09Музеи и сгради

Къща музей „Ильо войвода“

Къщата е от 70-те години на XIX в., музей от 1981 г.

Датировка от източниците: 70-те години на XIX в.

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
ул. „Цар Освободител“ 189
Ориентировъчен престой на място
около 40 мин.
Работно време
Подробности за посещението
Вход
Подробности за посещението

Подробности за посещението ↓

Двуетажната къща с бели стени, кьошк над входа, тъмни дървени рамки и керемиден покривУвеличи снимката
Симетричната фасада с кьошка над входа.Заснето: . Датиран кадър, който не удостоверява сегашното състояние.Снимка: Gitanes232, 2026 г. · CC0 · Wikimedia Commons

Къщата, в която от 1878 до смъртта си през 1898 г. живее Ильо войвода: хайдутинът от Малешево, легионерът на Раковски и водачът на четата, която заедно с руските части влиза в Кюстендил на 11 януари 1878 г. Днес тук е експозицията за борбите за освобождение на Кюстендилския край.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

Още приживе за него пеят песни. Наричат го Кара Илия, Дядо Ильо, Ильо Малешевски. Повече от половин век той се бие с турци, разбойници и башибозуци, от Малешевската планина до Белград и обратно. Последните двадесет години от живота си прекарва тук, в Кюстендил, в тази къща.

Датите за събитията отпреди 1916 г. са по стария стил, както в използваните български източници.

Кара Илия от Берово

↗

Илия Марков е роден в Берово, в Малешевско. Традиционната дата е 28 май 1805 г., но изследователите дават и 1815, 1817 или около 1822 г. Дядо му, поп Георги, загива начело на чета срещу башибозуци. Израснал „едър и мургав“, Илия е наричан от беровските турци „Кара Илия, тоест Черния Илия“.

Около двадесетгодишен той се сблъсква с турски главатар, който задирял сестрите му. Македонската версия разказва, че спасил сестра си от потурчване и убил един от турците. Тогава заминава при свой роднина монах в Рилския манастир. Там от 1830 до 1838 г. е пандурин (пазач) и се запознава с хайдути и с книжовниците Неофит Рилски и Аверкий Попстоянов. Връща се в Берово, жени се за Цона и работи земята.

През 1850 г. Мехмед Байрактар от Берово стреля по Ильо от засада, но ранява брат му. Ильо го убива и „излиза в планината“.

Хайдутин

↗

Четата му, със Стоимен Жибаро, Нико Камбера и други, броди из Малешево, Пиянец и Осогово. По време на Кримската война (1853-1856) тя наброява 70 души.

През 1854 г. турците в Дупница се готвят да нападнат християните на Великден сутринта. Ильо им праща вест, че цяла нощ ще обикаля града и при най-малкия знак за безредие ще влезе и „ще изравни с земята турската махала“. Нападение не става. След това, пише енциклопедичният речник „Кюстендил“, „славата на Ильо се увеличава и той влиза в народните песни“.

През 1856 г. скопският паша преговаря с него и чрез кюстендилския митрополит Авксентий му дава писмено помилване. Ильо влиза в Кюстендил, посрещнат с почести, оставен с оръжието си, и полага клетва в църквата „Св. Богородица“. Скоро разкрива заговор за убийството си, убива заговорниците и се връща в планината.

Отговорът на властта е тежък:

  • 1859 г.: по заповед на нишкия валия къщата му в Берово е ограбена и съборена, а жена му и децата му са доведени в Кюстендил под строг надзор.
  • Юни 1860 г.: арестувани са дванадесет от помилваните му другари. Четирима са обесени публично в Кюстендил, останалите в Ниш.

В легията на Раковски

↗

През 1861 г. Ильо е в Белград, в Първата българска легия, като помощник на Георги Раковски. Христо Македонски си спомня: „Когато аз отидох в Сърбия, а последователно дойдох и в Белград (1861), при Раковски, дядо Илю беше там.“

На 2 юни 1862 г., при щурма на Белградската крепост, Ильо „командва батальона, на който е поверено знамето на легията“. Междувременно семейството му е затворено в Скопие. На 28 юли 1862 г. Найден Геров посещава семейството му и намира дъщеря му и двамата му синове тежко болни.

Сръбският княз Михаил Обренович му дава орден, чин капитан и пенсия от 150 динара. През 1867 г. в Белград фотографът Анастас Карастоянов го снима. Снимката е в галерията по-долу.

Войните

↗
  • 1876 г., Сръбско-турската война. Ильо води доброволческа чета от 300 души, с двамата си сина, Никола и Иван. На 1 август тя контраатакува и спира турското настъпление. Край Делиград е тежко ранен от свой огън: вадят му две ребра и дясната му ръка остава саката. Получава сръбския Таковски кръст за храброст.
  • 1877 г., Руско-турската война. Още неоздравял, той предлага услугите си на руското командване в Свищов. Назначен е за капитан и командир на доброволческа чета, действа в тила на турците край Ловеч, а после в Западния отряд на генерал Гурко.

Хитростта при Коняво

На 27 декември 1877 г. е освободен Радомир, а на 2 януари 1878 г. и Дупница. На 8 януари Ильо е в Коняво. Оттам праща доброволци в Кюстендил, „да пуснат мълвата, че той идва като авангард на руската войска“ и че градът трябва да преговаря за предаване. „Хитростта на дядо Ильо успява“: временният съвет на града праща делегация при генерал Арнолди в София, а той изпраща руска конница.

На 11 януари 1878 г. четата на Ильо и руските части влизат в Кюстендил. На 12 януари се изтеглят пред голяма турска сила. На 17 януари градът е освободен окончателно, с генерал барон Теофил Майендорф (според туристическия сайт на общината на 30 януари). През март Ильо е в Сан Стефано и получава още един орден за храброст.

Последните години

↗

След Берлинския договор Ильо се установява в Кюстендил. Участва в Кресненско-Разложкото въстание „по десния бряг на река Струма“. По настояване на Стамболов Народното събрание му отпуска пенсия от 220 лева месечно.

През Сръбско-българската война от 1885 г. четата му се бие в Радомирския отряд при Брезник, Сливница, Враня, Краище и Извор. Йорданка Янчева уточнява в „Кюстендилски четения“ на СУ (2006), че доброволците му пристигат в Радомир на 5 ноември 1885 г., но самият дядо Ильо по това време е болен и четата се води от Костанди Попгеоргиев. Целият отряд наброява 1949 души, макар участници да дават и по-големи числа. В отговор Сърбия му отнема пенсията. През 90-те години той съветва новите революционни чети в Македония. [2]

Ильо войвода умира в Кюстендил на 17 април 1898 г. На погребението му „участва целият град“. Гробът му е в Централните гробища.

Песни и спомени

↗

„Необикновената храброст на Ильо войвода и подвизите му са възпети в множество народни песни и още приживе му създават легендарна слава“, пише енциклопедичният речник „Кюстендил“ (1988), цитиран от Българската Уикипедия.

Песента в Уикиизточник започва така:

Ильо войвода, / Айде провикна се, леле провикна се, / леле провикна се Ильо Малешевски…

и завършва с това, че Малешево тръгва „с турци да се бие, душман да истера“.

Свидетелствата на съвременниците му:

  • Христо Македонски като момче мечтае да се запише в четата му: „Завиждахме и обожавахме Стоимена и Илю войвода, които задаваха страх и трепет на мръсните.“
  • Петър Берковски пише: „Както нас българите, така и сърбите дядо Ильо пленяваше със своя героичен вид, със своята откровеност и добродушие.“
  • Панайот Хитов разказва, че Ильо се е сражавал с турски сили над двадесет пъти, а като пазач на Рилския манастир е разгонил разбойнически банди над десет пъти.

Край Рила една скална козирка, служила за убежище на войводата, и днес се нарича Дядо Ильова пещера, а потокът под нея е Илийна река. Никола Живков, авторът на „Шуми Марица“, пише драма „Ильо войвода“.

В Северна Македония Ильо е почитан като Дедо Иљо Малешевски. Бюстът му стои пред училище в Берово, а образът му е на релеф върху лъвовете на моста „Гоце Делчев“ в Скопие.

Къщата

↗

Къщата е построена през 70-те години на XIX в. на Правата улица, днешната „Цар Освободител“, „в дъното на тесен и стръмен парцел, ориентирана на северозапад“ към оживлението на улицата. Планът е симетричен, „подчертан с кьошка над входа“. Долният етаж е от ломен камък с дървени пояси, горният е бял, с широка стряха.

Тя е реставрирана през 1979-1980 г. и е открита като музей през януари 1981 г. Заедно с възстановените къщи на Константин Попгеоргиев и Тонче Кадинмостки и с гранитния паметник от 1979 г. (скулптор Стефан Стоимиров, арх. Юлий Фърков) образува възрожденски мемориален комплекс.

Експозицията

↗

Експозицията „Национално-освободителните борби на населението от Кюстендилския край“ проследява борбите на българите тук от XV век до Освобождението. Тя е в шест зали на 150 м², с около 800 експоната. Темите са:

  • животът и подвизите на Ильо войвода;
  • Разловското въстание от май 1876 г.;
  • опълченците от Кюстендилския край;
  • освобождението на града през януари 1878 г.

Шестата зала е открита през октомври 2003 г. Тя показва ролята на Кюстендил в борбите за освобождението на Македония до началото на 50-те години на XX в.

Памет

↗

През 1978 г. Ильо войвода е обявен за почетен гражданин на Кюстендил. Бронзовият му бюст от Драган Лозенски е издигнат през 30-те години на старото дървено пазарище. През 2018 г. е преместен в градината срещу общината. През януари 1946 г. кюстендилски ученици издават еднократен вестник „Дядо Ильо войвода“. В Кюстендил има квартал и училище с неговото име.

Преглед на снимки

Предишна и следваща: стрелки наляво и надясно. Затваряне: Escape. На телефон използвайте бутоните или плъзнете снимката.

← Всички забележителности

Източници

(14)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. Къща музей „Ильо Войвода“, РИМ, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/muzeyni-obekti-na-rim-kyustendil/kashta-muzey-ilyo-voyvoda.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  2. Йорданка Янчева. Брезнишката битка и Радомирският отряд за изхода на Сръбско-българската война, 1885 г. Кюстендилски четения 6, СУ, 2006, 146-149Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/KRe/bg/article/view/kre-2005-16

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  3. Цени и работно време, РИМ, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/za-muzeya/ceni-i-rabotno-vreme.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  4. Fund History of the Bulgarian lands 15th-19th century, RHM KyustendilСтраница на институция · Английски · en.kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://en.kyustendilmuseum.bg/funds-collections/fund-history-of-the-bulgarian-lands-15th-19th-century.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  5. Христо Македонски. Записки, гл. 1: Защо станах хайдутин, УикиизточникОнлайн източник · Български · bg.wikisource.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikisource.org/wiki/Записки_на_Христо_Македонски:_1.Защо_станах_хайдутин

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  6. Христо Македонски. Записки, гл. 23: Сражения, УикиизточникОнлайн източник · Български · bg.wikisource.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikisource.org/wiki/Записки_на_Христо_Македонски:_23.Сражения

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  7. Христо Македонски. Записки, гл. 25: Допълнение към записките ми, УикиизточникОнлайн източник · Български · bg.wikisource.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikisource.org/wiki/Записки_на_Христо_Македонски:_25.Допълнение_към_записките_ми

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  8. Песен за Ильо войвода, УикиизточникОнлайн източник · Български · bg.wikisource.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikisource.org/wiki/Песен_за_Ильо_войвода

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  9. Почетни граждани на Кюстендил, Община КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendil.bg
    Адрес на източника

    https://www.kyustendil.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=171&Itemid=318&lang=bg

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  10. Ильо войвода, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Ильо_войвода

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  11. Къща музей „Ильо войвода“, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Къща_музей_„Ильо_войвода“

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  12. Дедо Иљо Малешевски, Википедија (мк)Енциклопедична статия · Македонски · mk.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://mk.wikipedia.org/wiki/Дедо_Иљо_Малешевски

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  13. Ilyo Voyvoda, WikipediaЕнциклопедична статия · Английски · en.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://en.wikipedia.org/wiki/Ilyo_Voyvoda

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  14. Wikidata: Къща музей „Ильо войвода“ (Q12284497)Онлайн източник · Български · wikidata.org
    Адрес на източника

    https://www.wikidata.org/wiki/Q12284497

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.