11Музеи и сгради

Община Кюстендил

1889-1894 г., бившето Педагогическо училище

Датировка от източниците: 1889-1894 г.

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
пл. „Велбъжд“ 1
Ориентировъчен престой на място
около 20 мин.
Работно време
Не е намерена потвърдена информация
Вход
Не е намерена потвърдена информация

Подробности за посещението ↓

Червената сграда на общината с бели рамки на прозорците, зелени мансардни покриви и ъглов павилионУвеличи снимката
Западната фасада. Сградата е проектирана от арх. Фридрих Грюнангер.Заснето: . Датиран кадър, който не удостоверява сегашното състояние.Снимка: MrPanyGoff, 2011 г. · CC BY-SA 3.0 · Wikimedia Commons

Червената сграда с часовника на пл. „Велбъжд“ е построена през 1889-1894 г. като Педагогическо училище, кюстендилската „Алма матер“. После е Главна квартира на армията в Първата световна война, първата съдебна палата в България, а днес е общината. Камбаната на часовника е излята през 1429 г. и още бие всеки час.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

Сградата изглежда като кметство, но е видяла много повече. Тук са учили бъдещи професори и революционери, тук е била Главната квартира на армията през Първата световна война, тук са били съдебните зали на окръга. А над входа ѝ всеки час бие камбана, по-стара от падането на Константинопол.

На мястото на конаците

↗

Сградата стои на мястото на конаци на османски първенци, сред които Зейнел бей, изселили се в Македония през 1878 г. Педагогическото училище е създадено през 1885 г., по решение на IV Народно събрание (Екатерина Керемидарска и Михал Николов, „Кюстендилски четения“ на СУ, 1996): от 1 септември 1885 г. над трикласното училище се открива двугодишен педагогически курс, а от 1886 г. и трети. В началото учениците учат в две от сградите на бившите конаци на Зейнел бей.

Строежът

↗

Основният камък е положен на 11 май 1889 г., в деня на светите братя Кирил и Методий, по инициатива на градския съвет начело с кмета Христо Лекарски. Проектът е на арх. Фридрих Грюнангер (1856-1929), роден в Шесбург (днешна Сигишоара), ученик на Фридрих фон Шмид във Виена, в България от 1879 г. и по-късно придворен архитект.

  • Строители: главни изпълнители са кюстендилските братя Иван, Васил и Григор Гребенарови. Италиански майстори дялат гранитните камъни за основите, а дърводелците са от Трънския край.
  • Цена: общата стойност е 326 533 лв. към 1889 г., от които 151 000 лв. идват на части от Министерството на просвещението.
  • Откриване: сградата, със застроена площ 1516 м², е открита тържествено с водосвет на 10 октомври 1894 г. През учебната 1894/95 г. в училището учат 1104 ученици.

Тя е голяма и симетрична, с вътрешен двор, на два етажа: 15 класни стаи долу и 10 горе. Стилът е неоренесансов. Четири йонийски колони носят откритата галерия над входа.

„Алма матер“

↗

Кюстендилци наричат училището своята „Алма матер“:

  • Учители: Ефрем Каранов, Стоян Заимов, Зинови Поппетров.
  • Ученици: историкът на Кюстендилския край Йордан Захариев (завършва през 1895 г.), поетът и философът Емануил Попдимитров (1904 г.) и революционерът Мише Развигоров (1896 г.).

През 1894 г. Григор Анастасов от Кавадарци основава тук Младежко македонско дружество сред учениците от Македония. „Почти всички членове на Дружеството наистина заминават за Македония като учители и революционери.“ Те имат и своя театрална трупа.

През 1897 г. учителят Дончо Стрезов прави училищната градина, цели 9 декара. На 3 ноември 1897 г. в училището е създадена музейна сбирка, „първата музейна сбирка в Югозападна България и третият училищен музей в страната“, с уредник Ефрем Каранов. От нея израства днешният Регионален исторически музей.

През 1903 г. в гимнастическия салон на училището младият писар Владимир Димитров показва първата си изложба. Години по-късно светът ще го знае като Майстора.

В библиотеката на училището Йордан Иванов, ученик на Ефрем Каранов, вижда част от архива на възрожденския будител Аверкий Попстоянов, пише Димитър Цанев в „Кюстендилски четения“ (2006). [3]

Часовникът и камбаната

↗

През 1898 г. над входа е изградена малката кула на градския часовник. Механизмът е на софийския майстор Георги Михайлов. Камбаната е много по-стара: излята е през 1429 г. в рударския център Ново бърдо. Надписът ѝ гласи: „Тази камбана на Св. Никола в годината 6937 по изволение Божие аз Радослав приложих.“ Годината 6937 от Сътворението на света е 1429 г. Затова е известна като „камбаната на Радослав“.

  • Стара часовникова кула. Преди това тя бие на османската Сахат кула от 1665 г.
  • Бронз. Камбаната е бронзова, със стени от 5 см. БНТ пише, че за векове „е направила над 7 млн. удара“.
  • Още работи. Тя и днес бие всеки час. Историкът Явор Митов казва: „Нашата камбана в Кюстендил е единствената, която още продължава да работи.“
  • Предание за размяна. Според сборника „Кюстендил и Кюстендилско“ (1973 г.) в началото на XIX в., „в знак на приятелство и по инициатива на гостуващия скопски паша“, Кюстендил и Скопие си разменят часовниковите камбани. Така градът „се сдобил с най-старата часовникова камбана в България“. Камбаната отмерва времето последователно в Люботен, Скопие и Кюстендил.
  • Бъдещето ѝ. През 2017 г. историци предлагат тя да бъде свалена, проучена и изложена в музея.

Главната квартира

↗

Педагогическото училище е закрито някъде между 1908 и 1912 г. (източниците дават различни години), а сградата става гимназия. През Балканските войни тук има военна болница. Известно време в сградата се помещава и стопанското девическо училище „Трудолюбие“ на дружество „Майчина любов“, по-късно Девическо практическо училище, пише Йорданка Янчева в „Кюстендилски четения“ (2012). [4]

На 14 октомври 1915 г. в сградата пристига генералитетът начело с главнокомандващия ген. Никола Жеков и тук се настанява Главната квартира на Действащата армия. Генерал Константин Жостов записва в дневника си: „Щабът на армията настанен в Кюстендил.“ През 1917-1918 г. тук работи редакцията на „Походна войнишка библиотека“, която издава 47 заглавия.

Сградата посреща царски гости:

  • 18 май 1918 г.: императорът на Австро-Унгария Карл I;
  • 9 септември 1918 г.: баварският крал Лудвиг III;
  • царят на България Фердинанд I.

На 24 септември 1918 г. в Главната квартира нахлуват водачи и участници във Войнишкото въстание.

Първата съдебна палата

↗

През 1926 г. Кюстендил е на път да загуби окръжния си съд в полза на Дупница. Дотогава съдът е в частни къщи. Кметът Георги Емануилов реагира бързо и кани министъра на правосъдието д-р Тодор Кулев.

На 21 юни 1928 г. общината продава сградата на Министерството на правосъдието за 6 000 000 лв. Преустройството е ръководено от държавния архитект Димитър Георгиев. Прокарано е парно отопление, а новият централен вход получава каменен портик, увенчан със статуя на Темида от кюстендилеца Йордан Йовчев.

На 28 юни 1931 г. е открита първата съдебна палата в България. Министърът на правосъдието казва: „В този храм ще се раздава само правосъдие, което е духовна храна за защита на човешките права.“ Съдебните зали са на партера, кабинетите на горния етаж, а арестантските помещения в мазето.

Пред палатата има градина. От края на 20-те до средата на 40-те години общината плаща всяка година по 10 000-24 000 лв. на военната духова музика, за да свири по график в градската градина, на Хисарлъка и в градината пред Съдебната палата, пишат Керемидарска и Николов.

След 1944 г.

↗
  • След 9 септември 1944 г.: тук е щабът на Първа армия на ген. Владимир Стойчев.
  • 1959 г.: в сградата се настаняват окръжният народен съвет и окръжният комитет на БКП.
  • 1973 г.: настанява се общинският народен съвет.
  • 28 юли 2013 г.: тук се срещат премиерите на България и Македония (днес Северна Македония), Пламен Орешарски и Никола Груевски.
  • Май 2026 г.: Държавният архив в Кюстендил показва изложба с оригиналните документи, планове и снимки на сградата.
  • Днес: в нея са кметството и Общинският съвет.

Площадът

↗

Площадът пред сградата, пл. „Велбъжд“, е проектиран от арх. Христо Ковачевски. Българската Уикипедия пише, че съотношението му, 110 на 50 м, следва „т.нар. златно сечение“. Числата не го потвърждават: 110 на 50 прави 2,2, а златното сечение е около 1,618. Под площада, според регистъра на паметниците, минава главната улица на римската Пауталия, декуманус максимус.

Преглед на снимки

Предишна и следваща: стрелки наляво и надясно. Затваряне: Escape. На телефон използвайте бутоните или плъзнете снимката.

← Всички забележителности

Източници

(15)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. Проучване за Сграда на Община Кюстендил, Кюстендилска търговско-промишлена палата (Interreg IPA)Онлайн източник · Български · tour.cci-kn.org
    Адрес на източника

    https://tour.cci-kn.org/проучване-за-сграда-на-община-кюстенд/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  2. Екатерина Керемидарска, Михал Николов. Отдихът и развлеченията на кюстендилци след Освобождението. Кюстендилски четения 3, СУ, 1996, 38-47Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/KRe/bg/article/view/kre-1996a-06

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  3. Димитър Цанев. Възрожденският будител Аверкий Попстоянов. Кюстендилски четения 6, СУ, 2006, 93-99Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/KRe/bg/article/view/kre-2005-11

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  4. Йорданка Янчева. Дружество „Майчина любов“, Кюстендил (1873-1945 г.). Кюстендилски четения 12, СУ, 2012, 236-244Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/KRe/bg/article/view/kre-2010-20

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  5. Списък на паметниците на културата с национално значение в област Кюстендил, Министерство на културата, 2006PDF документ · Български · mc.government.bg
    Адрес на източника

    https://mc.government.bg/images/NPK/KUSTENDIL.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  6. История на музея, РИМ, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/za-muzeya/istoriya-na-muzeya.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  7. Камбана на повече от 500 години отмерва времето в Кюстендил, БНТ, 2017Онлайн източник · Български · bntnews.bg
    Адрес на източника

    https://bntnews.bg/bg/a/kambana-na-poveche-ot-500-godini-otmerva-vremeto-v-kyustendil

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  8. 10 000 крачки: Сградата на община Кюстендил, БНТ, 2018Онлайн източник · Български · bnt.bg
    Адрес на източника

    https://bnt.bg/bg/a/10-000-krachki-kyustendil-15102018

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  9. Ден на отворените врати в Кюстендил разкри тайните на първата съдебна сграда у нас, Инфомрежа, 2026Онлайн източник · Български · infomreja.bg
    Адрес на източника

    https://infomreja.bg/den-na-otvorenite-vrati-v-kyustendil-razkri-tajnite-na-parvata-sadebna-sgrada-u-nas.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  10. Изложба разказва историята на сградата на Община Кюстендил, БТА / Утро Русе, 2026Онлайн източник · Български · utroruse.com
    Адрес на източника

    https://utroruse.com/article/1268303/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  11. Дневник на ген. Константин Жостов, 1915 г., УикиизточникОнлайн източник · Български · bg.wikisource.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikisource.org/wiki/Дневник_на_ген.Константин_Жостов_%E2%80%93_1915_г.

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  12. Навършват се 160 години от рождението на арх. Фридрих Грюнангер, КАБОнлайн източник · Български · kab-so.com
    Адрес на източника

    https://kab-so.com/archives/9474

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  13. Сграда на Педагогическото училище в Кюстендил, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Сграда_на_Педагогическото_училище_в_Кюстендил

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  14. Младежко македонско дружество (Кюстендил), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Младежко_македонско_дружество_(Кюстендил)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  15. OpenStreetMap: Община КюстендилКартографски запис · Български · openstreetmap.org
    Адрес на източника

    https://www.openstreetmap.org/way/372733222

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.