24Музеи и сгради

Прокопиева къща

XVIII в.; източното крило XIX в.

Датировка от източниците: XVIII в.

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
ул. „Константинова баня“ 26, до пл. „Велбъжд“ и черквата „Успение Богородично“ (старата махала Варош)
Ориентировъчен престой на място
около 10 мин.
Работно време
Не е намерена потвърдена информация
Вход
Не е намерена потвърдена информация

Подробности за посещението ↓

Стилизирана илюстрация: Прокопиева къща
Стилизирана илюстрация. Източници на рисунките

Регионалният исторически музей я нарича най-старата запазена възрожденска градска къща в Кюстендил, от края на XVIII в. Строена е за чорбаджията Давидко, търговец, преселил се от София. Г-образна е, с външна стълба, чардак и резбовани тавани от дебърски майстори, а през 70-те години на XIX в. в източното ѝ крило се помещава елинското училище на града.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

Къщата е на ул. „Константинова баня“ 26, на няколко крачки от пл. „Велбъжд“ и черквата „Успение Богородично“, в старата махала Варош. Отвън е бяло варосана, на два етажа, с външна стълба. Не е музей и се разглежда само отвън.

Чорбаджията от София

↗

Българската Уикипедия, по „Енциклопедичен речник Кюстендил“ (Изд. на БАН, 1988), пише, че къщата е построена през XVIII в. и я нарича най-старата възрожденска къща в града. Собственикът ѝ, чорбаджи Давидко Ячков, е преселник от София. Чорбаджия е заможен първенец.

Веска Спасова от Регионалния исторически музей я датира по-точно в „Музеен вестник“ на музея (2026): „Най-старата запазена възрожденска градска къща, датирана от края на XVIII в., е Прокопиевата“. Тя нарича стопанина „чорбаджи ахтар Давитко Якович“ и обяснява, че той е „търговец на дребни стоки за домашни потреби“. Името му се различава според източника: Давидко или Давитко, Ячков или Якович. [2]

Спасова добавя и още една следа. Името на Давитко „се споменава като дарител в училищната Кондика на гр. Кюстендил от 3 март 1846 г.“. На същата дата, 3 март 1846 г., кюстендилци решават да построят ново училище: това е взаимното училище в двора на „Успение Богородично“, съвсем близо до къщата.

Защо къщата се нарича „Прокопиева“, източниците не обясняват. Спасова посочва като пряк наследник на къщата жена от рода Прокопиеви, родена в Кюстендил, която днес живее в София.

Две крила

↗

Къщата е строена на два пъти. Уикипедия, отново по енциклопедичния речник, я описва така:

  • План. Приземие и етаж, във формата на буквата Г.
  • Приземието. Външна стълба към етажа го разделя на две части. Западната е от първия строителен етап: симетрична, с коридор и две стаи. Източната е от втория: дрешник, кухня и магазин.
  • Етажът. И той е разделен на две жилищни части от пространството на стълбата, която води към чардак на три нива. Западната половина се свързва с коридора долу с вита дървена стълба и повтаря плана му.
  • Източното крило. Има две стаи. Строено е в средата на XIX в. и се различава от западното по архитектура и стил.

Спасова описва къщата като паянтова, с дървена конструкция. Магазинът в приземието е „за стоки на дребно“, тоест дюкянът на самия стопанин. Етажът е „с чупка“, а чардакът има кьошк, издадена напред стаичка.

Списъкът на забележителностите в кв. „Централна градска част“ в Уикипедия датира цялата къща в средата на XIX в. Тази обща датировка се различава от описаните по-горе два строителни етапа.

Таваните

↗

Най-ценното вътре са дървените тавани. Спасова пише, че са „дело на дебърски майстори“, с богати резбовани композиции. В стаята към чардака резбата на тавана има формата на осмоъгълно огледало, „символ на небесната полусфера“. Полето е изпълнено с растителни мотиви, а в ъглите има щитове с двуглави орли.

Такива резбовани тавани в старите кюстендилски къщи Спасова нарича „символни космограми, със значение на защитни знаци срещу силите на злото и нещастията в дома“.

Елинското училище

↗

През 70-те години на XIX в. в източното крило се помещава елинското, тоест гръцкото, училище на Кюстендил. Уикипедия го поставя в една от двете стаи, Спасова в салона на крилото. Тя пише, че училището е „за децата на гъркоманите в града“, тоест на онези кюстендилци, които държат на гръцката църква и култура.

Това е малко известна страница от кюстендилското Възраждане. В същите години българските деца учат във взаимното училище при „Успение Богородично“ и в училището на Даскал Димитри при черквата „Св. Димитър“. Част от гражданите обаче още пращат децата си да учат на гръцки.

Днес

↗

Къщата не е сред обектите на Регионалния исторически музей. Не открихме кой я стопанисва днес, нито време за посещения, затова я разгледайте отвън. В OpenStreetMap къщата още не е означена с име.

Спасова завършва статията си за старите къщи на Кюстендил с предупреждение: „не малко от тези образци на българската архитектурна история постепенно изчезват пред очите ни“.

← Всички забележителности

Източници

(8)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. Почивка.бг, картна връзка на Прокопиевата къщаОнлайн източник · Български · mob.pochivka.bg
    Адрес на източника

    https://mob.pochivka.bg/prokopieva-kashta-e1122

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  2. Веска Спасова. За величието и духа на старите кюстендилски къщи, Музеен вестник, бр. 28, РИМ, Кюстендил, 2026PDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/uploads/MUZEEN_VESTNIK_2026_cveten_3.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  3. Прокопиева къща (Кюстендил), Уикипедия (по Енциклопедичен речник Кюстендил, Изд. на БАН, 1988, с. 532-533)Енциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Прокопиева_къща_(Кюстендил)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  4. Централна градска част (квартал на Кюстендил), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Централна_градска_част_(квартал_на_Кюстендил)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  5. 1 основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ (Кюстендил), Уикипедия (по Енциклопедичен речник Кюстендил, 1988, с. 294)Енциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/1_основно_училище_„Св._св._Кирил_и_Методий“_(Кюстендил)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  6. Музейни обекти, Регионален исторически музей, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/muzeyni-obekti-na-rim-kyustendil/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  7. OpenStreetMap: ул. „Константинова баня“Картографски запис · Български · openstreetmap.org
    Адрес на източника

    https://www.openstreetmap.org/way/413162296

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  8. Cultural Area, маршрут Алафранга, спирка Прокопиевата къщаОнлайн източник · Български · culturalarea.com
    Адрес на източника

    https://culturalarea.com/kulturni-marshruti/kulturen-marshrut-alafranga/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.