34История · Земенски пролом, над с. Полска Скакавица
Землънград (Земенско кале)
Късна античност и Средновековие
Датировка от източниците: IV-VI в., най-ранни останки
Посещението накратко
- Адрес
- Останките от Землънград в Земенския пролом, община Кюстендил
- Ориентировъчно време за целия пешеходен излет
- около 3 ч.
- Режим на посещение
- Не е намерена потвърдена информация
- Вход
- Не е намерена потвърдена информация

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
Землънград е крепост над меандър на Струма в Земенския пролом. Останките пазят следи от късната античност, Средновековието и по-късно обитаване, но подробната им история още изисква връщане към първичните археологически публикации.
Работно време, вход и как да стигнете ↓
Землънград, наричан и Земенско кале, се търси по релефа. Струма обикаля скалистото възвишение от три страни, а укреплението заема високата му част. Отдалеч се вижда положението на крепостта над реката; отблизо погледът трябва да намери запазените зидове сред терена и растителността.
Крепостта е в община Кюстендил, в района над Полска Скакавица. Името на пролома и близостта до град Земен лесно водят до объркване. Землънград не е Земенският манастир и не трябва да се поставя автоматично в област Перник.
В описанието на „Свети места“ проученото Земенско кале е разграничено от Градището край Полска Скакавица и от „Трите кули“. Те са отделни укрепления в по-широката крепостна система; разкопките и находките на едното не датират автоматично останалите.
Защо крепост има точно тук
↗В описанието си за Географ.БГ от 2014 г. Евгения Сарафова свързва останките със стария път между Пауталия и Сердика, по-късните Велбъжд и Средец. Проломът съчетава движение по речната долина с тесни участъци и високи скални склонове. Контролът над такова място зависи и от естествените прегради, и от изградени укрепления. [2]
Сарафова описва крепостта на десния бряг на Струма и скали, издигащи се до около 130 м над реката. Тази височина е дадена в пътеписа, а не измерена за настоящата страница. По-важно за разбирането на мястото е видимото отношение между върха, речния завой и подходите към него.
Няколко строителни периода
↗Порталът „Български крепости“ обобщава четири периода на строеж и преустройство: късноантичен, ранносредновековен, XIII-XIV в. и XV-XVII в. Според това описание са открити крепостна стена, жилищни и стопански сгради, църква и кула със седем стени от типа донжон. Това е обособена укрепена кула, която може да служи като последно убежище и самостоятелно защитено пространство.
Зидовете са описани като градеж от ломен камък с хоросан. Очертанията им следват скалистия терен. Не бива да се очаква правилен геометричен план, наложен върху равна площадка. Самото възвишение е част от отбраната.
В същия преразказ късните находки са свързани с монети от XVI-XVII в. Те поставят под въпрос лесната схема, според която всяка средновековна крепост е окончателно изоставена при османското завоевание. Обясненията за конкретния ѝ управител и за обстоятелствата на последното разрушаване обаче са предположения. Тук те не са представени като установени събития.
Разкопките и празнините в знанията
↗Библиографията за Полска Скакавица насочва към Дора Димитрова: отчет за разкопките през 1975 г., публикуван в „Археологически открития и разкопки“ през 1976 г., и статия за крепостта край Раждавица в „Музеи и паметници на културата“ от 1981 г. Това са важните първични публикации за следваща проверка. Не разполагахме с пълния им текст и не приписваме на авторката подробности, взети от туристически преразкази.
Разминават се и публикуваните площи. В различни описания се срещат 1,5 и 15 дка. Без план на разкопките не може да се реши дали става дума за грешка, за различно измерени части или за различни обекти. Затова страницата не дава една от тези стойности като сигурна площ на крепостта.
Предания за обсадата
↗„Български крепости“ записва легенда за защитници, които оставили тъпан, задвижван от вятъра, и напуснали крепостта с обратно поставени подкови. Звукът и следите заблудили обсаждащите, че вътре още има войска. Това е разказ за хитрост при оттегляне, не археологическо доказателство за конкретна обсада.
Друго предание говори за скрита хазна след битката при Велбъжд. То принадлежи към местната памет за войната. Не е указание къде има съкровище. Самият портал описва вредите, които иманярското търсене причинява на старините в пролома.
Посещение днес
↗Хипотеза или неустановено твърдение Пътеписът на Сарафова описва немаркирани и потенциално обрасли пътеки. Посочената в него спирка „Кариерата“ не е потвърдена като действаща към настоящата проверка. Затова не използвайте стария текст като готово транспортно разписание или инструкция за преминаване през кариера и железопътни съоръжения.
Предвидете няколко часа и уточнете подхода с местен водач. Не открихме публикуван посетителски режим или цена от стопанин на обекта. Далечната панорама е полезна за разбирането на положението на крепостта; тя не обещава лесен достъп до самите останки.
Източници
(7)
Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.
- Google Maps: Землънград (Земенско кале)Онлайн източник · Български · google.com
Адрес на източника
https://www.google.com/maps/place/Крепост+„Земенско+кале“/data=!4m6!3m5!1s0x14aaa17ce48b233f:0x2779af652a1236ae!8m2!3d42.4375625!4d22.7089844!16s%2Fg%2F11j3rrh4z1
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Евгения Сарафова. Крепостта Землънград, Географ.БГ, 30.01.2014Онлайн източник · Български · geograf.bg↑1
Адрес на източника
https://geograf.bg/bg/article/krepostta-zemlngrad-tneshcho-v-zabrava-myasto-na-slavni-boeve-ot-srednovekovieto
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Гр. Кюстендил: Землънград, Български крепостиОнлайн източник · Български · bulgariancastles.com
Адрес на източника
https://www.bulgariancastles.com/gr-kyustendil-zemlangrad/
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- История, Община ЗеменОнлайн източник · Български · zemen-bg.com
Адрес на източника
https://zemen-bg.com/history
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Полска Скакавица, Уикипедия (библиографски сведения)Енциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
Адрес на източника
https://bg.wikipedia.org/wiki/Полска_Скакавица
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Свети места. Град Земен, раздел Крепостите на Землън град: отделните Градището, Земенско кале и Трите кулиОнлайн източник · Български · svetimesta.com
Адрес на източника
https://svetimesta.com/България/Пернишка%20област/Zemen
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Свети места. Село Полска Скакавица, двете крепости и библиографските сведенияОнлайн източник · Български · svetimesta.com
Адрес на източника
https://svetimesta.com/България/Кюстендилска%20област/Село%20Полска%20Скакавица
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.