Железният мост
1909 г.; преустроен през 1969 г.
Датировка от източниците: 1909 г.
Посещението накратко
- Адрес
- бул. „България“, над р. Банщица
- Ориентировъчен престой на място
- около 10 мин.
- Режим на посещение
- Не е намерена потвърдена информация
- Вход
- Не е намерена потвърдена информация

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
Мостът над Банщица на бул. „България“ е построен през 1909 г. по проект на арх. Рудолф Фишер, за да свърже центъра с новата гара. През 1969 г. е преустроен в стоманобетон и получава четири голи женски фигури от бял врачански камък на скулптора Любен Димитров. Затова в града му казват и „Мостът с голите жени“.
Вашите снимки са добре дошли
Все още нямаме илюстрация на тази забележителност. С радост приемаме ваши снимки, с които да я покажем по-добре в пътеводителя.
Изпратете снимка по имейл Посочете автора и дали разрешавате публикуване в сайта. Можете да ни пишете на info@manifaktura.eu.
Работно време, вход и как да стигнете ↓
Който идва в Кюстендил с влак, минава по него, за да стигне до центъра. Мостът носи бул. „България“ над река Банщица, между гарата и централния площад. Името си е запазил от първия мост, макар днес да е бетонен. Повечето хора го помнят заради четирите каменни жени в краищата му.
Мост към гарата
↗През 1909 г. в Кюстендил идва железницата. Гарата е открита същата година, с пускането на линията Радомир-Кюстендил, пише БНТ (2024). Мястото ѝ обаче е далеч от тогавашния център и до нея трябва да се прокара булевард.
Мостът е част от този проект. Общината пише, че той е построен през 1909 г. по проект на арх. Рудолф Фишер и че „неговото изграждане е било част от осъществяването на по-голям проект, имащ за цел да свърже градския център на Кюстендил с железопътната гара“. Същата година и същия автор дава и Уикипедия, по „Енциклопедичен речник Кюстендил“ (Издателство на БАН, 1988). Според Уикипедия първият мост е бил стоманен; името е останало от него.
Банщица е реката, която тече през града. Наричат я и Банска река: така я пишат Екатерина Керемидарска и Михал Николов в „Кюстендилски четения“ на СУ (1996), а така и Националната галерия.
Нишката порта
↗Българската Уикипедия пише, че южно от моста е била северната порта на османския град, наричана Нишката порта. Оттук на север, през Краището, е тръгвал Нишкият друм, пътят към Ниш, родния град на Константин Велики. За това обаче Уикипедия не дава източник.
Архитектът Рудолф Фишер
↗Фишер е чех. Вестник „Труд“ (2015) пише, че по това време той е главен архитект на Кюстендил. Държавният архив в Кюстендил, на ден на отворените врати през 2019 г., разказва, че европейският облик на града се дължи на двама градски архитекти:
- Либур Байер, автор на първия градоустройствен план след Освобождението;
- Рудолф Фишер, „проектирал част от сградите в центъра на града, железния мост и сградата на гарата“.
Други негови работи:
- Гарата, открита през 1909 г. (БНТ).
- Чифте баня, завършена от него през 1912-1913 г. („Труд“).
- Къщата на Иван Страдалски на ул. „Цар Освободител“, построена през 1911 г. по негов проект. Веска Спасова от Регионалния исторически музей („Музеен вестник“, 2026) пише, че „почеркът на Фишер личи“ и в къщата на Тодор Райчиловски, стария хотел „Драгоман“ на ул. „Демокрация“ 37. Тя пише, че в 1905-1911 г. в града работят виенски и чешки архитекти.
- Църквата-костница „Св. Троица“ в Гюешево, строена през 1925-1930 г. Според Уикипедия строежът се ръководи от Фишер.
Годините на раждане и смърт на Фишер не открихме.
1969: бетон и камък
↗През 1969 г. мостът е преустроен и разширен със стоманобетонна конструкция. Тогава получава и скулптурите. Според общината в двата края на моста са изградени четири колони със скулптури на жени, изработени от бял врачански камък през 1969 г. от Любен Димитров.
Жените са голи. Оттук идва и прякорът „Мостът с голите жени“. Днес по моста минават две ленти за коли, а до тях има отделна пешеходна част.
Скулпторът Любен Димитров
↗Любен Димитров (1904-2000) е роден в Мусина. Завършва скулптура в Художествената академия през 1930 г. при Иван Лазаров. Сред най-известните му работи са:
- лъвовете пред библиотеката на Софийския университет (1932 г.);
- композицията „На Шипка всичко е спокойно“ в костницата на Шипка (1957 г.);
- паметникът на Хаджи Димитър на Бузлуджа (1961 г.).
Националната галерия пише, че той преподава в Художествената академия от 1939 до 1975 г.; Уикипедия дава 1954 г. като начало. През 1969 г., годината на кюстендилските фигури, става професор и „заслужил художник“.
През 2024-2025 г. Националната галерия показва голяма негова изложба в „Квадрат 500“. В списъка на творбите му е и „фигурите на моста на р. Банска в Кюстендил (1969)“.
Днес
↗Мостът е обикновена част от градския живот: по него се отива към гарата и към археологическата експозиция на музея. Струва си да спрете за няколко минути и да разгледате скулптурите. Ако съдим по снимката в Уикипедия, едната седи с ябълка в ръка. Какво представят четирите заедно, не открихме.
Източници
(13)
Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.
- Недвижимо културно наследство, Община Кюстендил, 2017Страница на институция · Български · kyustendil.bg
Адрес на източника
https://kyustendil.bg/index.php?Itemid=273&id=119&lang=bg&option=com_content&view=article
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Железен мост (Кюстендил), Уикипедия (по Енциклопедичен речник Кюстендил, Изд. на БАН, 1988, с. 219)Енциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
Адрес на източника
https://bg.wikipedia.org/wiki/Железен_мост_(Кюстендил)
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Любен Димитров (1904-2000), изложба, Национална галерия, 2024-2025Онлайн източник · Български · nationalgallery.bg
Адрес на източника
https://nationalgallery.bg/bg/exhibitions/lyuben-dimitrov-1904-2000/
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Мадони и лъвици на Любен Димитров властват 5 месеца в „Квадрат 500“, Сега, 2024Онлайн източник · Български · segabg.com
Адрес на източника
https://www.segabg.com/category-culture/madoni-i-luvici-na-lyuben-dimitrov-vlastvat-5-meseca-kvadrat-500
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Любен Димитров (скулптор), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
Адрес на източника
https://bg.wikipedia.org/wiki/Любен_Димитров_(скулптор)
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- 10 000 крачки: Сградата на жп гарата в Кюстендил, БНТ, 2024Онлайн източник · Български · bnt.bg
Адрес на източника
https://bnt.bg/news/sgradata-na-zhp-garata-v-kyustendil-326763news.html
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Показаха общия градоустройствен план на Кюстендил от 1924 г. (Държавен архив, Кюстендил), Инфомрежа, 2019Онлайн източник · Български · infomreja.bg
Адрес на източника
https://infomreja.bg/pokazaha-obshtiq-gradoustrojstven-plan-na-kiustendil-ot-1924-g-69714.html
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Кирил Фалин. Реквием за Чифте баня, Труд, 2015Онлайн източник · Български · trud.bg
Адрес на източника
https://trud.bg/a/articles/article-4646393
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Веска Спасова. За величието и духа на старите кюстендилски къщи, Музеен вестник, бр. 28, РИМ, Кюстендил, 2026PDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg
Адрес на източника
https://kyustendilmuseum.bg/uploads/MUZEEN_VESTNIK_2026_cveten_3.pdf
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Света Троица (Гюешево), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
Адрес на източника
https://bg.wikipedia.org/wiki/Света_Троица_(Гюешево)
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Екатерина Керемидарска, Михал Николов. Отдихът и развлеченията на кюстендилци след Освобождението. Кюстендилски четения 3, СУ, 1996, 38-47Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
Адрес на източника
https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/KRe/bg/article/view/kre-1996a-06
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Железният мост, opoznai.bgОнлайн източник · Български · opoznai.bg
Адрес на източника
https://opoznai.bg/view/jelezniiat-most-kiustendil
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- OpenStreetMap: мостът на бул. „България“Картографски запис · Български · openstreetmap.org
Адрес на източника
https://www.openstreetmap.org/way/182984921
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.