Български · tripsjournal.com
    Адрес на източника

    https://tripsjournal.com/marshrut/m-tri-buki-vr-ruen

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  21. От хижа „Осогово“ до връх Руен, bg-turist.comОнлайн източник · Български · bg-turist.com
    Адрес на източника

    https://bg-turist.com/Ot-hizha-Osogovo-do-vrah-Ruen

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  22. Руен, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Руен

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  23. Осогово, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Осогово

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  24. OpenStreetMap: РуенКартографски запис · Български · openstreetmap.org
    Адрес на източника

    https://www.openstreetmap.org/node/1696045002

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  25. Осогово (хижа), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Осогово_(хижа)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.