20Музеи и сгради

Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“

Основан през 1897 г.

Датировка от източниците: 1897 г.

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
бул. „България“ 55 (основна сграда, зала „Асклепий“)
Ориентировъчен престой на място
около 1 ч.
Работно време
Подробности за посещението
Вход
Подробности за посещението

Подробности за посещението ↓

Сградата на Регионалния исторически музей зад дървета и оградаУвеличи снимката
Сградата на музея на бул. „България“ 55. Датата на заснемане не е посочена в източника.Датата на заснемане не е установена.Снимка: Ignat Ignev · CC BY-SA 3.0 · Wikimedia Commons

Музеят е създаден на 3 ноември 1897 г. като училищна сбирка в Кюстендилското педагогическо училище, според самия него първата музейна сбирка в Югозападна България. Основната му сграда е на бул. „България“ 55. Там, в зала „Асклепий“, са археологическата и нумизматичната експозиция, от VII-VI хил. пр. Хр. до XVII в.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

Голямата сграда на бул. „България“ 55 е седалището на Регионалния исторически музей. В нея, в зала „Асклепий“, е археологическата експозиция на музея: глинени модели и съдове от праисторията, тракийски накити, оброчни плочи от Пауталия, трако-римска четириколка и монети. Останалите обекти на музея са из целия град: средновековна църква, три къщи музеи, изложбена зала в стара джамия и Пиргова кула.

Сбирка в училището

↗

Началото е преди музея. Още през 60-те години на XIX в. Георги Ангелов Друмохарски, Петър Цветанов Любенов, Ефрем Каранов и други от възрожденската интелигенция в града започват да събират старини и да проучват миналото на Кюстендил, пише музеят. В края на века към тях се добавят Стоян Заимов, Зинови Поппетров и Георги Колушки.

На 3 ноември 1897 г. в Педагогическото училище, днешната сграда на общината, е открита музейна сбирка. Министерството на просвещението я утвърждава с предписание № 17 323 от 1 декември 1897 г. Музеят пише за нея, че е:

  • първата музейна сбирка в Югозападна България;
  • третият училищен музей в страната, след тези на Априловската гимназия в Габрово и на Старозагорското мъжко класно училище;
  • един от ранните местни музеи извън София след Освобождението, наред с тези в Стара Загора (1880 г.), Габрово (1883 г.), Варна (1888 г.), Ловеч (1895 г.) и Видин (1897 г.).

Основната заслуга е на директора на училището Илия Григориев и на учителя Ефрем Каранов, който става първият уредник. Учители и ученици събират минерали, вкаменелости и семена, повече от 100 антични монети, накити, стари ръкописни книги и ръкописи на дейци от Възраждането. „Музеен вестник“ на музея (2022 г.) добавя дарителите: архимандрит Зинови Поппетров дава монети и ръкописни книги, а Висшето училище в София изпраща 55 препарирани птици и животни.

Втори музей, в читалището

↗

През октомври 1907 г. е открита новата сграда на читалище „Братство“. В новия си устав читалището записва, че ще „събира и пази старини“. Каранов отбелязва тогава: „Музеят при Кюстендилското читалище е ново начинание.“ Правилникът на читалищния музей е приет на 29 декември 1907 г. и той заработва на 1 януари 1908 г. Така градът има два музея.

Уредници на читалищния музей до 1944 г. са Гаврил Златевски, Владимир Мигев, Ефрем Каранов, Димитър Стоименов, Йордан Захариев, Александър Розев и Георги Сотиров. Повечето са учители, учени или офицери и вършат музейната работа покрай основните си занимания. На 20 октомври 1926 г. към читалищния музей е предадена и археологическата сбирка на гимназията, 75 предмета, пише „Музеен вестник“. През 1938 г. в него има 2783 експоната.

Разкопките

↗

Интересът на града към миналото му расте с разкопките на Йордан Иванов: при с. Невестино, в местността „Мощени“ (1904-1906 г.), и особено на хълма Хисарлъка, където той започва първите системни разкопки през 1906 г. През същата година излиза книгата му „Северна Македония“. През 1911-1912 г. проф. Гаврил Кацаров разкопава светилището на Зевс и Хера при с. Копиловци. През 1911 г. в града е основано Археологическо дружество начело с Ефрем Каранов.

Градският музей

↗

През 1943 г. общината ремонтира джамията „Ахмед бей“ до римските терми и на 6 август 1944 г. открива в нея Градски археологически музей с картинна галерия. В него са сбирките на читалищния музей и близо 60 картини на Владимир Димитров-Майстора и други кюстендилски художници. От този общ музей по-късно израстват две отделни институции: историческият музей и художествената галерия.

През 1960 г. музеят става Окръжен народен музей, а от 1965 г. се нарича Окръжен исторически музей. През 1979-1988 г., като Дирекция „Културно-историческо наследство“, той упражнява и контрол по реставрацията на паметниците в целия тогавашен Кюстендилски окръг.

Нова сграда и ново име

↗

Иля Прокопов, който завежда нумизматичната колекция от 1980 г. и е директор на музея през 1988-1998 г., организира пренасянето му в нова сграда, нова експозиция и специализирани фондохранилища, пише „Музеен вестник“ (2022 г.). Той започва и издаването на научната поредица на музея, „Известия на Исторически музей Кюстендил“.

От 1992 г. музеят носи името на Йордан Иванов (1872-1947), роден в Кюстендил, историк, археолог и фолклорист. С постановление № 153 на Министерския съвет от 28 юли 2000 г. става регионален.

Зала „Асклепий“

↗

Археологическата експозиция събира находки от целия Кюстендилски регион, от VII-VI хил. пр. Хр. до XVII в.

Праистория. Сред експонатите е глинен модел на пещ от V хил. пр. Хр. с врязана таблица на календарна система. Тя „се смята за най-ранната позната в Европа“, пише музеят. До него са глинени предмети от енеолитното селище при с. Слатино, с по 16 ямички, подредени по четири в четири редици. Откривателят им Стефан Чохаджиев смята, че са били игра, пише „Музеен вестник“, а музеят ги сравнява с днешната манкала. Има и прешлен за вретено от Слатино с врязани знаци, които музеят тълкува като съзвездия: Риби, Телец, Лъв, Скорпион, Голямата мечка и Лебед.

Желязна епоха. Тогава тук живее тракийското племе дентелети. От некропола при с. Катрище са бронзовите фибули, гривни и огърлици, едно рядко бижу от електрон и огърлица от кехлибар, от края на VII и началото на VI в. пр. Хр.

Античност. От могилен гроб при с. Долна Козница са сребърни и позлатени апликации за конска сбруя, със сцени като „Херакъл в борба с Немейския лъв“. От същия гроб са и пет стъклени пула за игра, изложени в залата. От Пауталия и околностите ѝ са керамика, апликации от колесници, бюстове и статуетки на богове, мраморни оброчни плочи на Тракийския конник, Зевс и Хера, Асклепий, Хигия, Телесфор и Митра. Бюстовете на Зевс и Хера са от светилището при Копиловци (II в.). Изложена е и трако-римска четириколка от с. Радловци (III в.). За монетите на Пауталия и култа към Асклепий вижте страницата за Римските терми.

Средновековие. Средновековният Велбъжд е показан с керамика, част от нея в техниката сграфито, върхове на стрели, сребърни и рисувани стъклени гривни, прешлени, костени шила и нагръдни кръстове (енколпиони) от X-XI в. Сред средновековните експонати е и Ръждавишкият сборник. Османският период е представен с Ръждавишкото съкровище: западноевропейски и османски монети и накити от XVI-XVII в.

В същата зала от 17 май 2008 г. е и нумизматичната експозиция: монети на македонски царе и на антични градове на Балканите и в Мала Азия, римски денари, византийски и български корубести монети, венециански матапани и дукати, западноевропейски талери и османски монети. Картите в нея показват как са обикаляли монетите в Кюстендилския край.

През 2013 г. до залата е открит Специализиран кът за деца и любопитни възрастни, пишат Мирена Легурска и Мирослава Таскова от Софийския университет в сп. „Общество, памет, образование“ (2026). Там музеят предлага постоянни образователни игри. Играта „Отключи историята на своя град“ за Нощта на музеите се провежда от 2009 г. и до 2025 г. има 15 издания.

По-голямата част е в трезора

↗

Във фондовете на музея има над 118 000 предмета, сред тях 58 879 движими културни ценности. Самият музей пише: „За съжаление по-голямата част от това богатство е „затворено“ в трезорите, поради липсата на съвременна сграда на музея за общоисторическа експозиция.“ През 2022 г. „Музеен вестник“ пише, че въпросът за основната сграда и за представителна постоянна експозиция не е решен от десетилетия.

Другите обекти на музея

↗

Зала „Асклепий“ е отворена всеки ден. Билетът е за една експозиция, а за три и повече има обща цена.

Преглед на снимки

Предишна и следваща: стрелки наляво и надясно. Затваряне: Escape. На телефон използвайте бутоните или плъзнете снимката.

← Всички забележителности

Източници

(9)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. История на музея, РИМ „Акад. Йордан Иванов“, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/za-muzeya/istoriya-na-muzeya.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  2. Археологическа експозиция, РИМ, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/muzeyni-obekti-na-rim-kyustendil/arheologicheska-ekspoziciya.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  3. Нумизматична експозиция, РИМ, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/muzeyni-obekti-na-rim-kyustendil/numizmatichna-ekspoziciya.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  4. Цени и работно време, РИМ, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/za-muzeya/ceni-i-rabotno-vreme.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  5. Prices and opening hours, Regional History Museum, KyustendilСтраница на институция · Английски · en.kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://en.kyustendilmuseum.bg/about-the-museum/prices-and-opening-hours.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  6. Музеен вестник, бр. 23 (125 години Регионален исторически музей), РИМ, Кюстендил, 2022PDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/uploads/%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%2C_%D0%B1%D1%80._23_(2022_%D0%B3.).pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  7. Мирена Легурска, Мирослава Таскова. Образователните игри в музейната педагогика (по примера на РИМ „Акад. Йордан Иванов“, Кюстендил). Общество, памет, образование 9, СУ, 2026, 45-60Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/opo/bg/article/view/opo-09-03

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  8. Регионален исторически музей (Кюстендил), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Регионален_исторически_музей_(Кюстендил)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  9. OpenStreetMap: Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“Картографски запис · Български · openstreetmap.org
    Адрес на източника

    https://www.openstreetmap.org/way/412148078

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.