02Храмове · кв. Колуша
Черква „Св. Георги“
XI-XII в.
Датировка от източниците: XI-XII в.
Посещението накратко
- Адрес
- ул. „Колуша“ 1, кв. Колуша
- Ориентировъчен престой на място
- около 45 мин.
- Работно време
- Подробности за посещението

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
Малка кръстокуполна църква в квартал Колуша, датирана от музея през XI-XII в.; точният период на строеж е спорен. Пази пет слоя стенописи, сред тях добре запазен образ на св. Никола, и над двеста графита, издраскани от посетители през вековете. С нея е свързано и местното предание: за гроба на цар Михаил III Шишман.
Работно време, вход и как да стигнете ↓
Църквата стои в Колуша, някога отделно село в подножието на Осогово, слято с Кюстендил едва през 1939 г. Днес не е действащ храм, а музеен обект на Регионалния исторически музей в Кюстендил.
Църквата, която е била „Св. Никола“
↗Името „Св. Георги“ е по-късно. През Средновековието храмът е посветен на св. Никола Мирликийски. Две владетелски грамоти го наричат „метох Св. Никола във Велбужд, в Колуша“: Виргинската грамота на цар Константин Тих Асен и грамотата на сръбския крал Стефан Урош II Милутин от 1299-1300 г. Църквата е била метох, тоест владение, на манастира „Св. Георги Горг“ край Скопие.
Първоначалното посвещение е доказано от изкуствоведката Лиляна Мавродинова. В статия от 2008 г. в атинското сп. „Делтион на Християнското археологическо дружество“ тя пише, че св. Никола е изписан на западната страна на североизточния стълб под купола, пред олтара. Това е мястото, традиционно отредено за светеца покровител на храма. По евангелието в ръката му реставраторите откриват остатъци от златни листа, които според нея доказват високия ранг на дарителя. Кога точно храмът сменя името си, не е известно.
Мавродинова обяснява и кой е основал манастира, на който църквата е принадлежала. Българската грамота назовава първия му дарител „светият цар Роман“, а Милутиновата „царят Диоген“. Затова тя приема мнението на руския учен Григорий Илински, че това е византийският император Роман IV Диоген. Преди да стане император, той е бил дук и стратег на областите на Средец и Велбъжд.
Кога е построена
↗Хипотеза или неустановено твърдение Датировката е спорна. Музеят я отнася към XI-XII в. Някои автори предлагат края на X или началото на XI в., други средата на XI в., а в списъка на Министерството на културата тя е записана като XII-XIII в.
През XV в. Колуша става седалище на Велбъждската епископия, която приема името на селото: Коласийска. Митрополитите носят титлата „Коласийски“ чак до втората половина на XVIII в. Изкуствоведката Десислава Страхилова пише, че кюстендилци използват църквата като катедрален храм до 1816 г., когато в града е построена първата възрожденска църква, днешната „Успение Богородично“. [8]
Архитектурата
↗Църквата е кръстокуполна, от типа „вписан кръст“. Този тип е наречен „цариградски“, защото идва от византийската столица. Дълга е 10 м без притвора, широка 8,70 м и висока 9,86 м, с три полукръгли апсиди. Куполът стъпва на четири масивни стълба, а два допълнителни удължават олтарното пространство на изток (по Мавродинова). Куполът е върху осмостенен барабан с осем арковидни ниши, четири от които са прозорци.
Най-характерни са стените. Те са градени по техниката на „скритите редове“: всеки втори ред тухли е вдлъбнат навътре и замазан с хоросан. Затова фасадите изглеждат на червени и бели ивици. Под стряхата минава двоен тухлен корниз тип „вълчи зъб“. При строежа са използвани камъни и колони от античната Пауталия; фрагменти от тях са изложени около църквата.
Музеят я сравнява с три съвременни ѝ храма: „Св. Йоан Богослов“ в Земенския манастир, „Св. Архангел Михаил“ при Рилския манастир и „Св. Димитър“ в Паталеница.
Пет слоя стенописи
↗Стенописите са рисувани в пет различни епохи, на слоеве един върху друг:
- XI в.: от първия слой са останали само малки фрагменти, следи от червените рамки на някои фигури и от тъмния фон, пише Мавродинова. Проучването на Кюстендилската търговско-промишлена палата му приписва много повече: образа на св. Никола и светци в цял ръст в олтара (йерарси, лечители като Козма и Дамян и Пантелеймон, воини и жени светици). Мавродинова обаче отнася св. Никола към втория слой.
- XII в.: изписана е цялата църква, с надписи на гръцки. Мавродинова датира стенописите в първите десетилетия на XII в., при император Алексий I Комнин (1081-1118), и ги приписва на художници от Солун или поне на техни ученици от Охрид. Сред сцените е „Мелизмос“: Христос-младенец върху дискоса, символ на Евхаристията. При реставрацията са открити и фрагменти от „Видението на св. Евстатий Плакида“ и от Четиридесетте Севастийски мъченици, от двете страни на вратата на западната стена. Йерарсите и дяконите в олтара имат паралели в църквите „Св. Богородица Елеуса“ във Велюса, „Св. София“ в Охрид и „Св. Леонтий“ във Водоча, пише Любен Домозетски в сп. „Проблеми на изкуството“ на Института за изследване на изкуствата при БАН (2014).
- Краят на XV в.: запазен е само св. Йоан Кръстител, с надписи на църковнославянски.
- 30-те и 40-те години на XVI в.: отново св. Йоан Кръстител и св. Сава Сръбски.
- 1878-1882 г.: възрожденска живопис, която покрива всичко. Днес е запазена горе и в купола: Бог Саваот с пророците Давид, Мойсей, Исая и Йеремия, а в олтара е Богородица Знамение.
Най-добре запазен е образът на св. Никола. Местният печат го нарича един от най-ценните средновековни стенописи в България.
Последният слой е дело на самоковските майстори Иван Доспевски и Михаил Белостойнев, заедно с Георги Попалексов от Дебели лак. Ремонтът и изписването след Освобождението са организирани и платени от колушкия първенец дядо Стоян Георгиев. Иван Доспевски е не само зограф: след Освобождението той е първият кмет на Самоков и депутат в Учредителното събрание.
Графитите
↗По стените има 216 издраскани рисунки, преброени от Явор Митов, и около 100 надписа, оставени от посетители и местни хора в продължение на векове. Рисунките са врязани в стенописите от XII в.: конници, хора, коне, елени и кучета, кръстове, растителни и слънчеви знаци. Има и много кораби, което е любопитно за град, толкова далеч от морето. В статия в „Проблеми на изкуството“ (2014) Митов ги разделя на девет групи и по оръжията и типовете кораби ги отнася най-вероятно към XII-XIII в. Някои от конниците са вписани в пентаграм. [3]
Един от надписите носи година 1836. Явор Митов от Регионалния исторически музей е публикувал 34 от надписите, повечето от XVII-XVIII в. През 2022 г. Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ издава монографията му за храма и графитите в него. [6]
Легенди и предания
↗Гробът на цар Михаил III Шишман
На 28 юли 1330 г., в битката при Велбъжд, българският цар Михаил III Шишман е убит от войските на сръбския крал Стефан Дечански. В Кюстендил и до днес се разказва, че е погребан в колушката църква. Музеят казва предпазливо: „Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил III Шишман.“
Историята на това предположение е интересна сама по себе си. Издига го акад. Йордан Иванов през 1906 г., в бележка към книгата си „Северна Македония“. Той допуска, че сръбският летописец е объркал две църкви „Св. Георги“: тази в Старо Нагоричане и тази в Колуша, по-близо до бойното поле. Позовава се и на спомена на колушани за гроба на „убит български владетел“.
През 1931 г. самият Иванов се отказва от идеята. Доводите срещу колушката версия са няколко:
- Сръбският летописец изрично посочва Старо Нагоричане (днес в Северна Македония), където високо на западната стена е запазена гробна ниша.
- През 1330 г. колушката църква е посветена на св. Никола, не на св. Георги, така че объркване на имената е малко вероятно.
- При разкопките в храма през 1976 г. не са открити богати гробове.
Хипотеза или неустановено твърдение Бистра Николова от БАН също отхвърля колушката версия. Явор Митов заключава, че гробът е в Старо Нагоричане, но отбелязва, че хипотезата от 1906 г. „бързо“ навлиза в местната история, вестниците и музейните беседи. Има и трета версия: според Григорий Цамблак тялото на царя е пренесено в Търново.
Проклятието
Местно предание разказва, че преди битката царят и свитата му влезли в църквата въоръжени: „Те влизат в божия дом с цялото си въоръжение и доспехи. Тогава местните хора се възмутили и ги проклинат.“ Според преданието проклятието е причината за поражението и за смъртта на царя.
Имена, останали от битката
Около Кюстендил са записани предания, които обясняват имената на места с последния ден на царя. При Багренци Шишман скъсал и захвърлил багреницата си, тоест царската си мантия. В местността Шишманица е убит. В махалата Царопадалище на село Цървеняно пада. Явор Митов пише, че такива разкази са най-несигурният исторически източник, но пазят паметта за битката.
Разрушаване и спасяване
↗През XIX в. църквата е силно разрушена. В годините 1878-1882 е обновена: получава двускатен покрив, мазилка отвън, нов притвор и камбанария и е изписана наново.
През 1927 г. е обявена за народна старина, а през 1968-1969 г. и за паметник на културата с национално значение, както заради архитектурата, така и заради стенописите. Проучванията и реставрацията продължават десетилетия:
- 1971-1976 г.: археоложката Д. Димитрова води разкопки в храма и около него. Под него не открива следи от по-стара сграда (по Мавродинова).
- 1974-1976 г.: Пламен Петров прави първото реставрационно проучване.
- 1979-1985 г.: работата продължават арх. Христина Станева и реставраторката Люба Красовска. През 1985 г. притворът и камбанарията от XIX в. са премахнати, за да се върне средновековният вид на храма.
- От 1990 г.: реставраторката Аблена Мазакова започва да разкрива средновековните стенописи.
Окончателната реставрация е завършена едва през 2004 г.
Днес
↗Църквата е част от музейния комплекс „Св. Георги“. В бившето селско училище в двора е подредена изложба с икони и богослужебни книги. Около храма е старото гробище на Колуша. Обектът е в списъка „100 национални туристически обекта“, а музейните беседи се водят на български, английски и гръцки.
Снимки и свързани изображения

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
Източници
(13)
Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.
- Средновековна църква „Св. Георги“, Регионален исторически музей, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
Адрес на източника
https://kyustendilmuseum.bg/muzeyni-obekti-na-rim-kyustendil/srednovekovna-carkva-sv-georgi.html
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Liliana Mavrodinova. Données historiques sur l’église médiévale de Koloucha-Kustendil, Bulgarie. Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας 29, 2008, 101-104Онлайн източник · Френски · ejournals.epublishing.ekt.gr
Адрес на източника
https://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/deltion/article/view/4352
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Явор Митов. Рисунки графити на конници от средновековната църква „Св. Георги“ в Колуша, Кюстендил (11-14); Любен Домозетски. За стенописите в църквата „Св. Георги“ в Колуша, Кюстендил (15-22). Проблеми на изкуството 2014/3, ИИИзк, БАН (резюмета)PDF документ · Български · artstudies.bg↑1
Адрес на източника
https://artstudies.bg/wp-content/uploads/2015/12/BROI_3-summaries-content1.pdf
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Цени и работно време, РИМ, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
Адрес на източника
https://kyustendilmuseum.bg/za-muzeya/ceni-i-rabotno-vreme.html
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Явор Митов. Къде е гробът на цар Михаил III Шишман според историческите извори? Музеен вестник, бр. 22, 2021PDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg
Адрес на източника
https://kyustendilmuseum.bg/uploads/Музеен_вестник,_бр._22_(2021_г.).pdf
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Явор Митов. Битката при Велбъжд в преданията и легендите от Кюстендилския край, Музеен вестник, бр. 23, 2022PDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg↑1
Адрес на източника
https://kyustendilmuseum.bg/uploads/Музеен_вестник,_бр._23_(2022_г.).pdf
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Проучване: Църква „Свети Георги“, Кюстендилска търговско-промишлена палата (Interreg IPA)Онлайн източник · Български · tour.cci-kn.org
Адрес на източника
https://tour.cci-kn.org/проучване-църква-свети-георги/
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Десислава Страхилова. За някои особености на църковната живопис в Кюстендил през Възраждането, LiterNet, 2007Онлайн източник · Български · liternet.bg↑1
Адрес на източника
https://liternet.bg/publish20/d_strahilova/za_niakoi.htm
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Списък на паметниците на културата с национално значение в област Кюстендил, Министерство на културата, 2006PDF документ · Български · mc.government.bg
Адрес на източника
https://mc.government.bg/images/NPK/KUSTENDIL.pdf
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Пиргова кула и Средновековна църква „Св. Георги“, библиографска справка, Регионална библиотека, Кюстендил, 2023Онлайн източник · Български · libkn.bg
Адрес на източника
https://www.libkn.bg/пиргова-кула-и-средновековна-църква/
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Свети Георги (Кюстендил), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
Адрес на източника
https://bg.wikipedia.org/wiki/Свети_Георги_(Кюстендил)
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Church of St George, Kyustendil, WikipediaЕнциклопедична статия · Английски · en.wikipedia.org
Адрес на източника
https://en.wikipedia.org/wiki/Church_of_St_George,_Kyustendil
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- OpenStreetMap: Църква „Свети Георги“Картографски запис · Български · openstreetmap.org
Адрес на източника
https://www.openstreetmap.org/way/412678949
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.