50Храмове · Рила планина

Рилски манастир

Традиционно начало през X в.; запазени сгради от XIV и XIX в.

Датировка от източниците: 1335 г., Хрельова кула

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
Рилски манастир, п.к. 2643, община Рила
Ориентировъчен престой на място
около 3 ч.
Работно време на главния храм
Подробности за посещението
Вход за музейните експозиции
Подробности за посещението

Подробности за посещението ↓

Главната църква на Рилския манастир с куполи и изписана външна галерияУвеличи снимката
Храмът „Рождество Богородично“ в манастирския двор.Заснето: . Датиран кадър, който не удостоверява сегашното състояние.Снимка: japus, 2005 г. · CC BY 2.5 · Wikimedia Commons

Рилският манастир събира действаща обител, средновековната Хрельова кула и възрожденски храм и жилищни крила. От 1983 г. е в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Музеите и Старата постница допълват разказа за св. Йоан Рилски и монашеския живот.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

През портата на Рилския манастир се открива двор, ограден от многоетажни галерии. В средата стоят главната църква и каменната Хрельова кула. Различната им височина, градеж и украса показват две далечни епохи, събрани в пространство, което и днес служи за молитва и монашески живот.

Св. Йоан и ранната обител

↗

Манастирската традиция поставя началото през първата половина на X в. и го свързва със св. Йоан Рилски. Отшелничеството на светеца, неговите ученици и почитта към мощите му са основни за разбирането на мястото. Видимият комплекс обаче е резултат от много по-късни строителни периоди.

Димо Чешмеджиев от Кирило-Методиевския научен център при БАН разглежда ранната история в сборника „Историята на изкуството като призвание“ (2026). Той сравнява житийните текстове и по-късната историческа литература. Подчертава оскъдността на сигурните данни за обителта преди XIV в. и разликите между сведенията за светеца, неговите мощи и самия манастир.

Този прочит оставя X в. като традиционно начало, а не като дата на запазените днес сгради. Разказът за ранното монашество и огледът на архитектурата от XIV и XIX в. се допълват, но не са един и същ вид свидетелство.

Официалният сайт посочва книжовни паметници от XI в. в манастирската библиотека, сред тях глаголически препис на „Наставление“ на св. Ефрем Сирин. Дарствената грамота на цар Иван Шишман свидетелства и за по-ранно утвърждаване на владенията от Иван Асен II и неговия наследник. Книгите и документите помагат да се проследява обителта отвъд отделните строежи.

Хрельовата кула

↗

Кулата е най-старата запазена сграда в комплекса. Манастирът датира построяването ѝ през 1335 г. от Стефан Хрельо Драговол. Тя е каменна, пететажна и висока 23,60 м. На горния етаж е параклисът „Преображение Господне“ със стенописи от XIV в.

От двора ясно се различават тесният висок обем и масивният градеж. Галерията включва общ изглед и детайл от средновековния строителен надпис. За влизане в кулата има отделен билет; възможността да се стигне до отделните помещения се уточнява на място. Кулата и храмът имат различна организация на достъпа.

Дворът и възрожденската църква

↗

След пожара от 1833 г. комплексът е възстановяван през XIX в. ЮНЕСКО посочва периода 1834-1862 г. за възстановяването и определя ансамбъла като свидетелство за Българското възраждане. Днешните жилищни крила ограждат двора и създават последователни нива от арки и дървени галерии.

Главният храм „Рождество Богородично“ е от 30-те години на XIX в. Българската Уикипедия описва петте му купола, страничните параклиси и външната аркадна галерия. За строител посочва Павел Иванович. Сред зографите са Димитър Христов и Захари Зограф от Самоковската школа.

Около църквата живописта продължава по сводовете и стените на откритата галерия. Снимките показват библейски сцени, отделни фигури, орнамент и чешма сред изписаното пространство. За посетителя тази външна част предлага възможност да се разглеждат изображенията, без да се прекъсва богослужението вътре.

Мощите на св. Йоан са върнати от Търново през 1469 г., според енциклопедичната справка. Днес почитта към тях остава част от живота на обителта. Поклонението се съобразява с реда на храма, отделно от музейното разглеждане.

Неофит Рилски и музеят

↗

Официалната история на манастира свързва просветната му дейност с Неофит Рилски, игумен през 1860-1864 г. Той подготвя учители и духовници. Книжовната работа е видима и в музейните сбирки, които включват ръкописни и старопечатни книги, икони, богослужебни одежди и църковна утвар.

В Църковно-историческия музей централно място има Рафаиловият кръст. Манастирската справка го определя като работа на монах Рафаил от началото на XIX в. Миниатюрната дърворезба изисква внимателен поглед към малките фигури и сцени. Тя дава различна мярка за труда от големите стенописи и архитектурни обеми навън.

Други експозиции представят манастирското стопанство, икони, етнографски предмети и гостни стаи. За отварянето на някои от тях официалният сайт насочва към служителите на Църковно-историческия музей.

Старата постница и пещерата

↗

Около 5 км източно от манастира е Старата постница. Според собствената ѝ манастирска справка годината на изграждането на църквата „Успение на св. Йоан Рилски“ не е известна; тя е обновена през 1820 г. с помощта на йеромонах хаджи Корнилий.

Гробът на светеца е в помещение от западната страна на притвора. Пещерата е зад църквата. Това са две различни места: гробът не е самата пещера. Манастирската традиция свързва пещерата с последните години на отшелничеството му, а близкото аязмо с неговите молитви. Разказът за лечебната вода принадлежи на религиозната вяра.

Посещението на постницата изисква отделно придвижване и време. То може да се съчетае с района на Кирилова поляна, след проверка на пътя и времето.

Посещение, часове и билети

↗

До манастира се стига по пътя през град Рила и Пастра. Предвидете поне 2-3 часа за двора, главната църква и основния музей. Постницата и планинските маршрути остават извън това време.

Официалният сайт публикува за главния храм 6:30-17:00 ч. от 30 септември до Великден. От Великден до 1 октомври часовете са 6:30-19:00 ч. от понеделник до четвъртък и 6:30-19:30 ч. от петък до неделя.

Църковно-историческият музей работи ежедневно 8:30-16:30 ч., а от 1 юни до 30 септември 8:30-19:30 ч. В подробния летен списък другите експозиции и Хрельовата кула са до 16:30 ч. Проверените на 9 октомври 2026 г. цени за възрастен са 5 евро за музея и 3 евро за кулата. Комбинираният билет за всички музейни експозиции е 12 евро. Билетите се продават на място.

Манастирът изисква прилично облекло и тишина. Снимането вътре в храмовете и музеите е забранено. Жилищните етажи са отделени от посетителските пространства. За музейна информация и беседи е публикуван телефон +359 896 872 016.

Преглед на снимки

Предишна и следваща: стрелки наляво и надясно. Затваряне: Escape. На телефон използвайте бутоните или плъзнете снимката.

← Всички забележителности

Източници

(11)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. Рилски манастир: За манастира, Рилска света обителСтраница на институция · Български · rilskimanastir.org
    Адрес на източника

    https://rilskimanastir.org/bg/about/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  2. Димо Чешмеджиев, Из историята на Рилския манастир до края на XIV век, Историята на изкуството като призвание, ИИИ-БАН, 2026, с. 35-46PDF документ · Български · artstudies.bg
    Адрес на източника

    https://artstudies.bg/wp-content/uploads/books/Историята-на-изкуството-като-призвание.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  3. Rila Monastery, UNESCO World Heritage Centre, list 216Онлайн източник · Английски · whc.unesco.org
    Адрес на източника

    https://whc.unesco.org/en/list/216/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  4. Хрельова кула, Рилска света обителСтраница на институция · Български · rilskimanastir.org
    Адрес на източника

    https://rilskimanastir.org/bg/museums/khrel-ova-kula/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  5. Църковно-исторически музей, Рилска света обителСтраница на институция · Български · rilskimanastir.org
    Адрес на източника

    https://rilskimanastir.org/bg/museums/tc-rkovno-istoricheski-muzei/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  6. Музеи: работно време и билети, Рилска света обителСтраница на институция · Български · rilskimanastir.org
    Адрес на източника

    https://rilskimanastir.org/bg/museums/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  7. Старата постница, Рилска света обителСтраница на институция · Български · rilskimanastir.org
    Адрес на източника

    https://rilskimanastir.org/bg/about/postnitci-i-metosi/starata-postnitca/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  8. Изисквания към посетителите, Рилска света обителСтраница на институция · Български · rilskimanastir.org
    Адрес на източника

    https://rilskimanastir.org/bg/about/iziskvaniia-k-m-posetitelite/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  9. За контакт: часове на главния храм и музейна информация, Рилска света обителСтраница на институция · Български · rilskimanastir.org
    Адрес на източника

    https://rilskimanastir.org/bg/za-kontakt/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  10. Рилски манастир, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Рилски_манастир

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  11. OpenStreetMap: way/432365600Картографски запис · Езикът не е уточнен · openstreetmap.org
    Адрес на източника

    https://www.openstreetmap.org/way/432365600

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.