18Храмове
Черква „Успение Богородично“
1816 г.; притвор 1833 г.; куполи 1887 г.
Датировка от източниците: 1816 г.
Посещението накратко
- Адрес
- Центърът, на 110 м от пл. „Велбъжд“, в старата махала Градец (Варош)
- Ориентировъчен престой на място
- около 30 мин.
- Работно време
- Не е намерена потвърдена информация
- Вход
- Не е намерена потвърдена информация

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
Първата възрожденска църква на Кюстендил, построена през 1816 г. и вкопана на около 3 м в земята. Според местната църковна традиция неин предшественик е средновековната „Св. Никола“. Дълги години е катедрален храм на града, в двора ѝ е първото килийно училище, а в нея е погребан митрополит Иларион Ловчански. Пази царски двери от XVI-XVII в., а при ремонта през 2021 г. в олтара са открити пет слоя стенописи.
Работно време, вход и как да стигнете ↓
Църквата стои на две минути от централния площад, ниска, с три купола над покрива и с камбанария с дървени греди отпред. Отвън изглежда скромна, защото е вкопана в земята. Вътре е събрана почти цялата история на кюстендилското Възраждане.
На мястото на „Св. Никола“
↗Според местната църковна традиция храмът е построен на мястото на средновековната „Св. Никола“, метох на Рилския манастир. С по-старата църква се свързват царските двери от XVI-XVII в. При ремонта през 2021 г. БНР предава предположение на Архиерейското наместничество, че основите и част от стените може да са от средновековния храм. В репортажа не е посочена окончателна датировка. Архимандрит Исаак, днес Велбъждски епископ, казва: „Знаем, че храмът е построен през 1816 г., но на неговото място е имало средновековен храм.“
Учените не са единни кой храм „Св. Никола“ е бил това. Османистът Махиел Кийл пише в „Ислямската енциклопедия“ на Турската религиозна фондация (TDV, 2002), че от X до XIV в. в подножието на крепостта е имало малко открито селище около сградите на малкия манастир „Св. Никола“, споменат в документ от 1277 г., и че по-късно на мястото му застава катедралният храм „Св. Богородица“. Изкуствоведката Лиляна Мавродинова (2008) обаче отнася „Св. Никола“ от средновековните грамоти към църквата в Колуша, днешната „Св. Георги“.
Строежът
↗През 1816 г. е построена първата възрожденска църква в града, която става и негов катедрален храм. Изкуствоведката Десислава Страхилова пише, че издигането ѝ е „резултат от обединените усилия на всички българи в града“. Преданието добавя, че е строена „крадешком“: само нощем, от българите от всички махали. [1]
Църквата е вкопана едноапсидна трикорабна псевдобазилика, с размери 23,6 на 14,4 м. Подът на наоса е на около 3 м под нивото на улицата. Стените са от ломен камък с дървени скари, с масивен корниз тип „вълчи зъб“.
Строежът продължава на етапи:
- 1833 г.: при митрополит Артемий са изградени притвор от север и запад, свещоливница и костница. На горния етаж са направени два параклиса, „Св. Харалампий“ и „Св. Никола Мирликийски“, със собствени иконостаси. Новите царски двери поръчват на резбарите Стойчо Фандъков и сина му Димитър.
- 1883 г.: северно от църквата, на мястото на килийното училище, майсторите Ризо Петров и Тоне Петрев строят квадратна камбанария, висока 11 м.
- 1887 г.: майстор Ризо Дюлгер изгражда трите купола с барабани над централния кораб, „за осветление“. Изписва ги Иван Доспевски.
- 1914 г.: галерията за църковния хор е разширена.
Иконите и художниците
↗- Христо Димитров, самоковски зограф от първото поколение, рисува шест икони, най-вероятно от края на XVIII или началото на XIX век.
- Лазар Зограф от епирското село Горна Студена рисува през 1818 г. иконите на св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат. Изследване от 2022 г. говори за двама епирски майстори, Лазар и Лазо.
- Иван Доспевски рисува икони през 1872-1874 г., сред тях „Иисус Христос“ за иконостаса, а през 1887 г. изписва куполите. След Освобождението той е първият кмет на Самоков и депутат в Учредителното събрание.
- Евстатий Попдимитров от Осой, дебърски зограф, изписва стенописите и част от иконите през 1886 г.
Често се пише, че в църквата е иконата „Успение на св. Иван Рилски“ от Тома Вишанов-Молера, основателя на Банската живописна школа. Страхилова обаче я открива в художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“, под инв. № 2084. Тя я нарича „единствената оцеляла до днес (след пожара в Гробищната църква в Банско) кавалетна църковна творба“ на Молера. Как иконата е попаднала в Кюстендил, „липсват каквито и да е сведения“.
Царските двери
↗Най-ценното в църквата са царските двери от XVI-XVII в., пренесени от старата „Св. Никола“. Те „се отличават с ажурна техника“: резба на пробив, с растителни и геометрични мотиви и фигури на животни. В две малки полета горе е изобразено Благовещение.
Изкуствоведката Миряна Машнич ги свързва с т.нар. Прилепско-Слепченска резбарска школа. Тя ги сравнява с почти еднаквите двери от Кратово, Ранковце и манастира Карпино. Днес те са в горния параклис „Св. Никола“.
Училищата в двора
↗Дворът на църквата е люлката на кюстендилското образование:
- 1821 г.: първото българско килийно училище;
- 1846-1849 г.: ново взаимно (Бел-Ланкастерско) училище;
- 1850 г.: Никола Тонджоров открива първото класно училище;
- 1851-1858 г.: в Кюстендил учителства Аверкий Попстоянов от Дупница, който въвежда взаимоучителния метод в училищата, където преподава (Димитър Цанев, „Кюстендилски четения“ на СУ, 2006);
- 1860 г.: девическото училище;
- 1869 г.: в сградата на взаимното училище е основано Кюстендилското читалище. Първият му председател е Георги Ангелов, по-късно автор на книга за историята на града (1900), пише Цанев.
„През Възраждането църквата се превръща в културнопросветен център и средище на борбите на кюстендилци за независима българска църква.“
Митрополит Иларион
↗В църквата, под мраморна плоча от местен майстор, е погребан митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски (1800-1884), един от водачите на църковната борба:
- 31 януари 1860 г.: служи на български език във Видин.
- 12 февруари 1872 г.: е избран за Български екзарх, но се отказва „пет дни по-късно под натиска на Високата порта“.
- Юли 1872 г.: става кюстендилски митрополит.
- По-късно: е член на Учредителното събрание.
- 2 февруари 1884 г.: умира в Кюстендил.
През 2005 г. на камбанарията е поставена паметна плоча.
Тук през 1854 г. е ръкоположен за йеродякон и бъдещият скопски митрополит Синесий.
Любопитно
↗- Събранието в галерията. На 16 февруари 1919 г. в галерията на църквата се събират почти всичките 350 членове на православното братство „Св. Иван Рилски“ за първото му годишно събрание, пише Йорданка Янчева в „Кюстендилски четения“ (2011).
- Църковната кръчма. Сред кръчмите около Капана, покрития житен пазар, имало „Църковна кръчма“, наречена така, защото имотът бил на църквата.
- „Ама благо“. Срещу старата поща и църквата сладкарят Саве, бежанец от Македония, държал до около 1915 г. сладкарница с надпис над вратата „Ама благо“.
- „Драгоман“. През 1886 г. недалеч от църквата отваря първият модерен хотел в града.
- Годината без лято. Архитектът реставратор Юлий Фърков публикува през 2010 г. статия със заглавие „Годината без лято 1816-та оставя своя отпечатък върху кюстендилския храм“. 1816 г. е „годината без лято“ след изригването на вулкана Тамбора. Как точно студената година е оставила следа в храма, още не сме успели да прочетем.
Ремонтът
↗През 2016 г. трябваше да се отбележат 200 години от освещаването, но празникът е отложен: „колоните подадоха в основите, получиха се обрушавания“. Години наред църквата е подпирана с метални пръти, „за да не се срути“.
През февруари 2021 г. правителството отпуска 1 036 552 лв. за ремонта:
- сменена е компрометираната конструкция на покрива;
- обновени са куполите;
- старите дървени колони са заменени със стоманени тръби, изолирани и облицовани;
- почистен и изложен е каменен фрагмент от римско време;
- реставрирани са стенописите.
През октомври 2021 г. в олтара са открити „пет слоя стенописи“, които още чакат датировка. На 15 август 2022 г. храмът е показан обновен.
Голяма Богородица
↗15 август е най-големият църковен празник на Кюстендил, а от 2025 г. и официален празник на общината. През 2024-2026 г. патриарх Даниил служи тук литургия. След нея на централния площад има водосвет и кюстендилският чин „Панагия“, благославяне на хляба в чест на Богородица. През 2024 г. децата от детските градини приготвят 500 просфори за раздаване.
Около празника се провежда културният форум „Панагия: въздигане на хляба“, който през 2026 г. е за деветнадесети път. През 2026 г., за 210-годишнината на храма, в двора са подредени изложби с документи, снимки и старопечатни книги.
Снимки и свързани изображения

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
Източници
(20)
Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.
- Десислава Страхилова. За някои особености на църковната живопис в Кюстендил през Възраждането, LiterNet, 2007Онлайн източник · Български · liternet.bg↑1
Адрес на източника
https://liternet.bg/publish20/d_strahilova/za_niakoi.htm
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Machiel Kiel. Köstendil, TDV İslâm Ansiklopedisi, c. 26, 2002Онлайн източник · Турски · islamansiklopedisi.org.tr
Адрес на източника
https://islamansiklopedisi.org.tr/kostendil
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Liliana Mavrodinova. Données historiques sur l’église médiévale de Koloucha-Kustendil, Bulgarie. Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας 29, 2008, 101-104Онлайн източник · Френски · ejournals.epublishing.ekt.gr
Адрес на източника
https://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/deltion/article/view/4352
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Димитър Цанев. Възрожденският будител Аверкий Попстоянов. Кюстендилски четения 6, СУ, 2006, 93-99Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
Адрес на източника
https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/KRe/bg/article/view/kre-2005-11
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Йорданка Янчева. Православното християнско братство „Св. Иван Рилски“, гр. Кюстендил (1918-1940 г.). Кюстендилски четения 10, СУ, 2011, 163-173Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
Адрес на източника
https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/KRe/bg/article/view/kre-2009-11
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Мирјана Машниќ. Три примероци на царски двери од кратовско-кумановскиот крај, Patrimonium.MK, 2008-2009PDF документ · Македонски · kalamus.com.mk
Адрес на източника
http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_2/013%20Spisanie%202008%20Masnic%20dveri%2001.pdf
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Списък на паметниците на културата с национално значение в област Кюстендил, Министерство на културата, 2006PDF документ · Български · mc.government.bg
Адрес на източника
https://mc.government.bg/images/NPK/KUSTENDIL.pdf
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Пет неизвестни пласта стенописи са разкрити при ремонта на черквата „Успение Богородично“, БТА, 2021Онлайн източник · Български · bta.bg
Адрес на източника
https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/23892-Pet-neizvestni-plasta-stenopisi-sa-razkriti-pri-remonta-na-cherkvata-Sv-Uspeni
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Неизвестни стенописи откриха при ремонта на църквата „Успение Богородично“, БНР, 2021Онлайн източник · Български · old-news.bnr.bg
Адрес на източника
https://old-news.bnr.bg/horizont/post/101549267/neizvestni-stenopisi-otkriha-pri-remonta-na-carkvata-uspenie-bogorodichno-v-kustendil
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Основен ремонт, консервация и реставрация на храм „Успение Богородично“, СтройтесОнлайн източник · Български · stroytes.bg
Адрес на източника
https://stroytes.bg/projects/основен-ремонт-консервация-и-реставр/
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Празникът Успение Богородично в Кюстендил, Софийска света митрополия, 2026Онлайн източник · Български · mitropolia-sofia.org
Адрес на източника
https://mitropolia-sofia.org/2026/08/16/празникът-успение-богородично-в-кюст/
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Патриаршеска литургия и молебен в Кюстендил за празника Успение, Софийска света митрополия, 2024Онлайн източник · Български · mitropolia-sofia.org
Адрес на източника
https://mitropolia-sofia.org/2024/08/16/патриаршеска-литургия-и-молебен-в-кюс/
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Храм „Успение Богородично“ в Кюстендил отбелязва 210 години, pirinsko.com, 2026Онлайн източник · Български · pirinsko.com
Адрес на източника
https://pirinsko.com/hram-uspenie-bogorodichno-v-kiustendil-otbelqzva-210-godini-duhovnost-i-pamet-188332/
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Веска Спасова. Нищо не е от вчера, Музеен вестник, бр. 22, 2021PDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg
Адрес на източника
https://kyustendilmuseum.bg/uploads/Музеен_вестник,_бр._22_(2021_г.).pdf
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Църквата „Успение Богородично“, библиографска справка, Регионална библиотека, КюстендилОнлайн източник · Български · libkn.bg
Адрес на източника
https://www.libkn.bg/църквата-успение-богородично-библи/
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Успение Богородично (Кюстендил), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
Адрес на източника
https://bg.wikipedia.org/wiki/Успение_Богородично_(Кюстендил)
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Иларион Ловчански, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
Адрес на източника
https://bg.wikipedia.org/wiki/Иларион_Ловчански
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- OpenStreetMap: Успение БогородичноКартографски запис · Български · openstreetmap.org
Адрес на източника
https://www.openstreetmap.org/way/413314364
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Успение Богородично, гр. Кюстендил, СветиместаОнлайн източник · Български · svetimesta.com
Адрес на източника
https://svetimesta.com/svetimesta.com/Revival-churches/Assumption-of-the-Virgin-Mary-Kyustendil
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Б. Борисов посети обновения храм „Успение Богородично“ в Кюстендил за Голяма Богородица, Радио Астра плюс, 2022Онлайн източник · Български · radioastraplus.com
Адрес на източника
https://radioastraplus.com/novini/b-borisov-poseti-obnoveniya-hram-uspenie-bogorodichno-v-kyustendil-za-golyama-bogoroditsa.html
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.