57Природа и паркове · с. Стоб
Стобски пирамиди
Посещението накратко
- Адрес
- Над с. Стоб, западните склонове на Рила
- Ориентировъчно време за целия пешеходен излет
- около 1 ч. 30 мин.
- Режим на посещение
- Не е намерена потвърдена информация
- Вход
- Не е намерена потвърдена информация

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
Стобските пирамиди са земни колони, конуси и ръбове над село Стоб, в западните склонове на Рила. Някои завършват с каменни шапки. Природната забележителност се разглежда по пешеходен маршрут, а формите ѝ продължават да се изменят от ерозията.
Работно време, вход и как да стигнете ↓
Над Стоб склонът е прорязан от тесни ребра и светли земни колони. Сред тях стоят по-широки камъни, които наподобяват шапки. Отделните форми понякога се съединяват долу, а горе се разделят в заострени върхове. Това придава на гледката едновременно общ силует и множество малки подробности.
Как се образуват пирамидите
↗Веска Русакова и Димитър Димитров описват местообитанието в том 3 на „Червена книга на Република България“, изданието на БАН и МОСВ от 2015 г. Те го свързват със старокватернерни флувиоглациални наслаги. Това са материали, пренесени и отложени от води, свързани с ледниковата дейност.
Според авторите наслагите достигат дебелина 30-40 м. Самите форми обикновено са високи 6-10 м, а най-високите достигат 12 м. Каменните шапки са с размер около 0,8-1 м. Тези числа описват съотношението между големия пласт от наслаги и изваяните в него отделни колони.
Здравко Илиев, Тодор Тодоров, Иван Загорчев, Евелина Джурова и Параскев Петров от Софийския университет и Геологическия институт на БАН включват Стоб в обзора „The Geological Heritage of Bulgaria“ в „Geologica Balcanica“, том 26, № 1 (1996). Представят пирамидите като ерозионни форми в червеникави и жълтеникави конгломерати и пясъчници.
Двете описания поставят акцент върху различни страни на обекта: геоложкия материал и местообитанието, което се развива върху него. Пирамидите са естествени земни образувания, а не каменни строежи. Водата отмива по-лесно разрушимите части и постепенно изменя очертанията им.
Цвят, склон и растителност
↗„Червената книга“ посочва цветове от светложълто до червено и тъмнокафяво. Авторите локализират местообитанието на 500-650 м надморска височина в Капатнишкия дял на Рила. Повечето форми са на склон с южно изложение.
В непосредствените ерозионни участъци растителността е оскъдна. Около тях се развиват тревни, храстови и горски съобщества. Така голите земни колони и зелените склонове в панорамните снимки са съседни части на едно местообитание. При близък оглед се забелязват различията между гладките стени, ръбовете и задържалите се отгоре камъни.
Опазване
↗Геоложкият обзор от 1996 г. посочва защита от 1964 г. „Червената книга“ оценява местообитанието като критично застрашено и изброява туристическата инфраструктура, ерозията и залесяването с неместни видове сред отрицателните фактори. Това е оценка на местообитанието, различна от юридическата категория „природна забележителност“.
Разглеждайте от обозначената пътека. Качването върху колоните, вземането на каменни шапки и прокарването на преки пътеки могат да разрушат форми, които са част от самия обект. Старите фотографии не са точна схема на всеки връх, защото склонът продължава да се променя.
Посещение от Стоб
↗Изходният пункт е село Стоб. Министерството на туризма потвърждава туристически информационен център в селото и възможност за придружаване на организирани групи по екопътеката. В неговата справка са публикувани телефони +359 887 198 698 и +359 887 204 118.
За изкачването, наблюдението и връщането предвидете около час и половина според темпото. Носете вода и обувки с добро сцепление. Проверете състоянието на маршрута след валежи. Няма потвърдени текущи операторски часове и цени, затова те не са заместени със стари тарифи от пътеписи.
Посещението може да се съчетае с Рилския манастир, след отделно придвижване по долината. Двата обекта имат различен характер: тук огледът е по земен склон, а при манастира се съобразява с храмовия и музейния ред.
Снимки и свързани изображения

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
Източници
(5)
Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.
- Веска Русакова, Димитър Димитров, Пирамидални образувания във флувиоглациални наслаги (Стобски пирамиди), Червена книга на Република България, том 3, БАН и МОСВ, 2015, онлайн версияОнлайн източник · Български · e-ecodb.bas.bg
Адрес на източника
http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/13H3.html
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Zdravko Iliev, Todor Todorov, Ivan Zagorchev, Evelina Djourova, Paraskev Petrov, The Geological Heritage of Bulgaria (overview), Geologica Balcanica, 26, 1, 1996, с. 63-68PDF документ · Български · geologica-balcanica.eu
Адрес на източника
https://www.geologica-balcanica.eu/sites/default/files/articles/GB%281996%29_26_1_pp.63-68%20%28Iliev%20et%20al%29.pdf
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Stob: Tourist Information Center, Министерство на туризмаОнлайн източник · Английски · tourism.government.bg
Адрес на източника
https://www.tourism.government.bg/en/node/1526
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- OpenStreetMap: node/4471942522Картографски запис · Езикът не е уточнен · openstreetmap.org
Адрес на източника
https://www.openstreetmap.org/node/4471942522
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Национална библиотека: Български книгопис, 2016, кн. 2, записи 197-203, Червена книга, том 3 (2015)Онлайн източник · Български · nationallibrary.bg
Адрес на източника
https://www.nationallibrary.bg/BNB/s01_2016_kn02/content.html
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.