28Музеи и сгради

Площад „Велбъжд“

Под него минава римската главна улица; днешният площад е оформен след Освобождението

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
пл. „Велбъжд“, центърът на града
Ориентировъчен престой на място
около 20 мин.
Режим на посещение
Не е намерена потвърдена информация
Вход
Не е намерена потвърдена информация

Подробности за посещението ↓

Площад „Велбъжд“ с пешеходци и хълма Хисарлъка зад сградитеУвеличи снимката
Площадът през март 2022 г., с Хисарлъка на юг.Заснето: . Датиран кадър, който не удостоверява сегашното състояние.Снимка: Ivano Giambattista, 2022 г. · CC0 · Wikimedia Commons

Централният площад на Кюстендил, около 110 на 50 м, е проектиран от арх. Христо Ковачевски. Под него минава главната улица на римската Пауталия, днес археологически паметник с национално значение. Тук е бил южният край на османския център, тук се събира градът на Кюстендилска пролет и на 15 август, за водосвета на Успение Богородично.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

Пешеходен площад, отворен на юг към гората на Хисарлъка. От изток го затваря червената сграда на общината, от запад паркът. Около него са още Пощенската палата и Туристическият информационен център, пише Уикипедия. Името „Велбъжд“ е средновековното име на града, наследник на римската Пауталия.

Под площада: Пауталия

↗

Под площада минава главната улица на римския град, декуманус максимус. Тя е в списъка на паметниците на културата с национално значение на Министерството на културата (2006) като „Декуманос максимус I“, археологически паметник, обявен в „Държавен вестник“, бр. 25/1998 г. Списъкът описва трасето ѝ през няколко квартала: под площада и през парка западно от него, на мястото на бившето читалище „Братство“.

Целият център на града, „Античният и Средновековният град Пауталия-Велбъжд“, е обявен през 1977 г. за архитектурен и археологически резерват. Видими останки от улицата на самия площад не открихме.

Южният край на османския град

↗

Уикипедия пише, че османската часовникова кула, Сахат кулата, е построена през 1665 г. Тя е стояла на 30-40 м североизточно от днешната църква „Успение Богородично“, в южния край на днешния площад. Разрушена е след Освобождението. Камбаната ѝ от 1429 г. и днес бие в кулата на общината (вижте страницата на общината).

На мястото на сградата на общината преди 1878 г. са били конаците на османски първенци, сред които Зейнел бей. Те се изселват в Македония през 1878 г.

Новият център след Освобождението

↗

Държавният архив в Кюстендил (2019) смята, че европейският облик на града се дължи на двама градски архитекти. Либур Байер прави първия градоустройствен план след Освобождението. Рудолф Фишер проектира част от сградите в центъра, Железния мост и гарата.

През 1889-1894 г. на източната страна на площада е построено Педагогическото училище, днес общината. Пропорциите на площада, 110 на 50 м, са решени от арх. Христо Ковачевски, пише Уикипедия. Ковачевски е кюстендилец, завършил архитектура във Виена, и в 1906-1909 г. ръководи техническата служба на общината. Уикипедия свързва тези пропорции със „златното сечение“, но числата не го потвърждават: 110 на 50 прави 2,2, а златното сечение е около 1,618.

Първата градска градина, с бюфет и летни увеселения с музика, се е намирала „на мястото на днешния спортен комплекс „Велбъжд““, пишат Екатерина Керемидарска и Михал Николов в „Кюстендилски четения“ на СУ (1996). През 1893 г. общината назначава за нея градинар, Георги Цветков от София. Те пишат още, че през 1886 г. „в центъра на Кюстендил“ е построен хотелът с кафене „Драгоман“, където се събират висшите чиновници и офицерите от гарнизона.

Държавният архив пази и следващите планове на града. Общият градоустройствен план е от 1924 г. Планът от 1939 г. получава законна сила преди този на София.

Читалището, което го няма

↗

На западната страна на площада, в парк, е стояла сградата на читалище „Братство“. Построена е по проект на Ковачевски през 1907 г. (в статията за Ковачевски в Уикипедия: 1908 г.) и е преустроена през 1914 г. по проект на арх. Балканджиев.

През 1981 г., по решение на Окръжния комитет на БКП, сградата е разрушена „въпреки протестите на гражданството“, пише Уикипедия. Запазена е само част от източната ѝ фасада. Държавният архив (2019) пише, че тази малка част „днес на площад „Велбъжд“ се извисява“. Читалището работи и днес, в друга сграда.

Площадът на събитията

↗
  • 4 декември 1922 г. По време на т.нар. Кюстендилска акция на ВМРО дейцът на организацията Панчо Михайлов говори пред гражданите на централния площад, пише Уикипедия по „Енциклопедичен речник Кюстендил“.
  • 21 март 1966 г. Кюстендилска пролет е обявена за празник на града. Всяка година на 21 март хората се събират на площада пред старата сграда на училището и оттам тръгват на разходка към Хисарлъка.
  • 11 юни 1966 г. В Кюстендил идва Юрий Гагарин. Антон Венев от Регионалния исторически музей пише („Музеен вестник“, 2026): „Дори внезапно изсипалият се пороен дъжд не е в състояние да прогони множеството от централния площад на Кюстендил.“ На митинга Гагарин е обявен за почетен гражданин на града.
  • 15 август. На Успение Богородично, след литургията в църквата „Успение Богородично“, на площада има водосвет. През 2024 и 2026 г. го отслужва патриарх Даниил; през 2026 г. „на малката сцена на площад „Велбъжд““, пише Софийската митрополия. Тогава се благославят и празничните хлябове, кюстендилският чин „Панагия“.
  • 15 август 2021 г. От площада тръгва планинското бягане „Осогово Рън“ до връх Руен, 26 км, съобщава общината.

Какво има на площада днес

↗
  • Общината, на източната страна. За нея има отделна страница.
  • Пощенската палата и Туристическият информационен център (по Уикипедия). Година и архитект на пощата не открихме.
  • Паркът на западната страна, с остатъка от фасадата на старото читалище.
  • Паметник на загиналите във войните. През 2002 г. в центъра е преместен паметникът на двама руски войници от 4-ти улански Харковски полк, загинали на 16 януари 1878 г. Надписът му е за загиналите рилци във войните 1912-1918 г. Така пише Уикипедия, а координатите ѝ го поставят на около 70 м западно от средата на площада.
  • Сцената. Общинският съвет кръщава сцената на централния площад на народната певица Олга Борисова, пише Уикипедия.

Фонтан на самия площад не открихме в източник.

Преглед на снимки

Предишна и следваща: стрелки наляво и надясно. Затваряне: Escape. На телефон използвайте бутоните или плъзнете снимката.

← Всички забележителности

Източници

(18)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. Списък на паметниците на културата с национално значение в област Кюстендил, Министерство на културата, 2006PDF документ · Български · mc.government.bg
    Адрес на източника

    https://mc.government.bg/images/NPK/KUSTENDIL.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  2. Велбъжд (площад), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Велбъжд_(площад)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  3. Сграда на Педагогическото училище в Кюстендил, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Сграда_на_Педагогическото_училище_в_Кюстендил

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  4. Сахат кула, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Сахат_кула

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  5. Народно читалище „Братство-1869“, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Народно_читалище_„Братство_%E2%80%93_1869“

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  6. Христо Ковачевски, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Христо_Ковачевски

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  7. Показаха общия градоустройствен план на Кюстендил от 1924 г. (Държавен архив, Кюстендил), Инфомрежа, 2019Онлайн източник · Български · infomreja.bg
    Адрес на източника

    https://infomreja.bg/pokazaha-obshtiq-gradoustrojstven-plan-na-kiustendil-ot-1924-g-69714.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  8. Екатерина Керемидарска, Михал Николов. Отдихът и развлеченията на кюстендилци след Освобождението. Кюстендилски четения 3, СУ, 1996, 38-47Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/KRe/bg/article/view/kre-1996a-06

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  9. Антон Венев. 60 години от посещението на Юрий Гагарин в Кюстендилски регион, Музеен вестник, бр. 28, РИМ, Кюстендил, 2026PDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/uploads/MUZEEN_VESTNIK_2026_cveten_3.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  10. Кюстендилска акция на ВМРО, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Кюстендилска_акция_на_ВМРО

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  11. Кюстендилска пролет, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Кюстендилска_пролет

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  12. Руски и съветски паметници в Кюстендилска област, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Руски_и_съветски_паметници_в_Кюстендилска_област

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  13. Патриаршеска литургия и молебен в Кюстендил за празника Успение, Софийска митрополия, 2024Онлайн източник · Български · mitropolia-sofia.org
    Адрес на източника

    https://mitropolia-sofia.org/2024/08/16/патриаршеска-литургия-и-молебен-в-кюс/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  14. Празникът Успение Богородично в Кюстендил, Софийска митрополия, 2026Онлайн източник · Български · mitropolia-sofia.org
    Адрес на източника

    https://mitropolia-sofia.org/2026/08/16/празникът-успение-богородично-в-кюст/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  15. Осогово Рън 2021, Община КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendil.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendil.bg/index.php?option=com_k2&view=item&id=1244

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  16. Олга Борисова, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Олга_Борисова

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  17. Площад „Велбъжд“, opoznai.bgОнлайн източник · Български · opoznai.bg
    Адрес на източника

    https://opoznai.bg/view/ploshtad-velbajd-kiustendil

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  18. OpenStreetMap: Площад ВелбъждКартографски запис · Български · openstreetmap.org
    Адрес на източника

    https://www.openstreetmap.org/way/297186093

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.