19Музеи и сгради

Железният мост

1909 г.; преустроен през 1969 г.

Датировка от източниците: 1909 г.

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
бул. „България“, над р. Банщица
Ориентировъчен престой на място
около 10 мин.
Режим на посещение
Не е намерена потвърдена информация
Вход
Не е намерена потвърдена информация

Подробности за посещението ↓

Седнала каменна женска фигура с ябълка в ръкаУвеличи снимката
Една от фигурите, свързвани с Железния мост. Кадърът от 2007 г. показва скулптурата, без целия мост.Заснето: . Датиран кадър, който не удостоверява сегашното състояние.Снимка: Михал Орела, 2007 г. · CC BY 2.0 · Wikimedia Commons

Мостът над Банщица на бул. „България“ е построен през 1909 г. по проект на арх. Рудолф Фишер, за да свърже центъра с новата гара. През 1969 г. е преустроен в стоманобетон и получава четири голи женски фигури от бял врачански камък на скулптора Любен Димитров. Затова в града му казват и „Мостът с голите жени“.

Вашите снимки са добре дошли

Все още нямаме илюстрация на тази забележителност. С радост приемаме ваши снимки, с които да я покажем по-добре в пътеводителя.

Изпратете снимка по имейл Посочете автора и дали разрешавате публикуване в сайта. Можете да ни пишете на info@manifaktura.eu.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

Който идва в Кюстендил с влак, минава по него, за да стигне до центъра. Мостът носи бул. „България“ над река Банщица, между гарата и централния площад. Името си е запазил от първия мост, макар днес да е бетонен. Повечето хора го помнят заради четирите каменни жени в краищата му.

Мост към гарата

↗

През 1909 г. в Кюстендил идва железницата. Гарата е открита същата година, с пускането на линията Радомир-Кюстендил, пише БНТ (2024). Мястото ѝ обаче е далеч от тогавашния център и до нея трябва да се прокара булевард.

Мостът е част от този проект. Общината пише, че той е построен през 1909 г. по проект на арх. Рудолф Фишер и че „неговото изграждане е било част от осъществяването на по-голям проект, имащ за цел да свърже градския център на Кюстендил с железопътната гара“. Същата година и същия автор дава и Уикипедия, по „Енциклопедичен речник Кюстендил“ (Издателство на БАН, 1988). Според Уикипедия първият мост е бил стоманен; името е останало от него.

Банщица е реката, която тече през града. Наричат я и Банска река: така я пишат Екатерина Керемидарска и Михал Николов в „Кюстендилски четения“ на СУ (1996), а така и Националната галерия.

Нишката порта

↗

Българската Уикипедия пише, че южно от моста е била северната порта на османския град, наричана Нишката порта. Оттук на север, през Краището, е тръгвал Нишкият друм, пътят към Ниш, родния град на Константин Велики. За това обаче Уикипедия не дава източник.

Архитектът Рудолф Фишер

↗

Фишер е чех. Вестник „Труд“ (2015) пише, че по това време той е главен архитект на Кюстендил. Държавният архив в Кюстендил, на ден на отворените врати през 2019 г., разказва, че европейският облик на града се дължи на двама градски архитекти:

  • Либур Байер, автор на първия градоустройствен план след Освобождението;
  • Рудолф Фишер, „проектирал част от сградите в центъра на града, железния мост и сградата на гарата“.

Други негови работи:

  • Гарата, открита през 1909 г. (БНТ).
  • Чифте баня, завършена от него през 1912-1913 г. („Труд“).
  • Къщата на Иван Страдалски на ул. „Цар Освободител“, построена през 1911 г. по негов проект. Веска Спасова от Регионалния исторически музей („Музеен вестник“, 2026) пише, че „почеркът на Фишер личи“ и в къщата на Тодор Райчиловски, стария хотел „Драгоман“ на ул. „Демокрация“ 37. Тя пише, че в 1905-1911 г. в града работят виенски и чешки архитекти.
  • Църквата-костница „Св. Троица“ в Гюешево, строена през 1925-1930 г. Според Уикипедия строежът се ръководи от Фишер.

Годините на раждане и смърт на Фишер не открихме.

1969: бетон и камък

↗

През 1969 г. мостът е преустроен и разширен със стоманобетонна конструкция. Тогава получава и скулптурите. Според общината в двата края на моста са изградени четири колони със скулптури на жени, изработени от бял врачански камък през 1969 г. от Любен Димитров.

Жените са голи. Оттук идва и прякорът „Мостът с голите жени“. Днес по моста минават две ленти за коли, а до тях има отделна пешеходна част.

Скулпторът Любен Димитров

↗

Любен Димитров (1904-2000) е роден в Мусина. Завършва скулптура в Художествената академия през 1930 г. при Иван Лазаров. Сред най-известните му работи са:

  • лъвовете пред библиотеката на Софийския университет (1932 г.);
  • композицията „На Шипка всичко е спокойно“ в костницата на Шипка (1957 г.);
  • паметникът на Хаджи Димитър на Бузлуджа (1961 г.).

Националната галерия пише, че той преподава в Художествената академия от 1939 до 1975 г.; Уикипедия дава 1954 г. като начало. През 1969 г., годината на кюстендилските фигури, става професор и „заслужил художник“.

През 2024-2025 г. Националната галерия показва голяма негова изложба в „Квадрат 500“. В списъка на творбите му е и „фигурите на моста на р. Банска в Кюстендил (1969)“.

Днес

↗

Мостът е обикновена част от градския живот: по него се отива към гарата и към археологическата експозиция на музея. Струва си да спрете за няколко минути и да разгледате скулптурите. Ако съдим по снимката в Уикипедия, едната седи с ябълка в ръка. Какво представят четирите заедно, не открихме.

Преглед на снимки

Предишна и следваща: стрелки наляво и надясно. Затваряне: Escape. На телефон използвайте бутоните или плъзнете снимката.

← Всички забележителности

Източници

(13)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. Недвижимо културно наследство, Община Кюстендил, 2017Страница на институция · Български · kyustendil.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendil.bg/index.php?Itemid=273&id=119&lang=bg&option=com_content&view=article

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  2. Железен мост (Кюстендил), Уикипедия (по Енциклопедичен речник Кюстендил, Изд. на БАН, 1988, с. 219)Енциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Железен_мост_(Кюстендил)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  3. Любен Димитров (1904-2000), изложба, Национална галерия, 2024-2025Онлайн източник · Български · nationalgallery.bg
    Адрес на източника

    https://nationalgallery.bg/bg/exhibitions/lyuben-dimitrov-1904-2000/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  4. Мадони и лъвици на Любен Димитров властват 5 месеца в „Квадрат 500“, Сега, 2024Онлайн източник · Български · segabg.com
    Адрес на източника

    https://www.segabg.com/category-culture/madoni-i-luvici-na-lyuben-dimitrov-vlastvat-5-meseca-kvadrat-500

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  5. Любен Димитров (скулптор), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Любен_Димитров_(скулптор)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  6. 10 000 крачки: Сградата на жп гарата в Кюстендил, БНТ, 2024Онлайн източник · Български · bnt.bg
    Адрес на източника

    https://bnt.bg/news/sgradata-na-zhp-garata-v-kyustendil-326763news.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  7. Показаха общия градоустройствен план на Кюстендил от 1924 г. (Държавен архив, Кюстендил), Инфомрежа, 2019Онлайн източник · Български · infomreja.bg
    Адрес на източника

    https://infomreja.bg/pokazaha-obshtiq-gradoustrojstven-plan-na-kiustendil-ot-1924-g-69714.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  8. Кирил Фалин. Реквием за Чифте баня, Труд, 2015Онлайн източник · Български · trud.bg
    Адрес на източника

    https://trud.bg/a/articles/article-4646393

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  9. Веска Спасова. За величието и духа на старите кюстендилски къщи, Музеен вестник, бр. 28, РИМ, Кюстендил, 2026PDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/uploads/MUZEEN_VESTNIK_2026_cveten_3.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  10. Света Троица (Гюешево), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Света_Троица_(Гюешево)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  11. Екатерина Керемидарска, Михал Николов. Отдихът и развлеченията на кюстендилци след Освобождението. Кюстендилски четения 3, СУ, 1996, 38-47Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/KRe/bg/article/view/kre-1996a-06

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  12. Железният мост, opoznai.bgОнлайн източник · Български · opoznai.bg
    Адрес на източника

    https://opoznai.bg/view/jelezniiat-most-kiustendil

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  13. OpenStreetMap: мостът на бул. „България“Картографски запис · Български · openstreetmap.org
    Адрес на източника

    https://www.openstreetmap.org/way/182984921

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.