Кюстендил лежи в котловина, оградена от планини: Осогово на юг, Лисец и Чудинска планина на запад, Земенска планина на север и Конявска на изток. Местата в тази глава започват от града и котловината и продължават към Осогово, Влахина, Конявска планина и Рила.
Най-близо е Хисарлъка. През 1891 г. лесовъдът Йордан Митрев започва да залесява голия, ерозирал хълм над града. Днес сред боровете му е Къщичката на Баба Яга, детската площадка, която поколения кюстендилци помнят. Митрев засажда и трите гигантски секвои в Ючбунар, днес високи над 30 м. През 2018 г. те представят България в „Европейско дърво на годината“.
По-далеч са водопадът Полска Скакавица, висок около 53 м, в Земенския пролом на Струма, и връх Руен (2251 м), най-високата точка на Осогово. До него от Кюстендил се стига за един ден.
Резерватите „Църна река“ и „Габра“ пазят различни естествени гори и имат отделни режими. Каньонът на Шегава и Стобските пирамиди показват скални и земни форми, а „Горица“, Кирилова поляна, Паничище и Седемте рилски езера отвеждат към Рила. Язовирите „Калин“ и „Дяково“ имат и стопански функции. Краткият престой, планинският преход и посещението на защитена територия изискват различно планиране.
Малката защитена букова гора край манастира над Граница е място за бавен оглед на стари дървета. Мацаков камък над Вратца предлага отделна разходка до скалните масиви на Осогово; старите описания на синята маркировка изискват проверка на терен.
Памука свързва историята на летния отдих с пътеките към осоговското било. Бобошевски Руен във Влахина е различен връх от Руен в Осогово. Илийската пещера, известна и като Голямата или Ветренската, е разгледана заедно с официалното защитено название „Пещера в местност Ридината“; подходът и входът изискват отделна подготовка.
Осоговските върхове Мали Руен, Шапка, Църни камък, Кулиците, Човеко и Кюнек са разгледани и поотделно. Пътеките към Руен могат да минават под някои от тях, затова преминаването през района се различава от изкачването на всяко теме.
„Всевиждащият“ и „Черна нива“ са две близки скални групи край Долна Козница, свързани от немаркирана разходка. Древната им обредна функция остава непотвърдена. Виден, най-високият връх на Конявска планина, съчетава обзорни гледки с варовикови местообитания; пейката при Маринови скали е спирка по подхода.
В Чудинска планина Чуката и Ковачица са две отделни темета край маршрута към Арамлия; преминаването по публикувания запис не означава изкачване на всеки връх. За скалата „Момата“ край Коркина разминаването в картните точки още изисква местна проверка.
Над Вуково „Пичата дупка“ е малка проходна пещера под параклиса „Св. Спас“. Спелеоложката карта от 2019 г. документира прохода и неговите размери; разказите за древна обредна употреба остават непотвърдени.
Край Голям Върбовник Куклата и Жълтите скали са отделни природни форми, а близкото Градище е крепостно място. Чудинска планина има и обща страница за релефа, Арамлия и избора на маршрут; тя допълва описанията на Чуката и Ковачица.