01История

Крепост „Хисарлъка“

Краят на IV или началото на V в. (датировката е спорна); преустроена през VI в.

Датировка от източниците: IV-V в.

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
Хълмът Хисарлъка, в лесопарк „Хисарлъка“, южно от центъра
Ориентировъчен престой на място
около 1 ч.
Режим на посещение
Не е намерена потвърдена информация
Вход
Не е намерена потвърдена информация

Подробности за посещението ↓

Тухлена арка в стената, пред нея големи глинени питосиУвеличи снимката
Възстановен участък от крепостната стена с арка и питоси, големи съдове за съхранение.Заснето: . Датиран кадър, който не удостоверява сегашното състояние.Снимка: Gligan, 2017 г. · CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Късноантичната крепост на хълма над Кюстендил, обичайно датирана в края на IV или началото на V в., със спорна строителна хронология. Издигната е върху свещения хълм на Пауталия, където са стояли храмове на Асклепий и други богове. Част от стените и три кули са възстановени през 2014-2015 г. Около нея е борова гора, засадена от 1891 г., а всеки 21 март пред източната ѝ порта се посреща пролетта.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

Хисарлъка е любимата разходка на Кюстендил. Нагоре се върви през боровата гора, а горе стените на крепостта гледат към целия град, котловината и планините наоколо. Мястото е свещено много преди да стане крепост: кюстендилци и днес го наричат „Свещения хълм“.

Името идва от турската дума за крепост, хисар.

Свещеният хълм на Пауталия

↗

Римската Пауталия лежи в самото подножие на хълма. Бронзови монети на града от времето на Северите показват храм на Асклепий, а една от тях показва цели пет храма: „два в подножието на възвишението Хисарлъка, един на билото и два отстрани под билото“. По думите на международен научен екип с участието на НАИМ при БАН, „светилища и храмове на боговете от гръко-римския пантеон са стояли сред дърветата на хълма“.

Историкът Николай Димитров от Софийския университет описва най-подробната от тези монети, на Каракала, в сп. „Jubilaeus“ (2021). На нея е „хълм, покрит от растителност“, на върха храм с четири колони и статуя, а по склоновете още четири храма със статуи. Средният е на преден план и най-голям, със статуя на Асклепий и три фигури до него. Нумизматът Леон Ружичка определя статуята на върха като Аполон, а трите фигури като нимфи. Още Йордан Иванов разпознава на тези монети Хисарлъка. Димитров все пак напомня, че доколко храмовете по монетите са верни, е спорно, докато няма други данни. [3]

Олтари, колони и капители, вградени по-късно в стените на крепостта и в базиликата, носят посвещения на Асклепий, на Зевс и Хера и на Сабазий. Два от трите известни надписа от Пауталия за „олимпийските богове“ също са от хълма, пише Димитров. Кой бог е почитан в храма на върха обаче не е ясно: Ружичка вижда Аполон, Златозара Гочева допуска Зевс и Хера (по Вълчев, 2021), а според Димитров (автореферат на дисертация, СУ, 2022) пауталийските монети позволяват да се мисли и за култово място на Пан.

При разкопките си по северните склонове, откъм града, Йордан Иванов намира фрагмент от тояга с увита змия, който по размерите си е от голяма статуя на Асклепий, гранитно яйце, което също е знак на бога, и мозайка от речни камъчета с животно. Иванов вижда в животното змия, а Т. Иванов (1960) делфин (по Димитров, 2021). През 2026 г. същият екип изследва шест мраморни паметника от светилището, оброчни плочки с Асклепий и Хигия и фрагмент от рамка на врата от II-IV в. Пет от тях са от асеновградски мрамор.

Култът към „пауталийския Асклепий“ е бил известен далеч: жрецът Хераклиан прави посвещение на „Пауталийския Асклепий и Хигия“ чак в Епидавър, в Гърция.

Крепостта

↗

Светилището е разрушено преди или при изграждането на късноантичната крепост, чиято датировка е спорна. Кацарова пише в монографията си за Пауталия (НАИМ при БАН, 2005), че в крепостта постоянно е живял военен гарнизон, а при строежа ѝ е стеснена източната порта на градската стена долу в равнината. Така късноантичната Пауталия има укрепен долен град и, както го нарича Анани Антонов (автореферат на дисертация, СУ, 2021), „своеобразен акропол“ на хълма. [6]

Кога точно е построена, се спори:

  • Л. Русева-Слокоска (2016) я датира от последната четвърт на IV до първата четвърт на V в., защото сред монетите преобладават тези от IV в., а от V в. липсват.
  • Историкът Иван Вълчев от СУ (сп. „Jubilaeus“, 2021) намира дата в IV в. за „доста съмнителна“. Двете триъгълни кули в южния сектор са градени заедно със стената. Такива кули в Сердика, Филипопол и Августа Траяна са датирани след средата на V в., затова паралелите „все пак насочват към дата след средата на петото столетие“.
  • Сигурно според Вълчев е само, че храмът или храмовете на върха са разрушени преди средата на V в.

При император Юстиниан I (527-565) тя е ремонтирана; това отбелязва и историкът Прокопий Кесарийски. Нови ремонти са направени през VI и през IX-XII в.

Крепостта е използвана през късната Античност и Средновековието. Керамиката, обковите и металните съдове от разкопките го доказват. През Средновековието тя е седалище на местната власт над град Велбъжд:

  • 1019 г.: епископ на Велбъжд се споменава в грамотата на император Василий II за българските епархии.
  • 28 юли 1330 г.: край Велбъжд сръбският крал Стефан Дечански разбива цар Михаил III Шишман.
  • XIV в.: според гл. ас. д-р Явор Митов от Регионалния исторически музей крепостта е „своеобразна резиденция“ на деспот Константин Драгаш. Османците наричат земите му Константин-или, „земята на Константин“, и така градът получава днешното си име, Кюстендил.
  • XV в.: крепостта е съборена от османските завоеватели.

Как е устроена

↗

Крепостта е неправилен многоъгълник. По едни данни е 117 на 175 м и около 21 дка; по други е 225 м от север на юг и 90 м от изток на запад, с площ 22,25 дка и стени, дълги 616,5 м.

  • Стени: широки от 1,60 до 3 м, според терена; първоначалната им височина се оценява на около 10 м.
  • Кули: четиринадесет (кръгли, триъгълни и правоъгълни), първоначално високи около 12 м.
  • Порти: две главни порти и пет малки, наречени потерни. Главната и най-широка порта е на източната стена.
  • Зидария: смесена, с редуващи се пояси камък и тухла, на хоросан със счукани тухли, който пази от влагата.

Базиликата

↗

На върха е раннохристиянска трикорабна базилика. Тя има нартекс от запад и дълбока подковообразна апсида със синтрон (скамейка за духовенството), знак, че това е епископска църква. Базиликата е дълга 29,5 м без апсидата и широка 17 м. От югоизток е долепено помещение, вероятно баптистерий.

При строежа ѝ са използвани материали от разрушен езически храм. Йордан Иванов я датира в първата половина на VI в. Разкопките през 2014 г., водени от Дойчин Грозданов (РИМ) и д-р Галина Грозданова (НАИМ при БАН), допускат и по-ранна дата, края на IV или началото на V в. Днес подът ѝ е възстановен и служи за сцена.

Варниците

↗

Много от мраморните и варовикови детайли на крепостта не са оцелели по една прозаична причина: през XVII-XIX в. те са изгорени във варници, за да се прави вар.

Гората

↗

В края на XIX в. хълмът е гол, ерозирал. През пролетта на 1891 г. лесовъдът Йордан Митрев започва да го залесява. Първият опит, с кестени и жълъди, се проваля и лесовъдите преминават към бял и черен бор и малко смърч. До 1898 г. са засадени над 1200 дка борове.

А. Миленкова и К. Петкова пишат в сп. „Management and Sustainable Development“ (2016), по „Залесителното дело в България“ (1977), че фиданките са садени на два вида разстояния: първо 1,2 на 1,3 м на по-малка площ, после навсякъде 2 на 2 м. По-рядкото засаждане, 2 на 2 м, се оказва особено подходящо. „Тези култури и до днес са в добро състояние и предпазват гр. Кюстендил от поройни валежи.“

Гората бързо става място за празници. Екатерина Керемидарска и Михал Николов (сп. „Кюстендилски четения“ на СУ, 1996) пишат, че след Освобождението кюстендилци празнуват Гергьовден в местността „Караджабунар“ на Хисарлъка, а в неделя там свири военната духова музика.

Вилата на генерала

↗

По време на Първата световна война на Хисарлъка е построена вила за главнокомандващия ген. Никола Жеков. Ангел Джонев от историческия музей в Кюстендил уточнява в „Кюстендилски четения“ (2018), че тя е строена през 1917 г., когато в града е Щабът на Действащата армия. Той пише по архивни документи и по спомените на съпругата на генерала, на адютанта му капитан Лука Малеев и на полковник Владимир Коцев. Тук идват цар Фердинанд I, престолонаследникът княз Борис, министър-председателят Александър Малинов, австро-унгарският император Карл I и баварският крал Лудвиг III. Вилата изгаря в края на 40-те години. От нея са останали само бункерът и половината от езерцето, а на мястото ѝ днес е ресторант „Вилата на генерала“. [8]

Разкопки и възстановяване

↗
  • 1906-1912 г.: проф. Йордан Иванов води първите систематични разкопки на хълма, със съдействието на Софийското археологическо дружество и общината. През 1908 г. е намерена монета от Анхиало, на император Гордиан III. Резултатите публикува през 1919-1920 г. в „Кюстендилският Хисарлък и неговите старини“.
  • 1961 г. и 1966-1978 г.: Людмила Слокоска и Зл. Гочева разкриват обиколните стени и малка част от вътрешността.
  • 1968 г.: крепостта е обявена за паметник на културата с национално значение.
  • 2014-2015 г.: голямата реставрация по проект на арх. Юлий Фърков, финансирана от правителствената програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“, за 4 230 264 лв. без ДДС. Работата започва на 20 юли 2014 г. Възстановени са части от стените и три кули, високи по 14 м. Добавени са лапидариум и театрон с 300 места.
  • 2026 г.: гл. ас. д-р Явор Митов издава двуезичната книга „Хисарлъка: крепостта над Кюстендил“, представена на 1 октомври 2026 г. в Килийното училище. Той пише, че крепостта „и до днес не е напълно изследвана“.

„Кюстендилска пролет“

↗

Всеки 21 март Кюстендил посреща пролетта на Хисарлъка, пред главната източна порта на крепостта. Там бившите „девойки Кюстендилска пролет“ предават символите на града на новата. Празникът започва през 1966 г. Конкурсът за красота, организиран тогава по инициатива на Кирил Поромански, е според музея „първият официален конкурс за красота в страната“. Първата „Девойка Кюстендилска пролет“, през 1967 г., е Фиданка Николова.

Етноложката С. Казаларска от ИЕФЕМ при БАН показва, че съвременният празник е „изобретен“ през социалистическите години, като от по-старите пролетни обичаи са махнати религиозните елементи. Връзката му с народния празник Четиридесет мъченици и дори със слънчевите култове е по-скоро тълкуване, отколкото доказан факт.

В парка е и параклисът „Св. Четиридесет мъченици“, а недалеч е Къщичката на Баба Яга.

Преглед на снимки

Предишна и следваща: стрелки наляво и надясно. Затваряне: Escape. На телефон използвайте бутоните или плъзнете снимката.

← Всички забележителности

Източници

(24)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. V. Anevlavi et al. White Marble Votive Reliefs from Pautalia in Roman Thrace, Heritage 9(3), 2026Онлайн източник · Езикът не е уточнен · doi.org
    Адрес на източника

    https://doi.org/10.3390/heritage9030104

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  2. Веселка Кацарова. Пауталия и нейната територия през I-VI век, НАИМ, БАН, 2005 (откъс)Научна публикация · Български · naim.bg
    Адрес на източника

    https://naim.bg/issuesFiles/Pautalia.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  3. Николай Димитров. Бележки към почитането на Асклепий в Пауталия през II-III в. Jubilaeus 8/2, Исторически факултет на СУ, 2021, 71-80Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/Jubilaeus/article/view/jblae-08-2-06

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  4. Иван Вълчев. Градските храмове в двете Дакии през късноримската епоха. Jubilaeus 8/2, Исторически факултет на СУ, 2021, 49-62Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/Jubilaeus/article/view/jblae-08-2-04

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  5. Николай Димитров. Религиозен живот в Пауталия и Сердика през римската епоха. Автореферат на дисертация, СУ, 2022PDF документ · Български · uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/276781/1810200/version/1/file/BG_Summary_Nikolay_bulgarian.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  6. Анани Антонов. Селищно и икономическо развитие на провинция Вътрешна Дакия през късната античност. Автореферат на дисертация, СУ, 2021PDF документ · Български · uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/250475/1651687/version/1/file/Avtoreferat_Anani_Antonov.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  7. Екатерина Керемидарска, Михал Николов. Отдихът и развлеченията на кюстендилци след Освобождението. Кюстендилски четения 3, СУ, 1996, 38-47Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/KRe/bg/article/view/kre-1996a-06

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  8. Ангел Джонев. Вилата на генерал-лейтенант Никола Жеков. Кюстендилски четения 14, СУ, 2018, 188-202Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/KRe/article/view/kre-2016-17

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  9. С. Филипова. Монети от проучването на обект „Стефан Караджа“ № 1 в Кюстендил, Нумизматика, сфрагистика и епиграфика 18, НАИМ, БАН, 2022Научна публикация · Български · publications.naim.bg
    Адрес на източника

    https://www.publications.naim.bg/index.php/NSE/article/view/314

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  10. А. Миленкова, К. Петкова. Характеристика на иглолистни горски култури в Осогово, Лесотехнически университет, 2016PDF документ · Български · jmsd.bg
    Адрес на източника

    https://jmsd.bg/files/articles/61/61-02_A_Milenkova_K_Petkova.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  11. С. Казаларска. Празникът „Кюстендилска пролет“ и социалистическата празничност, Български фолклор, ИЕФЕМ, БАН, 2022Онлайн източник · Български · ceeol.com
    Адрес на източника

    https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1072513

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  12. Музеен вестник, бр. 28, 2026, РИМ, КюстендилPDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/uploads/MUZEEN_VESTNIK_2026_cveten_3.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  13. Проучване Хисарлъка, Кюстендилска търговско-промишлена палата (Interreg IPA)Онлайн източник · Български · tour.cci-kn.org
    Адрес на източника

    https://tour.cci-kn.org/проучване-хисарлъка/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  14. Крепостта Хисарлъка край Кюстендил, БНТ, „10 000 крачки“, 2019Онлайн източник · Български · bnt.bg
    Адрес на източника

    https://bnt.bg/bg/a/krepostta-khisarlka-kray-kyustendil

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  15. В Кюстендил бе представена книгата „Хисарлъка: крепостта над Кюстендил“, БТА, 2026Онлайн източник · Български · bta.bg
    Адрес на източника

    https://www.bta.bg/bg/news/lik/1215932-v-kyustendil-be-predstavena-knigata-hisarlaka-krepostta-nad-kyustendil-

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  16. Книга разкрива тайните на крепостта Хисарлъка, Фокус, 2026Онлайн източник · Български · focus-news.net
    Адрес на източника

    https://www.focus-news.net/novini/regioni/Kniga-razkriva-tainite-na-krepostta-Hisarluka-krai-Kyustendil-2951342

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  17. Стари фотоси върнаха спомените на кюстендилци за празника на пролетта, Струма, 2023Онлайн източник · Български · struma.bg
    Адрес на източника

    https://struma.bg/%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%80%d0%b8-%d1%84%d0%be%d1%82%d0%be%d1%81%d0%b8-%d0%b2%d1%8a%d1%80%d0%bd%d0%b0%d1%85%d0%b0-%d1%81%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d1%8e%d1%81/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  18. Кюстендил (история), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Кюстендил#История

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  19. Хисарлъка (крепост), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Хисарлъка_(крепост)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  20. Хисарлъка (лесопарк), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Хисарлъка_(лесопарк)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  21. Кюстендилска пролет, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Кюстендилска_пролет

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  22. OpenStreetMap: ХисарлъкаКартографски запис · Български · openstreetmap.org
    Адрес на източника

    https://www.openstreetmap.org/relation/20339741

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  23. Хисарлъка, римското бижу на Кюстендил, LittleBG, 2016Онлайн източник · Български · littlebg.com
    Адрес на източника

    https://littlebg.com/hisarluka-rimskoto-biju-na-kustendil/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  24. Базилика в крепостта „Хисарлъка“, гр. Кюстендил, СветиместаОнлайн източник · Български · svetimesta.com
    Адрес на източника

    https://svetimesta.com/%D0%A0%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B8/%D0%91%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%20-%20%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%20-%20%D0%A5%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%BB%D1%8A%D0%BA%D0%B0%20-%20%D0%B3%D1%80.%20%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.