Къща музей „Ильо войвода“
Къщата е от 70-те години на XIX в., музей от 1981 г.
Датировка от източниците: 70-те години на XIX в.
Посещението накратко
- Адрес
- ул. „Цар Освободител“ 189
- Ориентировъчен престой на място
- около 40 мин.
- Работно време
- Подробности за посещението

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
Къщата, в която от 1878 до смъртта си през 1898 г. живее Ильо войвода: хайдутинът от Малешево, легионерът на Раковски и водачът на четата, която заедно с руските части влиза в Кюстендил на 11 януари 1878 г. Днес тук е експозицията за борбите за освобождение на Кюстендилския край.
Работно време, вход и как да стигнете ↓
Още приживе за него пеят песни. Наричат го Кара Илия, Дядо Ильо, Ильо Малешевски. Повече от половин век той се бие с турци, разбойници и башибозуци, от Малешевската планина до Белград и обратно. Последните двадесет години от живота си прекарва тук, в Кюстендил, в тази къща.
Датите за събитията отпреди 1916 г. са по стария стил, както в използваните български източници.
Кара Илия от Берово
↗Илия Марков е роден в Берово, в Малешевско. Традиционната дата е 28 май 1805 г., но изследователите дават и 1815, 1817 или около 1822 г. Дядо му, поп Георги, загива начело на чета срещу башибозуци. Израснал „едър и мургав“, Илия е наричан от беровските турци „Кара Илия, тоест Черния Илия“.
Около двадесетгодишен той се сблъсква с турски главатар, който задирял сестрите му. Македонската версия разказва, че спасил сестра си от потурчване и убил един от турците. Тогава заминава при свой роднина монах в Рилския манастир. Там от 1830 до 1838 г. е пандурин (пазач) и се запознава с хайдути и с книжовниците Неофит Рилски и Аверкий Попстоянов. Връща се в Берово, жени се за Цона и работи земята.
През 1850 г. Мехмед Байрактар от Берово стреля по Ильо от засада, но ранява брат му. Ильо го убива и „излиза в планината“.
Хайдутин
↗Четата му, със Стоимен Жибаро, Нико Камбера и други, броди из Малешево, Пиянец и Осогово. По време на Кримската война (1853-1856) тя наброява 70 души.
През 1854 г. турците в Дупница се готвят да нападнат християните на Великден сутринта. Ильо им праща вест, че цяла нощ ще обикаля града и при най-малкия знак за безредие ще влезе и „ще изравни с земята турската махала“. Нападение не става. След това, пише енциклопедичният речник „Кюстендил“, „славата на Ильо се увеличава и той влиза в народните песни“.
През 1856 г. скопският паша преговаря с него и чрез кюстендилския митрополит Авксентий му дава писмено помилване. Ильо влиза в Кюстендил, посрещнат с почести, оставен с оръжието си, и полага клетва в църквата „Св. Богородица“. Скоро разкрива заговор за убийството си, убива заговорниците и се връща в планината.
Отговорът на властта е тежък:
- 1859 г.: по заповед на нишкия валия къщата му в Берово е ограбена и съборена, а жена му и децата му са доведени в Кюстендил под строг надзор.
- Юни 1860 г.: арестувани са дванадесет от помилваните му другари. Четирима са обесени публично в Кюстендил, останалите в Ниш.
В легията на Раковски
↗През 1861 г. Ильо е в Белград, в Първата българска легия, като помощник на Георги Раковски. Христо Македонски си спомня: „Когато аз отидох в Сърбия, а последователно дойдох и в Белград (1861), при Раковски, дядо Илю беше там.“
На 2 юни 1862 г., при щурма на Белградската крепост, Ильо „командва батальона, на който е поверено знамето на легията“. Междувременно семейството му е затворено в Скопие. На 28 юли 1862 г. Найден Геров посещава семейството му и намира дъщеря му и двамата му синове тежко болни.
Сръбският княз Михаил Обренович му дава орден, чин капитан и пенсия от 150 динара. През 1867 г. в Белград фотографът Анастас Карастоянов го снима. Снимката е в галерията по-долу.
Войните
↗- 1876 г., Сръбско-турската война. Ильо води доброволческа чета от 300 души, с двамата си сина, Никола и Иван. На 1 август тя контраатакува и спира турското настъпление. Край Делиград е тежко ранен от свой огън: вадят му две ребра и дясната му ръка остава саката. Получава сръбския Таковски кръст за храброст.
- 1877 г., Руско-турската война. Още неоздравял, той предлага услугите си на руското командване в Свищов. Назначен е за капитан и командир на доброволческа чета, действа в тила на турците край Ловеч, а после в Западния отряд на генерал Гурко.
Хитростта при Коняво
На 27 декември 1877 г. е освободен Радомир, а на 2 януари 1878 г. и Дупница. На 8 януари Ильо е в Коняво. Оттам праща доброволци в Кюстендил, „да пуснат мълвата, че той идва като авангард на руската войска“ и че градът трябва да преговаря за предаване. „Хитростта на дядо Ильо успява“: временният съвет на града праща делегация при генерал Арнолди в София, а той изпраща руска конница.
На 11 януари 1878 г. четата на Ильо и руските части влизат в Кюстендил. На 12 януари се изтеглят пред голяма турска сила. На 17 януари градът е освободен окончателно, с генерал барон Теофил Майендорф (според туристическия сайт на общината на 30 януари). През март Ильо е в Сан Стефано и получава още един орден за храброст.
Последните години
↗След Берлинския договор Ильо се установява в Кюстендил. Участва в Кресненско-Разложкото въстание „по десния бряг на река Струма“. По настояване на Стамболов Народното събрание му отпуска пенсия от 220 лева месечно.
През Сръбско-българската война от 1885 г. четата му се бие в Радомирския отряд при Брезник, Сливница, Враня, Краище и Извор. Йорданка Янчева уточнява в „Кюстендилски четения“ на СУ (2006), че доброволците му пристигат в Радомир на 5 ноември 1885 г., но самият дядо Ильо по това време е болен и четата се води от Костанди Попгеоргиев. Целият отряд наброява 1949 души, макар участници да дават и по-големи числа. В отговор Сърбия му отнема пенсията. През 90-те години той съветва новите революционни чети в Македония. [2]
Ильо войвода умира в Кюстендил на 17 април 1898 г. На погребението му „участва целият град“. Гробът му е в Централните гробища.
Песни и спомени
↗„Необикновената храброст на Ильо войвода и подвизите му са възпети в множество народни песни и още приживе му създават легендарна слава“, пише енциклопедичният речник „Кюстендил“ (1988), цитиран от Българската Уикипедия.
Песента в Уикиизточник започва така:
Ильо войвода, / Айде провикна се, леле провикна се, / леле провикна се Ильо Малешевски…
и завършва с това, че Малешево тръгва „с турци да се бие, душман да истера“.
Свидетелствата на съвременниците му:
- Христо Македонски като момче мечтае да се запише в четата му: „Завиждахме и обожавахме Стоимена и Илю войвода, които задаваха страх и трепет на мръсните.“
- Петър Берковски пише: „Както нас българите, така и сърбите дядо Ильо пленяваше със своя героичен вид, със своята откровеност и добродушие.“
- Панайот Хитов разказва, че Ильо се е сражавал с турски сили над двадесет пъти, а като пазач на Рилския манастир е разгонил разбойнически банди над десет пъти.
Край Рила една скална козирка, служила за убежище на войводата, и днес се нарича Дядо Ильова пещера, а потокът под нея е Илийна река. Никола Живков, авторът на „Шуми Марица“, пише драма „Ильо войвода“.
В Северна Македония Ильо е почитан като Дедо Иљо Малешевски. Бюстът му стои пред училище в Берово, а образът му е на релеф върху лъвовете на моста „Гоце Делчев“ в Скопие.
Къщата
↗Къщата е построена през 70-те години на XIX в. на Правата улица, днешната „Цар Освободител“, „в дъното на тесен и стръмен парцел, ориентирана на северозапад“ към оживлението на улицата. Планът е симетричен, „подчертан с кьошка над входа“. Долният етаж е от ломен камък с дървени пояси, горният е бял, с широка стряха.
Тя е реставрирана през 1979-1980 г. и е открита като музей през януари 1981 г. Заедно с възстановените къщи на Константин Попгеоргиев и Тонче Кадинмостки и с гранитния паметник от 1979 г. (скулптор Стефан Стоимиров, арх. Юлий Фърков) образува възрожденски мемориален комплекс.
Експозицията
↗Експозицията „Национално-освободителните борби на населението от Кюстендилския край“ проследява борбите на българите тук от XV век до Освобождението. Тя е в шест зали на 150 м², с около 800 експоната. Темите са:
- животът и подвизите на Ильо войвода;
- Разловското въстание от май 1876 г.;
- опълченците от Кюстендилския край;
- освобождението на града през януари 1878 г.
Шестата зала е открита през октомври 2003 г. Тя показва ролята на Кюстендил в борбите за освобождението на Македония до началото на 50-те години на XX в.
Памет
↗През 1978 г. Ильо войвода е обявен за почетен гражданин на Кюстендил. Бронзовият му бюст от Драган Лозенски е издигнат през 30-те години на старото дървено пазарище. През 2018 г. е преместен в градината срещу общината. През януари 1946 г. кюстендилски ученици издават еднократен вестник „Дядо Ильо войвода“. В Кюстендил има квартал и училище с неговото име.
Снимки и свързани изображения

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
Източници
(14)
Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.
- Къща музей „Ильо Войвода“, РИМ, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
Адрес на източника
https://kyustendilmuseum.bg/muzeyni-obekti-na-rim-kyustendil/kashta-muzey-ilyo-voyvoda.html
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Йорданка Янчева. Брезнишката битка и Радомирският отряд за изхода на Сръбско-българската война, 1885 г. Кюстендилски четения 6, СУ, 2006, 146-149Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg↑1
Адрес на източника
https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/KRe/bg/article/view/kre-2005-16
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Цени и работно време, РИМ, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
Адрес на източника
https://kyustendilmuseum.bg/za-muzeya/ceni-i-rabotno-vreme.html
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Fund History of the Bulgarian lands 15th-19th century, RHM KyustendilСтраница на институция · Английски · en.kyustendilmuseum.bg
Адрес на източника
https://en.kyustendilmuseum.bg/funds-collections/fund-history-of-the-bulgarian-lands-15th-19th-century.html
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Христо Македонски. Записки, гл. 1: Защо станах хайдутин, УикиизточникОнлайн източник · Български · bg.wikisource.org
Адрес на източника
https://bg.wikisource.org/wiki/Записки_на_Христо_Македонски:_1.Защо_станах_хайдутин
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Христо Македонски. Записки, гл. 23: Сражения, УикиизточникОнлайн източник · Български · bg.wikisource.org
Адрес на източника
https://bg.wikisource.org/wiki/Записки_на_Христо_Македонски:_23.Сражения
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Христо Македонски. Записки, гл. 25: Допълнение към записките ми, УикиизточникОнлайн източник · Български · bg.wikisource.org
Адрес на източника
https://bg.wikisource.org/wiki/Записки_на_Христо_Македонски:_25.Допълнение_към_записките_ми
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Песен за Ильо войвода, УикиизточникОнлайн източник · Български · bg.wikisource.org
Адрес на източника
https://bg.wikisource.org/wiki/Песен_за_Ильо_войвода
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Почетни граждани на Кюстендил, Община КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendil.bg
Адрес на източника
https://www.kyustendil.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=171&Itemid=318&lang=bg
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Ильо войвода, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
Адрес на източника
https://bg.wikipedia.org/wiki/Ильо_войвода
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Къща музей „Ильо войвода“, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
Адрес на източника
https://bg.wikipedia.org/wiki/Къща_музей_„Ильо_войвода“
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Дедо Иљо Малешевски, Википедија (мк)Енциклопедична статия · Македонски · mk.wikipedia.org
Адрес на източника
https://mk.wikipedia.org/wiki/Дедо_Иљо_Малешевски
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Ilyo Voyvoda, WikipediaЕнциклопедична статия · Английски · en.wikipedia.org
Адрес на източника
https://en.wikipedia.org/wiki/Ilyo_Voyvoda
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Wikidata: Къща музей „Ильо войвода“ (Q12284497)Онлайн източник · Български · wikidata.org
Адрес на източника
https://www.wikidata.org/wiki/Q12284497
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.