Пауталия, Велбъжд и Кюстендил са три исторически имена на града. Крепостта, жилищната кула и мостът помагат да се проследят различни епохи, а останалите обекти разширяват разказа към областта.
Късноантичната крепост „Хисарлъка“ обичайно се датира в края на IV или началото на V в., макар точната дата да е спорна. Тя е върху свещения хълм на Пауталия, където са стояли храмове на Асклепий и други богове. През Средновековието от нея се управлява Велбъжд, а през XIV в., според д-р Явор Митов от Регионалния исторически музей, тя е „своеобразна резиденция“ на деспот Константин Драгаш. На него градът дължи и днешното си име: османците наричат земите му Константин-или, „земята на Константин“.
Долу в центъра е Пиргова кула, строена между XIV и XVI в. като дом и укрепление на местен феодал. Тя е единствената оцеляла от няколкото средновековни кули в града. А на 14 км на изток, при Невестино, Кадин мост пресича Струма от 1469-1470 г.: пет гранитни арки и местното предание, за невестата, вградена в средния свод.
Землънград допълва разказа за крепостите в Земенския пролом. При Провиралкята край Лиляч природната форма е свързана с обичаи и предания, чиято древна датировка не е потвърдена. Часовниковата кула в Дупница показва прехода от отбранително съоръжение към градско времеизмерване.
Мемориалът при Полетински камък край Полетинци разширява главата към паметта за Втората световна война. Областният регистър го отличава от другите военни паметници в селото; датата на изграждането му не е установена.
„Трите кули“ край Раждавица е описана като отделна крепостна руина в пролома. Историята и находките на главния Землънград не са пренесени автоматично върху нея; точният подход до останките изисква проверка.
„Градище“ край Еремия е отнесено към Късната античност в каталожното описание. Градището в местността Скалето край Пастух е свързвано с името „Житомиск“, но това историческо отъждествяване остава предположение. Видимите укрепления и близките църковни останки изискват отделно разглеждане.
Градището край Голям Върбовник пази местни предания за Самуил и Аарон, разгледани като фолклор. В Земенския пролом южното Градище край Полска Скакавица е разграничено от основното Земенско кале. По на север, край Драгойчинци, „Кулата“ допълва разказа за средновековните укрепления в Краище.