23Храмове · махала „Стамбол капия“

Черква „Св. Димитър“

1864-1866 г.; осветена 1878 г.

Датировка от източниците: 1866 г.

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
Източната част на града, край ул. „Антим I“ и бул. „Цар Освободител“
Ориентировъчен престой на място
около 20 мин.
Работно време
Не е намерена потвърдена информация
Вход
Не е намерена потвърдена информация

Подробности за посещението ↓

Бялата църква „Св. Димитър“ с дървена камбанария над фасадатаУвеличи снимката
Храмът през април 2026 г., поглед от двора.Заснето: . Датиран кадър, който не удостоверява сегашното състояние.Снимка: Gitanes232, 2026 г. · CC0 · Wikimedia Commons

Възрожденска черква в източната част на Кюстендил, в старата махала „Стамбол капия“, строена около 1864-1866 г. Почин за нея дава учителят Димитър Стоянов, наричан Даскал Димитри, който в двора ѝ открива и второто училище в града. Голяма част от иконите са на самоковския зограф Иван Доспевски, а иконата на патрона е от Гаврил Атанасов от Берово.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

Черквата стои на около километър източно от пл. „Велбъжд“, в махала, която кюстендилци наричат „Стамбол капия“, буквално „Цариградска порта“. Посветена е на св. великомъченик Димитър Солунски. Действащ храм е и празнува на 26 октомври, Димитровден.

Кога е строена

↗

Годините се различават според източника:

  • 1866 г.: така пишат българската Уикипедия и туристическият сайт на общината.
  • 1864-1865 г.: същият сайт добавя, че храмът е изграден „между 1864 и 1865 година“, а Уикиданни дават 1864 г.
  • 1865 и 1878 г.: на храмовия празник през 2025 г. Велбъждският епископ Исаак казва, че основите са положени през 1865 г., а черквата е осветена през 1878 г. от митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски. Иларион е погребан в „Успение Богородично“.

През октомври 2025 г. храмът отбелязва 160 години. Регионалната библиотека и Държавният архив в Кюстендил подреждат в притвора юбилейна изложба за строежа, дарителите и ролята му за вярата и просветата.

Средствата за строежа и украсата дават „заможни кюстендилци, занаятчии, учители и духовници“, пише туристическият сайт. Десислава Страхилова (LiterNet, 2007) отбелязва, че през Възраждането даренията за кюстендилските черкви са епизодични. Дарение на земя е засвидетелствано един-единствен път: за градската черква „Св. Димитър“. Тя се позовава на изследване на В. Дебочички от 2002 г.

Черквата е трикорабна псевдобазилика, пише туристическият сайт, също като по-старата „Успение Богородично“ в центъра.

Даскал Димитри

↗

Инициаторът на строежа е учителят Димитър Стоянов, когото съгражданите му наричат Даскал Димитри. Българската Уикипедия, по „Енциклопедичен речник Кюстендил“ (Изд. на БАН, 1988), разказва живота му накратко:

  • роден е в Ново село, Струмишко, а семейството му се преселва във Ваксево, Кюстендилско;
  • учи в килийното училище при „Успение Богородично“ (1834-1840);
  • на 18 години става учител, отначало в с. Извор, Босилеградско;
  • през 1872 г. издава в Цариград превод на слово на Димитрий Ростовски;
  • от 1871 до 1874 г. преподава във взаимното училище в Кюстендил;
  • умира от туберкулоза през 1874 г.

През 1865 г. в двора на новата черква под негово ръководство се строи училище, второто в града след взаимното училище при „Успение Богородично“. Кюстендилци го наричат Долномахленското. Страхилова пише, че за сградата му Даскал Димитри дарява свои имоти. Според Уикипедия в нея има училищна зала, пригодена за взаимоучителния метод, и учителска стая откъм юг. След Освобождението фасадата ѝ е преправена в стил модерн, а през 1892 г. е съборена. Същата година е построено новото училище „Даскал Димитри“ на днешната ул. „Евлоги Георгиев“ 2. Второ основно училище в града и днес носи неговото име.

Страхилова го описва и като дописник на цариградски български вестници, автор на проповеди и участник в борбата за църковна независимост. През 1872 г. той оглавява местния таен революционен комитет. Георги Ангелов, първият историк на града, пише в книгата си „Кюстендил“ (1900), че кюстендилци „ценяха достойнствата му и го уважаваха, а турците с ненавист и подозрение гледаха на него“.

Иконите

↗
  • Иван Доспевски. Самоковският зограф е автор на голяма част от иконите. Страхилова изброява дванадесет черкви в Кюстендилско с негови творби. „Св. Димитър“ е сред първите: тук той работи през 1867-1869 г., преди „Успение Богородично“ (1872-1874) и „Св. Мина“ (1874).
  • Гаврил Атанасов от Берово. Иконата на св. Димитър е негова. Според А. Василиев (1965), на когото се позовава Уикипедия, Атанасов остава в Кюстендил една година и рисува малки икони за „Св. Мина“ и „Св. Димитър“. Уикипедия го нарича зограф и фотограф от Македония от края на XIX и началото на XX в.
  • Самият Даскал Димитри. Страхилова го нарича първия, а и единствения известен досега местен зограф, появил се около 60-те години на XIX в. По А. Василиев (1973) той е автор на няколко икони за „Св. Димитър“. Къде са днес, не е известно. Страхилова допуска, че са били „по-скоро посредствени“: други негови творби не са познати, а Георги Ангелов, който го помни добре, не споменава за тях.

На 25 октомври 2025 г. в храма е посрещната нова икона на св. Димитър Солунски с вградена частица от мощите му. Рисували са я Димчо и Антония Димчовски, а иконата е купена и дарена на храма от ктиторка, съобщава Софийската митрополия.

Махалата

↗

„Стамбол капия“ е в източната част на стария град. Венета Милушева пише в „Кюстендилски четения“ на СУ (2009), че през 1865 г. в Кюстендил идват 60 черкезки семейства, заселници след Кримската война. Тридесет са настанени при черквата „Св. Мина“, а другите тридесет при „Стамбол капия“. Това е и годината, в която по думите на епископ Исаак се полагат основите на черквата. Къщите на черкезите били „недостъпни и неприкосновени дори и за самите турци“. За молитвен дом властите им дават Халил паша джамия, наричана после Черкез джамия. [5]

Днес

↗

„Св. Димитър“ е действащ храм на Софийската митрополия, в Кюстендилската духовна околия. На 26 октомври 2025 г. патриарх Даниил оглавява тук празничната литургия за 160-годишнината. На 20 март 2026 г. той отслужва в храма и Преждеосвещена литургия. Велбъждският епископ Исаак нарича св. Димитър Солунски „покровител на този храм и на нашия град“.

Не открихме обявено време за посещения.

Преглед на снимки

Предишна и следваща: стрелки наляво и надясно. Затваряне: Escape. На телефон използвайте бутоните или плъзнете снимката.

← Всички забележителности

Източници

(14)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. Свети Димитър (Кюстендил), Уикипедия (по А. Василиев, Български възрожденски майстори, 1965, с. 726)Енциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Свети_Димитър_(Кюстендил)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  2. Църква Свети Димитър, Туристическа дестинация КюстендилОнлайн източник · Български · visit-kyustendil.eu
    Адрес на източника

    https://visit-kyustendil.eu/curkva-sveti-dimitar

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  3. Десислава Страхилова. За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на Националното възраждане, LiterNet, 2007Онлайн източник · Български · liternet.bg
    Адрес на източника

    https://liternet.bg/publish20/d_strahilova/za_niakoi.htm

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  4. Десислава Страхилова. Традиция и новаторство в творчеството на третото поколение потомствени самоковски зографи, LiterNet, 2007Онлайн източник · Български · liternet.bg
    Адрес на източника

    https://liternet.bg/publish20/d_strahilova/tradiciia.htm

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  5. Венета Милушева. Черкезки заселници в югозападните български земи след Кримската война от 1853-1856 г. Кюстендилски четения 8, СУ, 2009, 151-159Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/KRe/bg/article/view/kre-2006-14

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  6. Даскал Димитри, Уикипедия (по Енциклопедичен речник Кюстендил, Изд. на БАН, 1988, с. 165)Енциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Даскал_Димитри

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  7. 2 основно училище „Даскал Димитри“ (Кюстендил), Уикипедия (по Енциклопедичен речник Кюстендил, 1988, с. 165)Енциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/2_основно_училище_„Даскал_Димитри“_(Кюстендил)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  8. Гаврил Атанасов, Уикипедия (по А. Василиев, Български възрожденски майстори, 1965, с. 296, 726)Енциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Гаврил_Атанасов

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  9. Иван Доспевски, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Доспевски

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  10. Кюстендил посрещна икона и частица от мощите на св. Димитър Солунски, Софийска света митрополия, 2025Онлайн източник · Български · mitropolia-sofia.org
    Адрес на източника

    https://mitropolia-sofia.org/2025/10/26/кюстендил-посрещна-икона-и-частица-от/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  11. Празникът на свети вмчк Димитър Солунски в Кюстендил, Софийска света митрополия, 2025Онлайн източник · Български · mitropolia-sofia.org
    Адрес на източника

    https://mitropolia-sofia.org/2025/10/27/празникът-на-свети-вмчк-димитър-солун/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  12. Патриаршеско посещение в гр. Кюстендил, Софийска света митрополия, 2026Онлайн източник · Български · mitropolia-sofia.org
    Адрес на източника

    https://mitropolia-sofia.org/2026/03/21/патриаршеско-посещение-в-гр-кюстенди/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  13. Wikidata: Свети Димитър (Q12293151)Онлайн източник · Български · wikidata.org
    Адрес на източника

    https://www.wikidata.org/wiki/Q12293151

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  14. OpenStreetMap: Св. ДимитърКартографски запис · Български · openstreetmap.org
    Адрес на източника

    https://www.openstreetmap.org/node/13964508028

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.