Римски терми на Пауталия
Около средата на II в., използвани и през III в.
Датировка от източниците: II в.
Посещението накратко
- Адрес
- Центърът, ул. „Христо Смирненски“, до джамия „Ахмед бей“
- Ориентировъчен престой на място
- около 30 мин.
- Режим на посещение
- Не е намерена потвърдена информация
- Вход
- Не е намерена потвърдена информация

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
Руините на големите обществени бани на римската Пауталия, строени около средата на II в. и използвани и през III в. Под днешните улици се виждат части от шест помещения, с подово отопление от два вида и стени от редуващи се пояси камък и тухла. Градът е възникнал заради горещите си извори, а баните са най-добрият им паметник.
Работно време, вход и как да стигнете ↓
Баните лежат под нивото на днешните улици, в самия център, до джамията „Ахмед бей“. Виждат се зад парапетите: тухлени подове, стъпала, сводести канали за топлия въздух и стени на ивици. Над руините са днешният тротоар и улицата с автомобилното движение. Това усещане за два града, един над друг, е може би най-хубавото на мястото.
Град на изворите
↗Според общината Кюстендил стои върху около четиридесет горещи минерални извора. Те излизат по разлома между Осогово и Кюстендилската котловина, в ивица, дълга около километър и широка 200-250 м. При каптажа водата е около 74 °C, една от най-горещите в страната, с дебит около 33-35 литра в секунда. Тя е хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, бистра, с характерния мирис на сероводород.
Откъде идва водата, обясняват Лазар и Бойко Беров в статия от 2025 г. в „Списание на Българското геологическо дружество“. Тя се формира в гранитите на Осогово и в диоритите по Струма, движи се през гнайсите, а водонепропусклива преграда ѝ е ивица смлени (милонитизирани) гнайси. В материал за геоложка екскурзия на дружеството от 2018 г. Лазар Беров добавя, че водите се подхранват главно във високите части на планините югозападно от котловината.
Кюстендилското находище е едно от петте в Кюстендилската хидротермална система. В останалите, при Берсин, Баришето, Топилата и Николичевци, водата е предимно 25-30 °C, а кюстендилската е единствената толкова гореща, 73-74 °C. Химичният ѝ състав според Беров и Беров не се е променил поне 150 години. Те описват находището с 11 извора и 2 сондажа. Защо общината брои около четиридесет, източниците не обясняват.
Археоложката Веселка Кацарова от НАИМ при БАН пише в монографията си за Пауталия, че именно изворите, „лековити, с голям дебит“, са главната причина римляните да построят града тук. Тя нарича Пауталия значим курорт за провинцията. [1]
Името на града се свързва с изворите. Според Уикипедия Пауталия е тракийска дума и значи „изворен град“, „бликащи извори“, но статията не посочва източник. Сигурно е друго: в османските документи градът се нарича и Илиджа-и Кюстендил, или просто Илиджа, тоест „топъл извор“, заради многото си бани. Така пише османистът Махиел Кийл.
Градът и баните
↗Пауталия е основана като римски град при император Траян (98-117). Урбанизирана е при Адриан, а укрепена при Марк Аврелий. Най-ранният надпис от града, от 135 г., е за строежа на гражданска базилика. [19]
Вторият по възраст надпис е изкопан от Кацарова през 2001 г. и е свързан с изграждането на водоснабдяване за баните. Според нея „големите пауталийски терми са построени около средата на II в.“. Те са най-добре засвидетелстваната и най-добре проучената обществена сграда в града.
Находките от по-ранните разкопки потвърждават датировката: керамика, игли за коса, части от оброчни плочки и съкровище от 61 сребърни монети. Значи баните са използвани и през III в.
Монетите са денари и антониниани от 166 г. (на Марк Аврелий) до 251 г. (на Хостилиан) и са намерени в опожарен пласт. Така пише нумизматката Светослава Филипова от историческия музей в Кюстендил в статия от 2022 г. в сп. „Нумизматика, сфрагистика и епиграфика“ на НАИМ при БАН, по публикацията на находката от Е. Александров (2004). Филипова свързва съкровището с готското нашествие от 250-251 г. или с по-голямото от 269-270 г. [2]
В същата статия тя описва сградата на около 20 м източно от термите, на ул. „Стефан Караджа“ № 1, разкопана през 1992 г. и отново през 2002 г. от Кацарова. Тя има сводести подземни галерии. Заради размерите ѝ и близостта до баните Кацарова определя първия ѝ етап като цистерна „за съхранение или смесване на топла и студена вода“. В средата или втората половина на III в. масивен пожар срутва сводовете.
Как са устроени
↗Разкрити са части от шест помещения на площ около 1000 м², а цялата сграда се оценява на около 3000 м². Помещенията са ориентирани от югоизток към северозапад, така че в нито една зала да не липсва слънце. Големите правоъгълни зали се свързват с входове с гранитни прагове, по които личат следи от двукрили врати.
Стените са градени в смесена зидария, opus mixtum: пояси от камък се редуват с пояси от по четири реда тухли, на хоросан със счукана тухла. Подовете и стените са били облицовани с мраморни плочи, профилирани корнизи и пиластри. В някои помещения има полукръгли ниши и басейни.
Банята е имала съблекалня (аподитериум) и последователност от студено, топло и горещо помещение (фригидариум, тепидариум, калдариум). Имала е и суха потилня (лаконикум) и двор за упражнения (палестра). Кое от разкритите помещения какво е било, източниците не казват.
Подовото отопление
↗Всяка зала се е отоплявала отдолу, с хипокауст от два вида:
- Редове тухлени колонки или тръби, покрити с големи тухли, върху които стъпва подът.
- Система от сводести коридори, тоест аркади от тухлени арки, които най-лесно се виждат и днес.
Горещият въздух идва от пещта (префурниум) по главен канал, който минава през едно от помещенията, и преминава от зала в зала през сводести отвори. Туристическият портал на общината пише, че втората конструкция е „единствената известна досега в България“. Академично потвърждение за това не открихме.
Асклепий и асклепионът
↗Покровител на Пауталия е Асклепий, богът на лечението. Градският монетен двор работи от 138 до 217 г. и сече монети с неговия образ: възрастен, брадат, полугол, с хламида, със змия, увита около жезъла. Змията на пауталийските монети е знак за лечебните извори и бани, както отбелязва акад. Йордан Иванов още през 1906 г. [12]
Историкът Николай Димитров от Софийския университет описва монетите по-подробно в статия от 2021 г. в сп. „Jubilaeus“ на Историческия факултет на СУ: [3]
- Пауталия има и един тип „псевдоавтономни“ монети, без образ на император: на лицето е главата на Асклепий с дълга коса и брада, а на гърба змия, увита около тояга. Обикновено на такива монети е богът покровител на града.
- От Антонин Пий до Гета и Каракала се сече фасада на храм със статуя на Асклепий.
- На някои монети Асклепий седи върху крилат змей с рибешка опашка.
- На други градската богиня Пауталия или речният бог Стримон, тоест Струма, държи малка статуетка на Асклепий.
Култът му е свързан и с почитането на императора. Надпис от Кюстендил споменава Улпия Марциалида, жрица на „боговете спасители“ и първожрица на императорите. Димитров приема, че спасителите са Асклепий и Хигия. Съпругът ѝ Анций Терес е тракарх през 222-235 г. А в Епидавър, най-прочутото светилище на Асклепий, е намерено посвещение на „пауталийските“ Асклепий, Хигия и Телесфор, направено от жрец, вероятно от Пауталия.
В двора на историческия музей стои гранитен олтар, висок 143 см, от втората половина на II или първата половина на III в. Издигнал го е Аристенет, син на Деметрий, член на градския съвет, „на императорските богове“. Георги Михайлов и Николай Шаранков, които публикуват надписа в „Теламон“, дигиталния корпус на древните надписи от България на Софийския университет, допускат, че това са главните богове на Пауталия, Асклепий и Хигия. Втори олтар на Аристенет, по-нисък, но със същия надпис, е изложен в двора на Службата по геодезия, картография и кадастър в Кюстендил.
Често се казва, че баните са част от прочутия Пауталийски асклепион, светилището-лечебница на Асклепий. Кацарова обаче разглежда двете отделно: термите като градска обществена сграда, а асклепиона като култов комплекс, „доста отделен, в подножието на хълма“ Хисарлъка, със собствена баня. Затова по-точно е да се каже, че баните традиционно се свързват с асклепиона.
Къде точно е бил храмът на Асклепий, учените оценяват различно. Историкът Иван Вълчев от Софийския университет пише в същия брой на „Jubilaeus“, че от храмовете по хълма единствено този в северното му подножие се разпознава сигурно, „непосредствено до един от топломинералните извори“, и че монетите показват, че е бил храмът на Асклепий. Димитров е по-предпазлив: според него сигурно идентифицирани храмови сгради на здравеносните богове няма. [4]
Култът е включвал и умишлено хвърляне на предмети в минералните води, пише Димитров в автореферата на дисертацията си (СУ, 2022). Вълчев отбелязва, че след унищожаването на светилищата повечето им паметници са вградени в стената на крепостта на Хисарлъка или са хвърлени в самия минерален извор.
Легенди и преувеличения
↗- Траян и изворите. Според легендата император Траян се излекувал в горещите извори на Пауталия и наредил да се построят обществени бани.
- Двама болни императори. Туристическият портал на общината разказва, че Траян и Марк Аврелий били излекувани тук „много сполучливо от хронични дерматози“ и затова построили „най-голямата балнеолечебница на Балканския полуостров след тази в Пелопонес“.
- Марк Аврелий и „Размишленията“. Популярна книга от 1980 г. твърди, че почти всички императори от Траян до Каракала са идвали в асклепиона и че Марк Аврелий е писал съчиненията си тук. Самият текст на „Размишленията“ обаче казва друго. Първата книга е писана „в страната на квадите, при Грануа“, а втората „в Карнунтум“, и двете на Дунавския фронт. Древен източник, който да свързва Марк Аврелий с Пауталия, не открихме.
- Кои са най-големите? Общината пише, че това са вторите по големина римски терми в България след тези на Одесос (Варна). Министерството на туризма нарича асклепиона „петия по големина в Европа“, а Уикипедия го нарича втори на Балканите след Епидавър. Никое от тези твърдения не е подкрепено с доказателства.
- Джамията до тях. „Според преданията“ съседната джамия „Ахмед бей“ е построена върху основите на средновековната църква „Света Неделя“, а Кийл добавя, че българските източници говорят за църква „Св. Параскева“. Джамията има и прякори: „Инджили“, „Ингилиз“ и „Християнската джамия“.
Разкопки и опазване
↗БНТ съобщава, че около половината помещения и отоплителни системи са разкрити при проучвания през 30-те години на XX в. Виолета Коцева уточнява в сп. „Семинар_BG“ на СУ (2024), по Русева-Слокоска (1989), че част от термите са открити случайно при разкопки през 1932 г. и тогава са обявени за асклепиона на Пауталия. Енциклопедичният речник „Кюстендил“ (1988 г.) пише, че руините са експонирани след проучване през 60-те години. Основната публикация на разкопките е на Л. Русева-Слокоска и Л. Слокоска, в сп. „Археология“ от 1964 г. [8]
През 1968 г. баните са обявени за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение. През 1977 г. влизат в архитектурно-археологическия резерват „Пауталия-Велбъжд“.
Днес
↗Руините са на открито, оградени с парапети, и се гледат от улицата. На 4 ноември 2025 г. общината откри до тях лапидариум на открито: оригинални пиедестали и саркофази от Пауталия от II-III в., издялани от осоговски гранит.
Кюстендил е член на европейския културен маршрут „Римски термални спа курорти на Европа“, представен през 2017 г. в Берлин.
В съседната джамия „Ахмед бей“ е изложбената зала на Регионалния исторически музей. В нея има временни изложби, а входът се плаща.
Снимки и свързани изображения

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
Източници
(25)
Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.
- Веселка Кацарова. Пауталия и нейната територия през I-VI век, НАИМ, БАН, 2005 (откъс)Научна публикация · Български · naim.bg↑1
Адрес на източника
https://naim.bg/issuesFiles/Pautalia.pdf
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Светослава Филипова. Монети от проучването на обект „Стефан Караджа“ № 1 в Кюстендил. Нумизматика, сфрагистика и епиграфика 18, НАИМ, БАН, 2022, 23-44Научна публикация · Български · publications.naim.bg↑1
Адрес на източника
https://www.publications.naim.bg/index.php/NSE/article/view/314
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Николай Димитров. Бележки към почитането на Асклепий в Пауталия през II-III в. Jubilaeus 8/2, Исторически факултет на СУ, 2021, 71-80Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg↑1
Адрес на източника
https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/Jubilaeus/article/view/jblae-08-2-06
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Иван Вълчев. Градските храмове в двете Дакии през късноримската епоха. Jubilaeus 8/2, Исторически факултет на СУ, 2021, 49-62Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg↑1
Адрес на източника
https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/Jubilaeus/article/view/jblae-08-2-04
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Николай Димитров. Религиозен живот в Пауталия и Сердика през римската епоха. Автореферат на дисертация, СУ, 2022PDF документ · Български · uni-sofia.bg
Адрес на източника
https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/276781/1810200/version/1/file/BG_Summary_Nikolay_bulgarian.pdf
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Олтар за императорските богове, издигнат от Аристенет (IGBulg 5778). Теламон, корпус на древните надписи, СУОнлайн източник · Български · telamon.uni-sofia.bg
Адрес на източника
https://telamon.uni-sofia.bg/bg/epi/view_ins/IGBulg_5778
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Олтар за императорските богове, издигнат от Аристенет (Tlmn4 0001). Теламон, корпус на древните надписи, СУОнлайн източник · Български · telamon.uni-sofia.bg
Адрес на източника
https://telamon.uni-sofia.bg/bg/epi/view_ins/Tlmn4_0001
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Виолета Коцева. Развитие на балнеолечението в гр. Кюстендил в началото на ХХ в. Семинар_BG 27, СУ, 2024, 260-276Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg↑1
Адрес на източника
https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/seminar_bg/bg/article/view/6050
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Lazar Berov, Boyko Berov. Kyustendil hydrothermal system: hydrogeological characteristics and GIS-based conceptual model. Списание на Българското геологическо дружество 86/3, 2025, 249-258Научна публикация · Български · bgd.bg
Адрес на източника
http://bgd.bg/REVIEW_BGS/REVIEW_BGD_2025_3/PDF/36_Berov_Rev_BGS_2025-3.pdf
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Хидрогеоложки условия в района на Кюстендилската котловина (материал на Лазар Беров). Годишна геоложка екскурзия на БГД, 2018Научна публикация · Български · bgd.bg
Адрес на източника
https://www.bgd.bg/EXCURZII/Excursion_2018/Hydrogeology_Kyustendil.pdf
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Machiel Kiel. Köstendil, TDV İslâm Ansiklopedisi, c. 26, 2002Онлайн източник · Турски · islamansiklopedisi.org.tr
Адрес на източника
https://islamansiklopedisi.org.tr/kostendil
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Йордан Иванов. Северна Македония, 1906, archive.orgОнлайн източник · Български · archive.org↑1
Адрес на източника
https://archive.org/details/sievernamakedon00ivangoog
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Недвижимо културно наследство, Община КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendil.bg
Адрес на източника
https://kyustendil.bg/index.php?Itemid=273&id=119&lang=bg&option=com_content&view=article
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Минерални извори, Община КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendil.bg
Адрес на източника
https://kyustendil.bg/index.php?Itemid=96&id=68&lang=bg&option=com_content&view=article
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Римските терми в Кюстендил, БНТ, „10 000 крачки“, 2019Онлайн източник · Български · bnt.bg
Адрес на източника
https://bnt.bg/bg/a/rimskite-termi-v-kyustendil-03062019
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Нов лапидариум до Римските терми, pirinsko.com, 2025Онлайн източник · Български · pirinsko.com
Адрес на източника
https://pirinsko.com/nov-lapidarium-do-rimskite-termi-otkrita-ekspoziciq-syhranqvashta-drevnoto-nasledstvo-na-kiustendil-169021/
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Антични терми (Асклепионът на Пауталия), Министерство на туризмаОнлайн източник · Английски · tourism.government.bg
Адрес на източника
https://www.tourism.government.bg/en/tourist-destinations/2304/6423
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Kyustendil, Roman Thermal Spas of EuropeОнлайн източник · Езикът не е уточнен · roman-thermal-spas.eu
Адрес на източника
https://roman-thermal-spas.eu/destinations/kyustendil/
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Марк Аврелий. Размишления (английски превод), Project GutenbergОнлайн източник · Български · gutenberg.org↑1
Адрес на източника
https://www.gutenberg.org/cache/epub/2680/pg2680.txt
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Римски терми, visit-kyustendil.euОнлайн източник · Български · visit-kyustendil.eu
Адрес на източника
https://visit-kyustendil.eu/rimski-termi
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Римски терми (Кюстендил), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
Адрес на източника
https://bg.wikipedia.org/wiki/Римски_терми_(Кюстендил)
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Пауталийски асклепион, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
Адрес на източника
https://bg.wikipedia.org/wiki/Пауталийски_асклепион
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- OpenStreetMap: Римски термиКартографски запис · Български · openstreetmap.org
Адрес на източника
https://www.openstreetmap.org/way/413168436
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Ахмед бей джамия (Кюстендил), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
Адрес на източника
https://bg.wikipedia.org/wiki/Ахмед_бей_джамия_(Кюстендил)
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Пауталия, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
Адрес на източника
https://bg.wikipedia.org/wiki/Пауталия
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.