Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
Западната фасада. Сградата е проектирана от арх. Фридрих Грюнангер.Заснето: . Датиран кадър, който не удостоверява сегашното състояние.Снимка: MrPanyGoff, 2011 г. · CC BY-SA 3.0 · Wikimedia Commons
Къщите и сградите, които разказват новата история на града: Освобождението, училището, Майстора и спасяването на българските евреи през 1943 г.
През януари 1878 г. Кюстендил е освободен. Четата на Ильо войвода влиза в града заедно с руските части, а щабът на руския отряд се настанява в Емфиеджиевата къща, строена през 1874 г. Ильо войвода живее в Кюстендил до смъртта си през 1898 г.; в къщата му днес е експозицията за борбите за освобождение на Кюстендилския край.
Червената сграда с часовника на пл. „Велбъжд“ е построена през 1889-1894 г. като Педагогическо училище, кюстендилската „Алма матер“. Днес в нея е общината, а камбаната на часовника е излята през 1429 г. и още бие всеки час. Наблизо се намира Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“, която пази най-голямата колекция на художника, над 1500 творби.
Къщата музей „Димитър Пешев“ е единственият музей в България, посветен на спасяването на българските евреи. През март 1943 г. четирима кюстендилци заминават за София, за да спрат депортирането на съгражданите си, а заместник-председателят на Народното събрание Димитър Пешев ги подкрепя и организира протестно писмо с 43 депутатски подписа.
Взаимното училище, читалище „Братство 1869“ и Регионалният исторически музей проследяват образованието и събирането на старини. Изложбената зала на музея е в сградата на някогашната Ахмед бей джамия до Римските терми. Старите градски къщи, площадът и Железният мост допълват разходката из центъра. В Шишковци къщата музей на Майстора разказва за селото и хората, които присъстват в картините му.
Забележителностите в главата
Намерете забележителност за посещение
Намерени забележителности: 14
Няма забележителности, отговарящи на тези условия.
Проверете изписването, потърсете само част от името или премахнете някой филтър.
Галерията носи името на Владимир Димитров-Майстора (1882-1960), художника, който рисува Кюстендилския край и хората му. Тук е най-голямата му колекция, над 1500 творби. Сградата от 1972 г. е по думите на самата галерия първата в България, строена нарочно за художествена галерия, а под нея лежи крепостната стена на римската Пауталия.
Възрожденска къща от 1874 г. в старата махала „Лозенец“, в подножието на Хисарлъка. През януари 1878 г. в нея е щабът на руския отряд, освободил Кюстендил, а днес тук е експозицията за градския бит в края на XIX и началото на XX в. През 2025-2026 г. е обновена по европейски проект.
Къщата, в която от 1878 до смъртта си през 1898 г. живее Ильо войвода: хайдутинът от Малешево, легионерът на Раковски и водачът на четата, която заедно с руските части влиза в Кюстендил на 11 януари 1878 г. Днес тук е експозицията за борбите за освобождение на Кюстендилския край.
Единственият музей в България, посветен на спасяването на българските евреи. През март 1943 г. четирима кюстендилци заминават за София, за да спрат депортирането на съгражданите си, а заместник-председателят на Народното събрание Димитър Пешев ги подкрепя и организира протестно писмо с 43 депутатски подписа. Къщата е точно копие на родния му дом.
Червената сграда с часовника на пл. „Велбъжд“ е построена през 1889-1894 г. като Педагогическо училище, кюстендилската „Алма матер“. После е Главна квартира на армията в Първата световна война, първата съдебна палата в България, а днес е общината. Камбаната на часовника е излята през 1429 г. и още бие всеки час.
Мостът над Банщица на бул. „България“ е построен през 1909 г. по проект на арх. Рудолф Фишер, за да свърже центъра с новата гара. През 1969 г. е преустроен в стоманобетон и получава четири голи женски фигури от бял врачански камък на скулптора Любен Димитров. Затова в града му казват и „Мостът с голите жени“.
Музеят е създаден на 3 ноември 1897 г. като училищна сбирка в Кюстендилското педагогическо училище, според самия него първата музейна сбирка в Югозападна България. Основната му сграда е на бул. „България“ 55. Там, в зала „Асклепий“, са археологическата и нумизматичната експозиция, от VII-VI хил. пр. Хр. до XVII в.
Изложбена зала на Регионалния исторически музей в сградата на някогашната Ахмед бей джамия, точно до Римските терми. От 1944 г. тук е музей. Сградата има широк купол и входна аркада с три малки купола. Османистът Махиел Кийл я датира в 1575-1577 г., а местните източници в средата на XV в.
Регионалният исторически музей я нарича най-старата запазена възрожденска градска къща в Кюстендил, от края на XVIII в. Строена е за чорбаджията Давидко, търговец, преселил се от София. Г-образна е, с външна стълба, чардак и резбовани тавани от дебърски майстори, а през 70-те години на XIX в. в източното ѝ крило се помещава елинското училище на града.
Ниската бяла къща на ул. „Георги Горанов“ 2 е родният дом на композитора Георги Горанов (1882-1905), автор на музиката на „Дружна песен“. Реставрирана е през 80-те години на XX в. и в нея е уредена малка музейна сбирка.
Ниската сграда в двора на „Успение Богородично“ е взаимното училище на Кюстендил, построено през 1849 г. Кюстендилци я наричат „Килийното училище“, макар по-ранното килийно училище от началото на 20-те години на XIX в. да е съборено. Тук през 1869 г. е основано читалището, а днес залата с изписания таван се отваря за изложби и представяния на книги.
Читалището на Кюстендил е основано на 1 юли 1869 г. в сградата на взаимното училище. От него тръгват градската библиотека, театърът и втората музейна сбирка на града. Голямата му сграда на площада, открита през 1907 г., е съборена през 1981 г., а днес „Братство 1869“ работи в сграда северно от пл. „Велбъжд“ и е домакин на международен конкурс за класическа китара.
Централният площад на Кюстендил, около 110 на 50 м, е проектиран от арх. Христо Ковачевски. Под него минава главната улица на римската Пауталия, днес археологически паметник с национално значение. Тук е бил южният край на османския център, тук се събира градът на Кюстендилска пролет и на 15 август, за водосвета на Успение Богородично.
Музеи и сгради · с. Шишковци · Община Кюстендил извън града
Къщата музей в Шишковци разказва за хората и местата, които влизат в картините на Владимир Димитров-Майстора. Фотодокументалната експозиция се поддържа от кюстендилската художествена галерия.
Снимките са от Wikimedia Commons. Авторите и лицензите им са посочени на страницата на всяка забележителност.
Рисунките са илюстрации за ориентация, а снимките документират вида на забележителностите към посочената дата. Източниците и условията за използване на рисунките са посочени в „За проекта“.