21Музеи и сгради

Ахмед бей джамия

1575-1577 г. според Махиел Кийл, средата на XV в. според местните източници; ремонт през 1734-1735 г.

Датировка от източниците: 1575-1577 г.

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
ул. „Стефан Караджа“ 2, до Римските терми
Ориентировъчен престой на място
около 30 мин.
Работно време
Подробности за посещението
Вход
Подробности за посещението

Подробности за посещението ↓

Каменната джамия „Ахмед бей“ с купол и сводест вход до римските термиУвеличи снимката
Днешната изложбена зала на музея, снимана през април 2026 г. Отпред се виждат части от римските терми.Заснето: . Датиран кадър, който не удостоверява сегашното състояние.Снимка: Gitanes232, 2026 г. · CC0 · Wikimedia Commons

Изложбена зала на Регионалния исторически музей в сградата на някогашната Ахмед бей джамия, точно до Римските терми. От 1944 г. тук е музей. Сградата има широк купол и входна аркада с три малки купола. Османистът Махиел Кийл я датира в 1575-1577 г., а местните източници в средата на XV в.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

В сградата на някогашната Ахмед бей джамия днес е изложбената зала на Регионалния исторически музей. Тя стои на висока каменна основа точно над руините на Римските терми. Стените ѝ са от камък и тухла, куполът е обкован с ламарина, а минарето отдавна го няма. От 1944 г. сградата се използва като музей.

Кога е построена

↗

Тук източниците се разминават.

  • Средата на XV в. Така пишат общината и туристическият ѝ портал. Според българската Уикипедия годините 1575 и 1577, изписани на североизточната стена, вероятно се отнасят до по-късни реконструкции.
  • 1575-1577 г. Махиел Кийл пише в турската „Ислямска енциклопедия“ (TDV, 2002), че монументалната петъчна джамия е построена в 983-985 г. по хиджра, тоест 1575-1577 г., по заповед на Феридун Ахмед бей, който за кратко е санджакбей (управител на областта) на Кюстендил. В списъка на оцелелите османски сгради Кийл я нарича „джамията на Феридун Ахмед бей“.

Кой е Феридун Ахмед бей? В същата енциклопедия Абдюлкадир Йозджан (1995) пише за известния османски държавник с това име, автор на „Мюншеатю’с-селатин“. На 10 април 1576 г. той е свален от поста нишанджия (началник на султанската канцелария), отпратен от Истанбул като санджакбей на Смедерево, а оттам преместен в Кюстендилския санджак. След убийството на великия везир Соколлу Мехмед паша е върнат в Истанбул. Кийл не пише изрично, че това е същият човек. Годините обаче почти съвпадат.

Църква под джамията?

↗

Според предание, записано в българската Уикипедия, джамията е издигната върху основите на средновековната църква „Св. Неделя“. Туристическият портал на общината го представя като факт. Кийл пише, че българските източници говорят за разрушена църква „Св. Параскева“, но археологическите проучвания са открили само основите на късноримска базилика и нищо друго. Мястото, добавя той, е в източната половина на Пауталия, изоставена след 450 г.

Сред записаните прякори на джамията са: „Инджили“, „Ингилиз“ и „Християнската джамия“. İncil на турски значи „Евангелие“, но източник, който да обяснява прякора, не открихме.

Надписът от 1734 г.

↗

Над входа има надпис на четири реда, според българската Уикипедия на среднотурски език. В превода, който тя дава, той моли Бог да помни „който е построил тази джамия“ и да зарадва в двата свята онзи, който я е ремонтирал. Накрая стои годината 1147 по хиджра, тоест между 3 юни 1734 г. и 24 май 1735 г. Самият текст споменава ремонт, а туристическият портал пише, че през 1734 г. джамията е разширена и преустроена.

Архитектурата

↗

Молитвената зала е квадратна, под широк купол върху барабан с прозорци. Пред входа е аркада на мраморни колони, покрита с три малки купола. Според общината тя е запазена в оригиналния си вид. Стените са от каменни блокове и тухли, част от тях от по-стари сгради, с декоративна тухлена украса и корниз „вълчи зъб“. Над прозорците има ниши със заострени арки.

Минарето го няма от повече от век. През 1904 г. силно земетресение го напуква и градското управление го премахва. В галерията е включена и картичка от 1908 г. по акварел на Йозеф Обербауер, която показва района на Пиргова кула и джамията. Това е художествен изглед, а не фотографско заснемане на състоянието след земетресението. [13]

Музеят в джамията

↗

На 24 юни 1943 г. кметът д-р Георги Ефремов пише на читалище „Братство“, че общината „ремонтира джамията „Ахмед бей“ и я подготвя за музей“. На 6 август 1944 г. в нея е открит Градският археологически музей с картинна галерия: сбирките на читалищния музей и близо 60 картини на Владимир Димитров-Майстора и други кюстендилски художници. На 5 декември 1954 г. тук е подредена първата профилирана археологическа експозиция, „Местният край до падането му под турска власт“. През 60-те години римските терми около градския музей са консервирани и показани, с архитект Д. Василева (всичко по „Музеен вестник“ на музея, 2022 г.). Историята на самия музей е на страницата за Регионалния исторически музей.

През 50-те години на XX в. в Кюстендил са разрушени много османски сгради. Джамията е сред малкото оцелели, пише Кийл (вижте Дервиш баня).

Днес

↗

Днес джамията е изложбената зала на Регионалния исторически музей. В нея се показват временни изложби, свои и гостуващи. Например:

  • 2019 г.: „Мозайка от занаяти“ на музея „Етър“ от Габрово;
  • 2021 г.: „Техниката у дома през първата половина на XX век“ на Националния политехнически музей;
  • 2025 г.: образователната изложба „Музеен буквар“ (от 15 май до 15 юни) и „Магията на Долнослав“ на Регионалния археологически музей в Пловдив (от 20 юни).

През 2021 г. общината обяви план да превърне в музей и другата запазена джамия в града, „Фатих Мехмед“.

Преглед на снимки

Предишна и следваща: стрелки наляво и надясно. Затваряне: Escape. На телефон използвайте бутоните или плъзнете снимката.

← Всички забележителности

Източници

(15)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. Machiel Kiel. Köstendil, TDV İslâm Ansiklopedisi, c. 26, 2002, 277-279Онлайн източник · Турски · islamansiklopedisi.org.tr
    Адрес на източника

    https://islamansiklopedisi.org.tr/kostendil

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  2. Abdülkadir Özcan. Feridun Ahmed Bey, TDV İslâm Ansiklopedisi, c. 12, 1995, 396-397Онлайн източник · Турски · islamansiklopedisi.org.tr
    Адрес на източника

    https://islamansiklopedisi.org.tr/feridun-ahmed-bey

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  3. Feridun Ahmet Bey Camii, Köstendil, Kültür EnvanteriОнлайн източник · Турски · kulturenvanteri.com
    Адрес на източника

    https://kulturenvanteri.com/yer/feridun-ahmet-bey-camii-kostendil/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  4. Цени и работно време, РИМ, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/za-muzeya/ceni-i-rabotno-vreme.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  5. Prices and opening hours, Regional History Museum, KyustendilСтраница на институция · Английски · en.kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://en.kyustendilmuseum.bg/about-the-museum/prices-and-opening-hours.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  6. История на музея, РИМ „Акад. Йордан Иванов“, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/za-muzeya/istoriya-na-muzeya.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  7. Музеен вестник, бр. 23 (125 години Регионален исторически музей), РИМ, Кюстендил, 2022PDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/uploads/%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%2C_%D0%B1%D1%80._23_(2022_%D0%B3.).pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  8. Музеен вестник, бр. 22 (отчет за 2019-2020 г.), РИМ, Кюстендил, 2021PDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/uploads/%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%2C_%D0%B1%D1%80._22_(2021_%D0%B3.).pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  9. Музеен вестник, бр. 28 (отчет за 2025 г.), РИМ, Кюстендил, 2026PDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/uploads/MUZEEN_VESTNIK_2026_cveten_3.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  10. Недвижимо културно наследство, Община КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendil.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendil.bg/index.php?Itemid=273&id=119&lang=bg&option=com_content&view=article

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  11. Министерски съвет предостави 140 088 лв. за спешен и укрепителен ремонт на джамията „Фатих Мехмед“, Община Кюстендил, 2021Страница на институция · Български · kyustendil.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendil.bg/index.php?option=com_k2&view=item&id=1037:140-088&lang=bg

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  12. Джамия Ахмед Бей, Туристическа дестинация КюстендилОнлайн източник · Български · visit-kyustendil.eu
    Адрес на източника

    https://visit-kyustendil.eu/djamia-ahmed-bej

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  13. Йозеф Обербауер. Пиргова кула, пощенска картичка, 1908, Wikimedia CommonsИзображение и лиценз · Български · commons.wikimedia.org
    Адрес на източника

    https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Kyustendil_034_1908.jpg

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  14. Ахмед бей джамия (Кюстендил), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Ахмед_бей_джамия_(Кюстендил)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  15. Wikidata: Ахмед бей джамия (Q401059)Онлайн източник · Български · wikidata.org
    Адрес на източника

    https://www.wikidata.org/wiki/Q401059

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.