27Музеи и сгради

Читалище „Братство 1869“

основано 1869 г.

Датировка от източниците: 1869 г.

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
ул. „Патриарх Евтимий“ 18, северно от пл. „Велбъжд“
Ориентировъчен престой на място
около 15 мин.
Работно време
Не е намерена потвърдена информация
Вход
Не е намерена потвърдена информация

Подробности за посещението ↓

Стилизирана илюстрация: Читалище „Братство 1869“
Стилизирана илюстрация. Източници на рисунките

Читалището на Кюстендил е основано на 1 юли 1869 г. в сградата на взаимното училище. От него тръгват градската библиотека, театърът и втората музейна сбирка на града. Голямата му сграда на площада, открита през 1907 г., е съборена през 1981 г., а днес „Братство 1869“ работи в сграда северно от пл. „Велбъжд“ и е домакин на международен конкурс за класическа китара.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

Читалището е в една сграда северно от пл. „Велбъжд“, но историята му е разпръсната из целия център. Основано е във взаимното училище в двора на „Успение Богородично“, десетилетия наред няма свой дом, а голямата му сграда на площада отдавна я няма. Сменя няколко имена, но и днес кюстендилци му казват просто „Братство“.

Основаването

↗

На 1 юли 1869 г. в сградата на взаимното училище „Св. св. Кирил и Методий“ е основано „Българско читалище“. Първото ръководство включва председателя Георги Друмохарски, касиера В. Иванов и писаря Хр. Попманчов, а членовете са 36 (Уикипедия по „Енциклопедичен речник Кюстендил“, Изд. на БАН, 1988).

  • Георги Ангелов Друмохарски. Първият председател. Регионалната библиотека пише, че читалището е създадено по негова инициатива. Димитър Цанев отбелязва в „Кюстендилски четения“ на СУ (2006), че Георги Ангелов е и деец на Кюстендилския революционен комитет от 1872 г., а през 1900 г. издава книга за историята на града. По-късно той е кмет на Кюстендил (1879-1880 и 1893-1899, по Уикипедия).
  • Васил Иванчев Лекарски. Един от основателите и първият касиер, председател от 1872 г. Той съставя устава и правилниците, включително за библиотеката, и по негово настояване е изработен първият печат с надпис „Българско читалище 1869 г. у Кюстендил“ (Регионалната библиотека). Първата беседа в читалището, „За значението на читалището“, е негова, още през 1869 г. (Уикипедия).

Според устава от 1879 г. целта на читалището е да издига образованието на хората в Кюстендил, в Кюстендилско и по възможност в Македония, да помага на бедни ученици и да създаде библиотека. С негова помощ са основани читалища в Крива Паланка (1869), Цариброд и Кочани (1892) и Босилеград (1911) (Уикипедия).

Имената

↗

Уикипедия изброява имената му: „Цвят“ (1879), „Българско читалище“ (от края на 1879 до 1882), „Развитие“ (1883), „Кирил-Методиевско читалище“ (1886), „Братство“ (1891), „Васил Коларов“ (1950) и отново „Братство“ след 1990 г. Днес то се казва Народно читалище „Братство 1869“.

Без свой дом

↗

Регионалната библиотека пише, че читалището и библиотеката му дълго нямат свой дом. Местят се от място на място: в черквата, в българското или турското училище, в митрополията, в стария турски конак или в частна сграда.

Имало е и прекъсване. Екатерина Керемидарска и Михал Николов пишат в „Кюстендилски четения“ (1996), че на 3 ноември 1891 г., „след повече от десетгодишно прекъсване“, читалището възстановява дейността си. От същата година е и името „Братство“. Запазен е учредителният протокол от 1891 г. Двамата автори изследват отдиха на кюстендилци именно по протоколните книги на читалищното настоятелство.

Сградата на площада

↗

Собствена сграда читалището получава през 1907 г. Регионалната библиотека дава 8 ноември 1907 г. за тържественото ѝ откриване, Регионалният исторически музей пише „през м. октомври 1907 г.“. Проектът е на арх. Христо Ковачевски. През 1914 г. сградата е преустроена по проект на арх. Балканджиев, а през 30-те години е достроявана. Стои в парк на западната страна на пл. „Велбъжд“ (Уикипедия). През Първата световна война е превърната в склад.

През 1930 г. Георги Гиздов пише във вестник „Кюстендил“, че в града всичко е още „в ‘господне състояние’ ако не сметнем полумодерните бани, електрическото осветление, хубавото читалище и удобната и редка за провинциален град театрална сцена“. Цитира го Виолета Коцева в сп. „Семинар_BG“ на СУ (2024). [7]

През 1981 г., по решение на Окръжния комитет на БКП, сградата е съборена „въпреки протестите на гражданството“, пише Уикипедия. От нея е запазена само част от източната фасада, която и днес се издига на площада (по Държавния архив в Кюстендил, 2019). Читалището се премества в бившата сграда на Районния съд на ул. „Гороцветна“ 43, а през 1992 г. в сградата на Младежкия дом.

Под стария парк

↗

Под парка, където е стояла старата сграда, минава главната улица на римската Пауталия, декуманус максимус. В списъка на паметниците на културата с национално значение на Министерството на културата (2006) един от участъците ѝ е записан като „паркова среда /бивше читалище „Братство“/“. Светослава Филипова от Регионалния исторически музей пише в „Музеен вестник“ (2026), че при разкопките на обект „Читалище“ са открити монети, сечени в Сердика. През май 2025 г. археолозите на музея правят спасително археологическо наблюдение на обект „Читалище „Братство““.

Библиотеката

↗

С читалището през 1869 г. започва и библиотечното дело в града, пише Регионалната библиотека. Първата сбирка включва книги, вестници и списания, „грижливо събирани и пазени в училищата, частни къщи или кафенета“. През 1886 г. в библиотеката има 205 тома, а през 1893 г. е назначен първият библиотекар, на обществени начала (Уикипедия).

През 1959 г., с указа за новото административно деление, на основата на читалищната библиотека е създадена „Окръжна методическа библиотека“. Тя заема западното крило на читалищната сграда и в нея работят петима специалисти. Днес това е Регионалната библиотека „Емануил Попдимитров“.

Театърът

↗

Първата пиеса на читалищната сцена е „Зла жена“, на 8 февруари 1873 г., в салона на училището „Кирил и Методий“ (Уикипедия). В трупата играят Стоян Заимов, Т. Иванов, Ефрем Каранов, Георги Друмохарски, Васил Лекарски и други. От 1873 до 1907 г. са поставени 47 пиеси, а след 1907 г. самодейният състав нараства до 120 души. От читалищната трупа тръгва и днешният Драматичен театър „Крум Кюлявков“.

На сцената играят и жените. Йорданка Янчева пише в „Кюстендилски четения“ (2012), че членките на женското дружество „Майчина любов“ участват в театралната трупа при читалище „Братство“. [6]

Керемидарска и Николов пишат, че читалището е сред най-честите организатори на вечеринки в града след Освобождението, заедно с „Майчина любов“, учениците от Педагогическото училище и други дружества. Приходите от вечеринките и от театралните представления са отделно перо в бюджета му. За новогодишната вечеринка в навечерието на 1904 г. програмата обещава „поща с илюстровани карти, поща с телеграми, късмети с духовити изречения, стереоскоп, даване картини с кинематограф“, още певческо дружество, мандолинен оркестър, лотария от 300 билета и хоро. Уикипедия пише, че първите сведения за читалищно кино са от 1900 г.

Музеят и музиката

↗

На 29 декември 1907 г. е приет правилникът на музея към читалището, който заработва на 1 януари 1908 г. Това е втората музейна сбирка в града след тази в Педагогическото училище (Регионален исторически музей). Уредници до 1944 г. са Гаврил Златевски, Владимир Мигев, Ефрем Каранов, Димитър Стоименов, Йордан Захариев, Александър Розев и Георги Сотиров. Как читалищният музей прераства в днешния музей, разказва страницата за Регионалния исторически музей.

В читалището се раждат и музикалните състави на града (Уикипедия):

  • 1902 г.: мъжкият хор „Кавал“ с диригент Константин Рамаданов;
  • 1915 г.: мандолинният оркестър на Г. Семерджиев преминава към читалището и свири и в постановките на театъра;
  • 1918 г.: началото на оперното изкуство в града;
  • след 1944 г.: симфоничен оркестър, детска музикална школа (1954), духов оркестър (1957), народен хор (1960), танцов състав (1961), ансамбъл за народни песни и танци (1964).

През 1955 г. читалището получава орден „Кирил и Методий“ I степен, а през 1959 г. е обявено за „Образцово народно читалище“.

Днес

↗

Читалището работи в сградата северно от площада. В музикалната му школа се учат ударни инструменти, кларинет, народно и поп пеене, пиано, солфеж, цигулка, акордеон и китара. Към него са хор „Братство“, фолклорната формация „Струмски полъх“, детският танцов състав „Нова генерация“ и други.

Читалището организира всяка година Международен конкурс за класическа китара, под патронажа на кмета. Тридесетото издание е обявено за 8-10 април 2027 г. В залите му се изнасят и лекции: на 28 януари 2025 г. д-р Антон Венев от Регионалния исторически музей говори тук за 147-ата годишнина от освобождението на Кюстендил.

Сградата не е музей и няма обявено време за посещения. Програмата е на сайта на читалището.

← Всички забележителности

Източници

(16)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. История, Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“, КюстендилОнлайн източник · Български · libkn.bg
    Адрес на източника

    https://www.libkn.bg/istoriya/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  2. Народно читалище „Братство 1869“, Уикипедия (по Енциклопедичен речник Кюстендил, Изд. на БАН, 1988, с. 95-96)Енциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Читалище_Братство_(Кюстендил)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  3. Георги Друмохарски, Уикипедия (по Енциклопедичен речник Кюстендил, 1988, с. 204-205)Енциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Георги_Друмохарски

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  4. Димитър Цанев. Възрожденският будител Аверкий Попстоянов. Кюстендилски четения 6, СУ, 2006, 93-99Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/KRe/bg/article/view/kre-2005-11

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  5. Екатерина Керемидарска, Михал Николов. Отдихът и развлеченията на кюстендилци след Освобождението. Кюстендилски четения 3, СУ, 1996, 38-47Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/KRe/bg/article/view/kre-1996a-06

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  6. Йорданка Янчева. Дружество „Майчина любов“, Кюстендил (1873-1945 г.). Кюстендилски четения 12, СУ, 2012, 236-244Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/KRe/bg/article/view/kre-2010-20

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  7. Виолета Коцева. Развитие на балнеолечението в гр. Кюстендил в началото на ХХ в. Семинар_BG 27, СУ, 2024, 260-276Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/seminar_bg/bg/article/view/6050

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  8. История на музея, Регионален исторически музей, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/za-muzeya/istoriya-na-muzeya.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  9. Отчет за дейността на РИМ „Акад. Йордан Иванов“, Кюстендил, през 2025 г.; Светослава Филипова. Монети на Сердика от нумизматичния фонд на РИМ. Музеен вестник, бр. 28, 2026PDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/uploads/MUZEEN_VESTNIK_2026_cveten_3.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  10. Списък на паметниците на културата с национално значение в област Кюстендил, Министерство на културата, 2006PDF документ · Български · mc.government.bg
    Адрес на източника

    https://mc.government.bg/images/NPK/KUSTENDIL.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  11. Показаха общия градоустройствен план на Кюстендил от 1924 г., Инфомрежа, 2019Онлайн източник · Български · infomreja.bg
    Адрес на източника

    https://infomreja.bg/pokazaha-obshtiq-gradoustrojstven-plan-na-kiustendil-ot-1924-g-69714.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  12. За контакти, читалище „Братство 1869“Онлайн източник · Български · bratstvokn.org
    Адрес на източника

    https://www.bratstvokn.org/index.php?option=com_contact&view=contact&id=2&Itemid=56&lang=bg

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  13. 30 години Китарен конкурс в Кюстендил, читалище „Братство 1869“, 2026Онлайн източник · Български · bratstvokn.org
    Адрес на източника

    https://www.bratstvokn.org/index.php?option=com_content&view=article&id=2045&catid=34&Itemid=54&lang=bg

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  14. Музикална школа, читалище „Братство 1869“Онлайн източник · Български · bratstvokn.org
    Адрес на източника

    https://www.bratstvokn.org/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=41&Itemid=65&lang=bg

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  15. Формации и състави, читалище „Братство 1869“Онлайн източник · Български · bratstvokn.org
    Адрес на източника

    https://www.bratstvokn.org/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=42&Itemid=66&lang=bg

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  16. OpenStreetMap: Читалище БратствоКартографски запис · Български · openstreetmap.org
    Адрес на източника

    https://www.openstreetmap.org/way/154606409

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.