Градът е възникнал заради горещите си извори. Те са около четиридесет, а при каптажа водата е около 74 °C, една от най-горещите в страната. В османските документи Кюстендил се нарича просто Илиджа, „топъл извор“.
Римските терми, Дервиш баня и Чифте баня са на по-малко от 300 м една от друга и обхващат повече от 1800 години. Римските терми на Пауталия са строени около средата на II в.; под днешните улици се виждат подовото им отопление и стените от редуващи се пояси камък и тухла. Дервиш баня е от 1566 г. (годината е изписана с червени тухли на фасадата) и работи повече от 400 години, до 1992 г. Чифте баня е построена през 1910-1913 г. на мястото на османска двойна баня от края на XV в.
Ако искате да се изкъпете в кюстендилска минерална вода, мястото е Чифте баня. Тя работи и днес, с два отделни дяла за мъже и жени, всеки с по три басейна.
Алай баня допълва градската история на къпането. Извън Кюстендил гейзерът-фонтан в Сапарева баня и сондажът при Четирци представят различни минерални водоизточници. Потвърдените условия за посещение са посочени на страницата на всеки обект.
Рисунките са илюстрации за ориентация, а снимките документират вида на забележителностите към посочената дата. Източниците и условията за използване на рисунките са посочени в „За проекта“.