02Храмове · кв. Колуша

Черква „Св. Георги“

XI-XII в.

Датировка от източниците: XI-XII в.

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
ул. „Колуша“ 1, кв. Колуша
Ориентировъчен престой на място
около 45 мин.
Работно време
Подробности за посещението
Вход
Подробности за посещението

Подробности за посещението ↓

Църквата „Св. Георги“ в слънчев ден: купол, апсиди и стени на червени и бели ивициУвеличи снимката
Ивиците са от техниката „скрити редове“: всеки втори ред тухли е вдлъбнат и замазан.Заснето: . Датиран кадър, който не удостоверява сегашното състояние.Снимка: Plamen Agov (MrPanyGoff), 2011 г. · CC BY-SA 3.0 · Wikimedia Commons

Малка кръстокуполна църква в квартал Колуша, датирана от музея през XI-XII в.; точният период на строеж е спорен. Пази пет слоя стенописи, сред тях добре запазен образ на св. Никола, и над двеста графита, издраскани от посетители през вековете. С нея е свързано и местното предание: за гроба на цар Михаил III Шишман.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

Църквата стои в Колуша, някога отделно село в подножието на Осогово, слято с Кюстендил едва през 1939 г. Днес не е действащ храм, а музеен обект на Регионалния исторически музей в Кюстендил.

Църквата, която е била „Св. Никола“

↗

Името „Св. Георги“ е по-късно. През Средновековието храмът е посветен на св. Никола Мирликийски. Две владетелски грамоти го наричат „метох Св. Никола във Велбужд, в Колуша“: Виргинската грамота на цар Константин Тих Асен и грамотата на сръбския крал Стефан Урош II Милутин от 1299-1300 г. Църквата е била метох, тоест владение, на манастира „Св. Георги Горг“ край Скопие.

Първоначалното посвещение е доказано от изкуствоведката Лиляна Мавродинова. В статия от 2008 г. в атинското сп. „Делтион на Християнското археологическо дружество“ тя пише, че св. Никола е изписан на западната страна на североизточния стълб под купола, пред олтара. Това е мястото, традиционно отредено за светеца покровител на храма. По евангелието в ръката му реставраторите откриват остатъци от златни листа, които според нея доказват високия ранг на дарителя. Кога точно храмът сменя името си, не е известно.

Мавродинова обяснява и кой е основал манастира, на който църквата е принадлежала. Българската грамота назовава първия му дарител „светият цар Роман“, а Милутиновата „царят Диоген“. Затова тя приема мнението на руския учен Григорий Илински, че това е византийският император Роман IV Диоген. Преди да стане император, той е бил дук и стратег на областите на Средец и Велбъжд.

Кога е построена

↗

Хипотеза или неустановено твърдение Датировката е спорна. Музеят я отнася към XI-XII в. Някои автори предлагат края на X или началото на XI в., други средата на XI в., а в списъка на Министерството на културата тя е записана като XII-XIII в.

През XV в. Колуша става седалище на Велбъждската епископия, която приема името на селото: Коласийска. Митрополитите носят титлата „Коласийски“ чак до втората половина на XVIII в. Изкуствоведката Десислава Страхилова пише, че кюстендилци използват църквата като катедрален храм до 1816 г., когато в града е построена първата възрожденска църква, днешната „Успение Богородично“. [8]

Архитектурата

↗

Църквата е кръстокуполна, от типа „вписан кръст“. Този тип е наречен „цариградски“, защото идва от византийската столица. Дълга е 10 м без притвора, широка 8,70 м и висока 9,86 м, с три полукръгли апсиди. Куполът стъпва на четири масивни стълба, а два допълнителни удължават олтарното пространство на изток (по Мавродинова). Куполът е върху осмостенен барабан с осем арковидни ниши, четири от които са прозорци.

Най-характерни са стените. Те са градени по техниката на „скритите редове“: всеки втори ред тухли е вдлъбнат навътре и замазан с хоросан. Затова фасадите изглеждат на червени и бели ивици. Под стряхата минава двоен тухлен корниз тип „вълчи зъб“. При строежа са използвани камъни и колони от античната Пауталия; фрагменти от тях са изложени около църквата.

Музеят я сравнява с три съвременни ѝ храма: „Св. Йоан Богослов“ в Земенския манастир, „Св. Архангел Михаил“ при Рилския манастир и „Св. Димитър“ в Паталеница.

Пет слоя стенописи

↗

Стенописите са рисувани в пет различни епохи, на слоеве един върху друг:

  1. XI в.: от първия слой са останали само малки фрагменти, следи от червените рамки на някои фигури и от тъмния фон, пише Мавродинова. Проучването на Кюстендилската търговско-промишлена палата му приписва много повече: образа на св. Никола и светци в цял ръст в олтара (йерарси, лечители като Козма и Дамян и Пантелеймон, воини и жени светици). Мавродинова обаче отнася св. Никола към втория слой.
  2. XII в.: изписана е цялата църква, с надписи на гръцки. Мавродинова датира стенописите в първите десетилетия на XII в., при император Алексий I Комнин (1081-1118), и ги приписва на художници от Солун или поне на техни ученици от Охрид. Сред сцените е „Мелизмос“: Христос-младенец върху дискоса, символ на Евхаристията. При реставрацията са открити и фрагменти от „Видението на св. Евстатий Плакида“ и от Четиридесетте Севастийски мъченици, от двете страни на вратата на западната стена. Йерарсите и дяконите в олтара имат паралели в църквите „Св. Богородица Елеуса“ във Велюса, „Св. София“ в Охрид и „Св. Леонтий“ във Водоча, пише Любен Домозетски в сп. „Проблеми на изкуството“ на Института за изследване на изкуствата при БАН (2014).
  3. Краят на XV в.: запазен е само св. Йоан Кръстител, с надписи на църковнославянски.
  4. 30-те и 40-те години на XVI в.: отново св. Йоан Кръстител и св. Сава Сръбски.
  5. 1878-1882 г.: възрожденска живопис, която покрива всичко. Днес е запазена горе и в купола: Бог Саваот с пророците Давид, Мойсей, Исая и Йеремия, а в олтара е Богородица Знамение.

Най-добре запазен е образът на св. Никола. Местният печат го нарича един от най-ценните средновековни стенописи в България.

Последният слой е дело на самоковските майстори Иван Доспевски и Михаил Белостойнев, заедно с Георги Попалексов от Дебели лак. Ремонтът и изписването след Освобождението са организирани и платени от колушкия първенец дядо Стоян Георгиев. Иван Доспевски е не само зограф: след Освобождението той е първият кмет на Самоков и депутат в Учредителното събрание.

Графитите

↗

По стените има 216 издраскани рисунки, преброени от Явор Митов, и около 100 надписа, оставени от посетители и местни хора в продължение на векове. Рисунките са врязани в стенописите от XII в.: конници, хора, коне, елени и кучета, кръстове, растителни и слънчеви знаци. Има и много кораби, което е любопитно за град, толкова далеч от морето. В статия в „Проблеми на изкуството“ (2014) Митов ги разделя на девет групи и по оръжията и типовете кораби ги отнася най-вероятно към XII-XIII в. Някои от конниците са вписани в пентаграм. [3]

Един от надписите носи година 1836. Явор Митов от Регионалния исторически музей е публикувал 34 от надписите, повечето от XVII-XVIII в. През 2022 г. Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ издава монографията му за храма и графитите в него. [6]

Легенди и предания

↗

Гробът на цар Михаил III Шишман

На 28 юли 1330 г., в битката при Велбъжд, българският цар Михаил III Шишман е убит от войските на сръбския крал Стефан Дечански. В Кюстендил и до днес се разказва, че е погребан в колушката църква. Музеят казва предпазливо: „Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил III Шишман.“

Историята на това предположение е интересна сама по себе си. Издига го акад. Йордан Иванов през 1906 г., в бележка към книгата си „Северна Македония“. Той допуска, че сръбският летописец е объркал две църкви „Св. Георги“: тази в Старо Нагоричане и тази в Колуша, по-близо до бойното поле. Позовава се и на спомена на колушани за гроба на „убит български владетел“.

През 1931 г. самият Иванов се отказва от идеята. Доводите срещу колушката версия са няколко:

  • Сръбският летописец изрично посочва Старо Нагоричане (днес в Северна Македония), където високо на западната стена е запазена гробна ниша.
  • През 1330 г. колушката църква е посветена на св. Никола, не на св. Георги, така че объркване на имената е малко вероятно.
  • При разкопките в храма през 1976 г. не са открити богати гробове.

Хипотеза или неустановено твърдение Бистра Николова от БАН също отхвърля колушката версия. Явор Митов заключава, че гробът е в Старо Нагоричане, но отбелязва, че хипотезата от 1906 г. „бързо“ навлиза в местната история, вестниците и музейните беседи. Има и трета версия: според Григорий Цамблак тялото на царя е пренесено в Търново.

Проклятието

Местно предание разказва, че преди битката царят и свитата му влезли в църквата въоръжени: „Те влизат в божия дом с цялото си въоръжение и доспехи. Тогава местните хора се възмутили и ги проклинат.“ Според преданието проклятието е причината за поражението и за смъртта на царя.

Имена, останали от битката

Около Кюстендил са записани предания, които обясняват имената на места с последния ден на царя. При Багренци Шишман скъсал и захвърлил багреницата си, тоест царската си мантия. В местността Шишманица е убит. В махалата Царопадалище на село Цървеняно пада. Явор Митов пише, че такива разкази са най-несигурният исторически източник, но пазят паметта за битката.

Разрушаване и спасяване

↗

През XIX в. църквата е силно разрушена. В годините 1878-1882 е обновена: получава двускатен покрив, мазилка отвън, нов притвор и камбанария и е изписана наново.

През 1927 г. е обявена за народна старина, а през 1968-1969 г. и за паметник на културата с национално значение, както заради архитектурата, така и заради стенописите. Проучванията и реставрацията продължават десетилетия:

  • 1971-1976 г.: археоложката Д. Димитрова води разкопки в храма и около него. Под него не открива следи от по-стара сграда (по Мавродинова).
  • 1974-1976 г.: Пламен Петров прави първото реставрационно проучване.
  • 1979-1985 г.: работата продължават арх. Христина Станева и реставраторката Люба Красовска. През 1985 г. притворът и камбанарията от XIX в. са премахнати, за да се върне средновековният вид на храма.
  • От 1990 г.: реставраторката Аблена Мазакова започва да разкрива средновековните стенописи.

Окончателната реставрация е завършена едва през 2004 г.

Днес

↗

Църквата е част от музейния комплекс „Св. Георги“. В бившето селско училище в двора е подредена изложба с икони и богослужебни книги. Около храма е старото гробище на Колуша. Обектът е в списъка „100 национални туристически обекта“, а музейните беседи се водят на български, английски и гръцки.

Преглед на снимки

Предишна и следваща: стрелки наляво и надясно. Затваряне: Escape. На телефон използвайте бутоните или плъзнете снимката.

← Всички забележителности

Източници

(13)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. Средновековна църква „Св. Георги“, Регионален исторически музей, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/muzeyni-obekti-na-rim-kyustendil/srednovekovna-carkva-sv-georgi.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  2. Liliana Mavrodinova. Données historiques sur l’église médiévale de Koloucha-Kustendil, Bulgarie. Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας 29, 2008, 101-104Онлайн източник · Френски · ejournals.epublishing.ekt.gr
    Адрес на източника

    https://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/deltion/article/view/4352

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  3. Явор Митов. Рисунки графити на конници от средновековната църква „Св. Георги“ в Колуша, Кюстендил (11-14); Любен Домозетски. За стенописите в църквата „Св. Георги“ в Колуша, Кюстендил (15-22). Проблеми на изкуството 2014/3, ИИИзк, БАН (резюмета)PDF документ · Български · artstudies.bg
    Адрес на източника

    https://artstudies.bg/wp-content/uploads/2015/12/BROI_3-summaries-content1.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  4. Цени и работно време, РИМ, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/za-muzeya/ceni-i-rabotno-vreme.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  5. Явор Митов. Къде е гробът на цар Михаил III Шишман според историческите извори? Музеен вестник, бр. 22, 2021PDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/uploads/Музеен_вестник,_бр._22_(2021_г.).pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  6. Явор Митов. Битката при Велбъжд в преданията и легендите от Кюстендилския край, Музеен вестник, бр. 23, 2022PDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/uploads/Музеен_вестник,_бр._23_(2022_г.).pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  7. Проучване: Църква „Свети Георги“, Кюстендилска търговско-промишлена палата (Interreg IPA)Онлайн източник · Български · tour.cci-kn.org
    Адрес на източника

    https://tour.cci-kn.org/проучване-църква-свети-георги/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  8. Десислава Страхилова. За някои особености на църковната живопис в Кюстендил през Възраждането, LiterNet, 2007Онлайн източник · Български · liternet.bg
    Адрес на източника

    https://liternet.bg/publish20/d_strahilova/za_niakoi.htm

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  9. Списък на паметниците на културата с национално значение в област Кюстендил, Министерство на културата, 2006PDF документ · Български · mc.government.bg
    Адрес на източника

    https://mc.government.bg/images/NPK/KUSTENDIL.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  10. Пиргова кула и Средновековна църква „Св. Георги“, библиографска справка, Регионална библиотека, Кюстендил, 2023Онлайн източник · Български · libkn.bg
    Адрес на източника

    https://www.libkn.bg/пиргова-кула-и-средновековна-църква/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  11. Свети Георги (Кюстендил), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Свети_Георги_(Кюстендил)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  12. Church of St George, Kyustendil, WikipediaЕнциклопедична статия · Английски · en.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://en.wikipedia.org/wiki/Church_of_St_George,_Kyustendil

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  13. OpenStreetMap: Църква „Свети Георги“Картографски запис · Български · openstreetmap.org
    Адрес на източника

    https://www.openstreetmap.org/way/412678949

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.