26Музеи и сгради

Взаимно училище „Св. св. Кирил и Методий“

1849 г.; пристройки през 50-те и 90-те години на XIX в.

Датировка от източниците: 1849 г.

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
В двора на черквата „Успение Богородично“, откъм ул. „Иларион Ловчански“
Ориентировъчен престой на място
около 15 мин.
Работно време
Не е намерена потвърдена информация
Вход
Не е намерена потвърдена информация

Подробности за посещението ↓

Симетрична възрожденска сграда с открит чардак и стълби в средатаУвеличи снимката
Взаимното училище през октомври 2015 г.Заснето: . Датиран кадър, който не удостоверява сегашното състояние.Снимка: Slabaka109, 2015 г. · CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Ниската сграда в двора на „Успение Богородично“ е взаимното училище на Кюстендил, построено през 1849 г. Кюстендилци я наричат „Килийното училище“, макар по-ранното килийно училище от началото на 20-те години на XIX в. да е съборено. Тук през 1869 г. е основано читалището, а днес залата с изписания таван се отваря за изложби и представяния на книги.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

В югозападния ъгъл на двора на „Успение Богородично“ стои едноетажна сграда с дълга зала. Кюстендилци ѝ казват „Килийното училище“. Всъщност това е взаимното училище „Св. св. Кирил и Методий“, масивна сграда от 1849 г., в която се учи до 1888 г.

Килийното училище, което го няма

↗

Първото българско училище в Кюстендил е открито в двора на черквата през 1820 г., пише българската Уикипедия по „Енциклопедичен речник Кюстендил“ (Изд. на БАН, 1988). Текстът за 210-годишнината на храма (2026) дава 1821 г. Училището е килийно и се помещава в стая при черквата:

  • помещава се в дървена паянтова постройка северно от черквата;
  • учат в него 20-30 момчета, деца на по-заможни българи;
  • първият учител не е известен, но през 1825 г. учител и псалт е самоковецът Захари дедо Стоицов;
  • след него преподават поп Стоян, Васил абаджията от Сапарева баня и други.

Тази постройка не е запазена. На мястото ѝ през 1883 г. е издигната камбанарията на черквата. Името „Килийното училище“ днес носи по-новата сграда.

Решението от 3 март 1846 г.

↗

През 1844-1846 г. учителят Христо Иванов Христов от Самоков въвежда в Кюстендил Бел-Ланкастърския, или взаимоучителния, метод. При него по-напредналите ученици обучават по-малките. Пак по негово време, на 3 март 1846 г., е решено да се построи нова самостоятелна сграда (Уикипедия).

На правилника от тази дата в училищната кондика, тетрадката с решенията и сметките на училището, Явор Митов посвещава статия в „Известия на Исторически музей Кюстендил“ (2022). Сред дарителите в кондиката е и чорбаджи Давитко Якович, стопанинът на Прокопиевата къща, пише Веска Спасова от Регионалния исторически музей (2026).

Истинският преобразовател на училището е Никола Тонджоров. Той преподава в Кюстендил през 1847-1848 и 1849-1850 г. При него се събират пари от цялата кааза, тоест околия, и през 1849 г. в югозападния ъгъл на двора е построена новата масивна сграда. За първи път в училището се появяват чинове и черна дъска и се преподават история, география и битоописание. Старото килийно училище е съборено. През 1850 г. Тонджоров открива и първото класно училище в града, тоест училище с отделни класове.

Залата

↗

Първо е изградено масивното тяло на залата, разделена от колони на три кораба, с размери 15 на 10 м. Уикипедия, по енциклопедичния речник, я описва така:

  • Таванът. Шест дървени колони носят таван тип „слънце“, с дълбоки изписани холкели, тоест вдлъбнати корнизи. По тях има многоцветни стенописи: растителни мотиви и учебни помагала, глобус, календар, кристал и стереометрична фигура.
  • Надписът. Над входа от север е запазено стенописно пано с растителни орнаменти и надпис: „Общонародно мъжко българско училище, посвятено на Св. свети Кирил и Методий“.
  • Пристройките. През 50-те години на XIX в. от север са пристроени две стаи с двустранно стълбище и кьошк, издадена напред стаичка. През 90-те години от юг са добавени още две стаи и коридор, във връзка със строежа на новото Педагогическо училище.

Трите строителни етапа са установени при консервацията и реставрацията през 1977-1981 г. Общината пише по-общо, че сградата е строена през втората половина на XIX в. „във възрожденски стил“.

Учители

↗
  • Аверкий Попстоянов. От 1851 до 1858 г. в Кюстендил учителства Аверкий Попстоянов от Дупница, пише Димитър Цанев в „Кюстендилски четения“ на СУ (2006). Също като Неофит Рилски той усвоява взаимоучителния метод в Букурещ и го въвежда в училищата, където преподава. Ефрем Каранов, първият му биограф, открива и използва препис на училищната кондика за 1851 г., направен от самия Аверкий, пише Цанев.
  • Момичетата. От 1860 г. в училището учат и момичета (Уикипедия).
  • Местните учители. Първите учители кюстендилци са Антон Кърпачев и Димитър Любенов. Повечето учители до Освобождението идват от други краища, най-често от Самоковско.
  • Кирил и Методий. На 11 май 1867 г., при учителя Михаил К. Буботинов, празникът на светите братя е отпразнуван за първи път тържествено, а училището е наречено на тяхно име. След Буботинов главен учител става Тодор Пеев.
  • Даскал Димитри. От 1871 до 1874 г. тук преподава и Димитър Стоянов, Даскал Димитри, инициаторът за черквата „Св. Димитър“ и за второто училище в града.

Читалището и първата пиеса

↗

На 1 юли 1869 г. в сградата на взаимното училище е основано кюстендилското читалище, днешното „Братство 1869“. Първият му председател е Георги Ангелов, пише Цанев. На 8 февруари 1873 г. в салона на училището е изиграна първата пиеса на читалищната сцена, „Зла жена“ (Уикипедия).

Под пода: Пауталия

↗

Училището е в центъра на римската Пауталия. Светослава Филипова от Регионалния исторически музей пише в „Музеен вестник“ (2026), че монети, сечени в Сердика, са открити при разкопки на няколко обекта в града, сред тях „Взаимно училище“. Повечето от тези монети са от времето на император Каракала (198-217). [7]

Днес

↗

Сградата е училище до 1888 г. Негов наследник като институция е днешното Първо основно училище „Св. св. Кирил и Методий“. Сградата е собственост на общината. През 80-те години на XX в. е пригодена за комплексния център „Знаме на мира“ (Уикипедия), а общината пише, че от 1981 г. в нея се провеждат културни събития.

Така е и днес. На 1 октомври 2026 г. Регионалният исторически музей представи в „Залата на Килийното училище“ книгата на Явор Митов за Хисарлъка, на български и английски език. Спасова отбелязва, че училището е част от възрожденския ансамбъл на Вароша: срещу него, на ъгъла на ул. „Търговска“ и ул. „Иларион Ловчански“, е къщата на Харалампи Попанастасов от 1907 г. [5]

Преглед на снимки

Предишна и следваща: стрелки наляво и надясно. Затваряне: Escape. На телефон използвайте бутоните или плъзнете снимката.

← Всички забележителности

Източници

(14)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. Взаимно училище Св. св. Кирил и Методий (Кюстендил), Уикипедия (по Енциклопедичен речник Кюстендил, Изд. на БАН, 1988, с. 294)Енциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Взаимно_училище_Св._св._Кирил_и_Методий_(Кюстендил)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  2. 1 основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ (Кюстендил), Уикипедия (по Енциклопедичен речник Кюстендил, 1988, с. 294)Енциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/1_основно_училище_„Св._св._Кирил_и_Методий“_(Кюстендил)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  3. Никола Тонджоров, Уикипедия (по Енциклопедичен речник Кюстендил, 1988, с. 647)Енциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Никола_Тонджоров

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  4. Димитър Цанев. Възрожденският будител Аверкий Попстоянов. Кюстендилски четения 6, СУ, 2006, 93-99Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/KRe/bg/article/view/kre-2005-11

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  5. Явор Митов. Правилникът в училищната кондика на град Кюстендил от 3 март 1846 г. Известия на Исторически музей Кюстендил XXII, 2022, 49 (съдържание)PDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/uploads/Известия_на_исторически_музей_Кюстендил,_том_22.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  6. Веска Спасова. За величието и духа на старите кюстендилски къщи, Музеен вестник, бр. 28, РИМ, Кюстендил, 2026PDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/uploads/MUZEEN_VESTNIK_2026_cveten_3.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  7. Светослава Филипова. Монети на Сердика от нумизматичния фонд на РИМ, Кюстендил, Музеен вестник, бр. 28, 2026PDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/uploads/MUZEEN_VESTNIK_2026_cveten_3.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  8. Храм „Успение Богородично“ в Кюстендил отбелязва 210 години, pirinsko.com, 2026Онлайн източник · Български · pirinsko.com
    Адрес на източника

    https://pirinsko.com/hram-uspenie-bogorodichno-v-kiustendil-otbelqzva-210-godini-duhovnost-i-pamet-188332/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  9. Успение Богородично (Кюстендил), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Успение_Богородично_(Кюстендил)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  10. Народно читалище „Братство 1869“, Уикипедия (по Енциклопедичен речник Кюстендил, 1988, с. 95-96)Енциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Читалище_Братство_(Кюстендил)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  11. Даскал Димитри, Уикипедия (по Енциклопедичен речник Кюстендил, 1988, с. 165)Енциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Даскал_Димитри

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  12. Представяне на книгата на гл. ас. д-р Явор Митов „Хисарлъка: крепостта над Кюстендил“, РИМ, Кюстендил, 2026Страница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/novini/kniga-hisarluka-krepostta-nad-kyustendil.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  13. Недвижимо културно наследство, Община КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendil.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendil.bg/index.php?Itemid=273&id=119&lang=bg&option=com_content&view=article

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  14. OpenStreetMap: Взаимно училище Св. св. Кирил и МетодийКартографски запис · Български · openstreetmap.org
    Адрес на източника

    https://www.openstreetmap.org/way/413315984

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.