05Музеи и сгради

Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“

Галерията е от 1944 г., а сградата от 1972 г.

Датировка от източниците: 1944 г.

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
ул. „Патриарх Евтимий“ 20, на 250 м от пл. „Велбъжд“
Ориентировъчен престой на място
около 1 ч. 30 мин.
Работно време
Подробности за посещението
Вход
Подробности за посещението

Подробности за посещението ↓

Галерията вечер: дълга затворена сграда с осветена каменна стена и статуя пред неяУвеличи снимката
Сградата от 1972 г., първата в България, строена нарочно за художествена галерия (по думите на самата галерия).Заснето: . Датиран кадър, който не удостоверява сегашното състояние.Снимка: Ivano Giambattista, 2021 г. · CC0 · Wikimedia Commons

Галерията носи името на Владимир Димитров-Майстора (1882-1960), художника, който рисува Кюстендилския край и хората му. Тук е най-голямата му колекция, над 1500 творби. Сградата от 1972 г. е по думите на самата галерия първата в България, строена нарочно за художествена галерия, а под нея лежи крепостната стена на римската Пауталия.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

Картините на Майстора са светли, почти иконни: моми с ябълки, жътварки, плодове и ниви в огнени цветове. Повечето му модели са истински хора от селата край Кюстендил и затова галерията тук е повече от музей. Тя е мястото, където художникът се връща у дома.

Майстора

↗

Владимир Димитров е роден на 1 февруари 1882 г. в село Фролош, в семейство на потомствени свещеници. През 1889 г., след като баща му е ранен, семейството се мести в Кюстендил, „в крайна бедност“. Като момче работи като слуга в хотел, помощник на книжар и чирак при различни занаятчии. От 1898 до 1903 г. е писар в Кюстендилския окръжен съд.

Там го забелязва председателят на съда Никола Чехларов. Той събира рисунките на младия писар и на 11 май 1903 г. му прави първата изложба, в гимнастическия салон на Педагогическото училище. Галерията я смята за първата художествена изложба в Кюстендил изобщо. Чехларов убеждава и видни граждани да дават всеки месец пари за следването му.

  • 1903-1910 г.: Държавното рисувално училище в София. Записва се като „извънреден ученик“, а през 1907 г. влиза в класа на проф. Иван Мърквичка. Там състудентите му дават прякора „Майстора“, „едно безспорно признание за големите му способности“.
  • 1909-1910 г.: пътувания. Москва, Одеса, Киев, Петербург и Венецианското биенале, а после Рим, Флоренция, Венеция и Неапол.
  • 1911-1918 г.: учител и военен художник. Преподава краснопис в Свищов. През Балканските войни и Първата световна война е военен художник към 7-а Рилска дивизия. Рисува не битките, а „изтощителните преходи и краткотрайните почивки“. През 1916 г. 13 негови рисунки са показани в Берлин.
  • 1922-1923 г.: Италия. Заминава по покана на художника Борис Георгиев.

Американският меценат

В Рим търговецът Владимир Цанов го запознава с американския меценат и колекционер Джон О. Крейн. От началото на 1924 г. Майстора работи за него по устна уговорка. През 1924 г. е в Ню Йорк: от март до май според хронологията на галерията, четири месеца според разширената ѝ биография. И двата текста казват, че се връща заради лошото си здраве.

Българската Уикипедия нарича Крейн „сенатор“, но самата галерия никъде не го представя така. Тя го нарича меценат и колекционер.

Шишковци

През 1924 г. Майстора се установява в село Шишковци, на 6 км от Кюстендил. До 1928 г., по собствените му думи, предава на Крейн „повече от 200 произведения“ срещу издръжка. Световната криза слага край на уговорката.

Моделите му са истински хора от селата наоколо: Стана Гогова от Раждавица, дядо Стойне от Дивля, Стания от Калотинци, Тодорка Вишнярска от Шишковци. Галерията пише, че „чрез идеализацията на образа художникът внушава представата си за нравствената красота на човека“. През 1927 г. рисува акварелите от прочутия „Цариградски цикъл“.

От 1930 до 1945 г. работи като художник към Министерството на народното просвещение. През 1944 г. става почетен гражданин на Кюстендил. През 1948 г., вече болен, се мести в София. Получава званията „заслужил“ (1950) и „народен художник“ (1952). Умира на 29 септември 1960 г. в София. През 1972 г. тленните му останки са пренесени в Шишковци.

Галерията

↗

Идеята е на кмета д-р Георги Ефремов от 1943 г. На 6 август 1944 г. „пред огромното множество на събралите се кюстендилски граждани“ е открит музей с картинна галерия в джамията „Ахмед бей“, с около 50 творби. Много от картините на Майстора идват от училищни мазета в софийски села, където заради бомбардировките е евакуиран Училищният музей. Предложено е новата институция да носи името на художника, „нещо, което в скромността си той категорично отказал“.

  • 24 май 1959 г.: галерията става самостоятелна, с около 150 творби, в преустроената еврейска синагога.
  • 1961 г.: след смъртта на художника получава името му.
  • 2022 г.: фондът ѝ е 3893 творби от 760 автори, включително над 1500 оригинала на Майстора.

Сградата

↗

Изкопните работи започват през 1968 г. Новата сграда е открита на 24 ноември 1972 г., за 90-ата годишнина от рождението на Майстора. Проектът е на арх. Мила Минева, инж. А. Конфорти, инж. Г. Даскалов, инж. Желев и арх. Сл. Василев.

Галерията пише, че това е първата сграда в България, строена нарочно за галерия; дотогава галериите са в приспособени сгради. Изложбената площ е 734 м² в осем зали на различни нива, свързани в кръгов маршрут.

Залите нямат прозорци и ниши. Осветлението идва отгоре, така че „всяко следващо поколение посетители да вижда произведенията на Майстора на същата естествена светлина“. През 1975 г. Министерството на културата обявява галерията за „галерия-еталон“.

В края на 70-те години започва разширение от около 1375 м². При изкопите се появява северната крепостна стена на древната Пауталия и проектът е променен, за да включи зала за антично изкуство. Кризата от началото на 90-те години спира строежа. От 2012 г. галерията постепенно използва част от недостроените площи. Стената в приземния етаж е археологически паметник с национално значение.

Колекцията

↗

Освен Майстора, галерията има отдели за кюстендилски художници, за автори от цялата страна, за антично и средновековно изкуство и за чуждестранно изкуство. Сред кюстендилските художници са проф. Асен Василиев, Борис Колев, скулпторът Драган Лозенски, графикът Евтим Томов, Николай Дюлгеров и Райна Евтимова. Сред по-старите ценности е иконата „Успение на св. Иван Рилски“ от Тома Вишанов, от края на XVIII в.

Истории

↗
  • „Рисувача“. В Шишковци селяните го наричат „Рисувача“, хазяинът му го сравнява със св. Иван Рилски, а децата му викат „Дядо Коледа“. Галерията описва живота му там като живот „на аскет“.
  • Ябълки вместо цветя. Когато е изложен за поклонение в София, „шишковчани почели своя любим съселянин не с цветя, а с кошници пълни с ябълки и грозде“.
  • Къщата, която я няма. Според публикации на Асен Милчев на мястото на галерията е стояла къщата на търговеца Асен Суичмезов, „една от най-представителните в града“, разрушена при строежа. Суичмезов е един от четиримата кюстендилци, които през март 1943 г. отиват в София, за да спрат депортирането на евреите. Галерията и музеят не споменават това.
  • Голямата изложба. През 2022 г. Националната галерия в София показва голяма изложба „Майстора“ с творби и от кюстендилската галерия.

Днес

↗

Галерията е в списъка „100 национални туристически обекта“ (№ 26), заедно с Регионалния исторически музей, църквата „Св. Георги“ и къщата на Димитър Пешев. Тя поддържа и къщата музей на Майстора в Шишковци.

Картините на Владимир Димитров са защитени с авторско право до края на 2030 г., затова не ги показваме тук. Елате да ги видите на живо, на естествената светлина, за която е строена сградата.

Преглед на снимки

Предишна и следваща: стрелки наляво и надясно. Затваряне: Escape. На телефон използвайте бутоните или плъзнете снимката.

← Всички забележителности

Източници

(12)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. История, Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“Страница на институция · Български · artgallery-maystora.org
    Адрес на източника

    https://artgallery-maystora.org/история/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  2. Сграда, Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“Страница на институция · Български · artgallery-maystora.org
    Адрес на източника

    https://artgallery-maystora.org/сграда/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  3. Живот в дати, Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“Страница на институция · Български · artgallery-maystora.org
    Адрес на източника

    https://artgallery-maystora.org/живот-в-дати/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  4. Майстора. Разширена биография, Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“Страница на институция · Български · artgallery-maystora.org
    Адрес на източника

    https://artgallery-maystora.org/разширена/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  5. Фонд, Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“Страница на институция · Български · artgallery-maystora.org
    Адрес на източника

    https://artgallery-maystora.org/фонд/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  6. Майстора (изложба, 2022), Национална галерияОнлайн източник · Български · nationalgallery.bg
    Адрес на източника

    https://nationalgallery.bg/exhibitions/майстора/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  7. История на музея, РИМ, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/za-muzeya/istoriya-na-muzeya.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  8. Списък на паметниците на културата с национално значение в област Кюстендил, Министерство на културата, 2006PDF документ · Български · mc.government.bg
    Адрес на източника

    https://mc.government.bg/images/NPK/KUSTENDIL.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  9. Асен Милчев. Съдбата на българските Праведници на света, alef-bg.org, 2020Онлайн източник · Български · alef-bg.org
    Адрес на източника

    https://alef-bg.org/bg/съдбата-на-българските-праведници-на/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  10. Владимир Димитров-Майстора, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Владимир_Димитров_%E2%80%93_Майстора

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  11. Почетни граждани на Кюстендил, Община КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendil.bg
    Адрес на източника

    https://www.kyustendil.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=171&Itemid=318&lang=bg

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  12. OpenStreetMap: Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“Картографски запис · Български · openstreetmap.org
    Адрес на източника

    https://www.openstreetmap.org/way/154606403

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.