17Храмове · кв. Осогово

Черква „Св. Мина“

1926-1933 г., осветена през 1934 г.

Датировка от източниците: 1926-1933 г.

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
кв. „Осогово“, между бул. „Цар Освободител“ и ул. „Хаджи Йоаким“
Ориентировъчен престой на място
около 30 мин.
Работно време
Не е намерена потвърдена информация
Вход
Не е намерена потвърдена информация

Подробности за посещението ↓

Църквата „Св. Мина“: висока кръгла камбанария със зелен купол и голям купол на храмаУвеличи снимката
Неовизантийският храм от 1926-1933 г.Заснето: . Датиран кадър, който не удостоверява сегашното състояние.Снимка: MrPanyGoff, 2011 г. · CC BY-SA 3.0 · Wikimedia Commons

Най-голямата по площ църква в Кюстендил, неовизантийски храм-паметник, строен през 1926-1933 г. и осветен през 1934 г. Смятан е за умален образец на „Св. Александър Невски“ в София. Вътре са иконостасът на дебърските майстори и стенописите на Апостол Христов, а около нея живеят много предания: за лековитото аязмо, за изгубените вещи и за мъжете, които стоят отляво.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

На запад от центъра, в квартал „Осогово“, се издига голям светъл храм с купол и висока кръгла камбанария. До него е по-малката и по-старата църква със същото име, от 1859 г. Тук разказваме за новата, но историята им е обща: двете са наследници на стария Кюстендилски манастир „Св. Мина“.

Покровителят е св. великомъченик Мина Котуански, египетски воин, загинал мъченически заради вярата си.

Манастирът

↗

Старата църква е построена през 1859 г. като манастирска, „паянтова постройка от плет, измазан с кал“, над извор, смятан за свят (аязмо). След Освобождението манастирът приютява „първото благотворително заведение в Кюстендил“, за сираци и бедни семейства.

Годините около строежа не са спокойни. Венета Милушева пише в „Кюстендилски четения“ на СУ (2009), че през 1865 г. в Кюстендил са заселени 60 черкезки семейства: по 30 от двете страни на града, при църквата „Св. Мина“ и при „Стамбол капия“. Възрожденският печат и спомените на съвременници разказват за жестокостите им, сред тях „пребити свещеници в манастирската църква „Св. Мина““ през 1864 г. [2]

По-късно сградите му служат за какво ли не: окръжна болница (1890-1911), казарма на 13-и Рилски пехотен полк (от 1896 г.), сиропиталище (1897 г.), подслон за около 500 македонски бежанци (1910 г.), склад за тютюн и гарнизон през Първата световна война. През 1902-1904 г. майстор Иванчо Тодоров строи камбанария, висока около 11 м, четиристенна долу и осмостенна горе. През 1905 г. братята Георги и Стоян Алексови от Горно Броди край Сяр леят три камбани, от 125, 90 и 60 кг.

Новият храм

↗

На 5 март 1923 г. техническа комисия оглежда старата църква и заключава: „немислимо е по-нататъшно Богослужение в сградата“. На 22 март 1923 г. църковното настоятелство решава да се построи нов храм.

На конкурса през юни 1925 г. първа награда печели проектът на софийския архитект Антон Торньов (в хрониката на местния историк Йордан Котев името му е записано „Антон Тодоров“). [1]

  • 31 март 1926 г.: според хрониката на Котев, преди строежът да е започнал, касиерът на настоятелството убива домакина-счетоводител, „за да прикрие злоупотреба на сума 204 376,24 лв.“
  • 20 юни 1926 г.: основите са положени на Света Троица.
  • 12 юли 1933 г.: строежът е приет окончателно.
  • 4 ноември 1934 г.: храмът е осветен от софийския митрополит Стефан, по-късно Български екзарх. Същия ден офицерите от 13-и Рилски пехотен полк подаряват резбования митрополитски трон.

От 15 септември 1934 г. при западния вход са поставени мраморни плочи с „имената на загиналите за родината офицери и войници“. Затова църквата се нарича храм-паметник.

Архитектурата

↗

Храмът е неовизантийски и „по своята архитектура е умален образец на църквата „Свети Александър Невски“ в София“. Той е на два етажа, с изба под цялата църква, и е „богато украсен с фасадни корнизи и орнаменти“. Над него се издигат „двата високоповдигащи се купола с голям брой прозоречни ниши“. Котев обяснява символиката им: единият купол е Христос, главата на църквата, а двата заедно са „неразделимата двусъставна природа на Богочовека Христа“.

На ъгъла на фасадата стои висока кръгла камбанария със зелен купол. Наблизо е запазена и квадратната камбанария от 1902-1904 г.

Вътре

↗

Иконостасът е дело на дебърските майстори Коста Филипов, Евтим Филипов и Петър Йосифов от Осой. Има осем големи резбовани пана със слънчеви символи (вечността) и кръстове в четири кръга (разпространението на християнството в четирите посоки), осем по-малки с феникси и растения, десет колони и резбовани царски двери с Тайната вечеря.

В главния ред иконите са:

  • отляво на царските двери: Богородица, св. Мина, св. вмчк. Михаил и св. цар Борис;
  • отдясно: Христос, св. Йоан Кръстител, св. Иван Рилски и св. Климент Охридски.

Иконите и стенописите са на Апостол Христов (1877-1947) от Галичник, зограф от Дебърската школа и революционер. Централният купол е изписан с „Ширшая небес“. По северната и южната стена има подчертано българска и балканска поредица светци:

  • Прохор Пшински, Гавриил Лесновски и Йоаким Осоговски;
  • патриарх Евтимий и Теодосий Търновски;
  • цар Борис Покръстител и Покръстването;
  • св. Иван Рилски;
  • Седмочисленици;
  • св. Петка Търновска.

На източната стена св. Мина е изписан като конник-воин.

Много от стенописите носят имената на дарителите. Например „Исус Христос с децата“ е „в памет на подпоручик Борис Станчев Бенев, 1918“. Западната галерия има два балкона, от които пее хорът.

Предания и обичаи

↗
  • Заложените коне. Предание разказва, че когато парите свършили, местните първенци взели заем от евреи в Цариград и залагали имотите и конете си, „само да не спирал строежът“. Сигурно е, че и двете църкви са построени „изцяло с доброволен труд и дарения“.
  • Лековитото аязмо. Изворът под старата църква е известен с „целебната си сила“. По думите на Котев много болни и „умоповредени“ хора се измивали с него и намирали изцеление. Поклонници идвали от Югозападна България, Македония и Сърбия. Възрастните казват, че водата лекува главоболие и болни очи.
  • Изгубените вещи. Вярва се, че св. Мина помага да се намерят изгубени или откраднати неща, ако човек му се помоли с вяра. Той е смятан и за „покровител и пазител на града“ и на пътниците, които влизат и излизат от него. Местната интелигенция го сравнявала с бог Янус, който всъщност е римски.
  • Мъжете отляво. Котев записва необичаен обичай: тук мъжете стоят отляво, а жените отдясно, обратно на обичайното. Кюстендилци обясняват това с уважението към жените си, които да бъдат „посредници за тях пред Бога“.
  • Баба Ванга. Според Котев пророчицата Ванга идвала всяка година на храмовия празник като поклонничка, докато била жива.
  • Мощите на св. Харалампий. Около 1893 г. свещеник Григорий Христов донася мощехранителница, за която „според преданието“ мощите са на св. Харалампий. По-късно тя е открадната.
  • Майсторът на камбанарията. Иванчо Тодоров, строителят на камбанарията, „накрая на строежа щял да падне от нея… и наскоро умрял“.

В олтара на старата църква е погребан свещеникът, фолклорист и етнограф Петър Любенов (1816-1905), а пред олтара е погребан скопският митрополит Синесий (1836-1917).

Днес

↗

„Св. Мина“ е действащ храм на Софийската митрополия, „най-голямата“ църква в Кюстендил. На Миновден, 11 ноември, хиляди миряни идват от цялата страна. Те носят цветя, палят свещи, а в църквата се приготвя курбан. В центъра на храма се излага частица от мощите на светеца, която се пази в църквата „Св. Димитър“.

Около 2005-2006 г. фасадата е обновена по програмата „Красива България“. На Великден през 2005 и 2006 г. в храма е посрещнат Благодатният огън от Йерусалим, а през 2006 г. е открито неделно училище.

Преглед на снимки

Предишна и следваща: стрелки наляво и надясно. Затваряне: Escape. На телефон използвайте бутоните или плъзнете снимката.

← Всички забележителности

Източници

(12)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. Йордан Котев. Старата църква и православният храм-паметник „Свети Великомъченик Мина“Онлайн източник · Български · sveti.mina.free.bg
    Адрес на източника

    http://sveti.mina.free.bg/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  2. Венета Милушева. Черкезки заселници в югозападните български земи след Кримската война от 1853-1856 г. Кюстендилски четения 8, СУ, 2009, 151-159Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/KRe/bg/article/view/kre-2006-14

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  3. Престолният празник на храм „Св. Мина“ в гр. Кюстендил, Софийска света митрополия, 2023Онлайн източник · Български · mitropolia-sofia.org
    Адрес на източника

    https://mitropolia-sofia.org/2023/11/11/престолният-празник-на-храм-св-мина/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  4. Кюстендилски манастир „Св. Мина“, СветиместаОнлайн източник · Български · svetimesta.com
    Адрес на източника

    https://svetimesta.com/svetimesta.com/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8/%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%20-%20%D0%A1%D0%B2.%20%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  5. Храм „Св. Мина“, библиографска справка, Регионална библиотека, КюстендилОнлайн източник · Български · libkn.bg
    Адрес на източника

    https://www.libkn.bg/храм-св-мина-библиографска-справка/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  6. Миряни от цялата страна идват в Кюстендил, за да почетат „Св. Мина“, kustendil.info, 2011Онлайн източник · Български · kustendil.info
    Адрес на източника

    https://kustendil.info/novini/8944-miryani-ot-tzyalata-strana-idvat-v-kyustendil-za-da-pochetat-sv-mina-v15-8944

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  7. Спират проект по „Красива България“ в Кюстендил, CityBuild.bg, 2009Онлайн източник · Български · citybuild.bg
    Адрес на източника

    https://citybuild.bg/news/spirat-proekt-krasiva-bylgariia

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  8. Музеен вестник, бр. 28, 2026, РИМ, КюстендилPDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/uploads/MUZEEN_VESTNIK_2026_cveten_3.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  9. Свети Мина (Кюстендил, 1933), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Свети_Мина_(Кюстендил,_1933)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  10. Свети Мина (Кюстендил, 1859), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Свети_Мина_(Кюстендил,_1859)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  11. Апостол Христов, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Апостол_Христов

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  12. OpenStreetMap: Св. МинаКартографски запис · Български · openstreetmap.org
    Адрес на източника

    https://www.openstreetmap.org/way/977565671

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.