Къща музей „Димитър Пешев“
Построена наново през 2002 г.; експозиция от 2003 г., обновена през 2013 г.
Датировка от източниците: 2002 г.
Посещението накратко
- Адрес
- ул. „Цар Симеон I“ 11
- Ориентировъчен престой на място
- около 45 мин.
- Работно време
- Подробности за посещението

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
Единственият музей в България, посветен на спасяването на българските евреи. През март 1943 г. четирима кюстендилци заминават за София, за да спрат депортирането на съгражданите си, а заместник-председателят на Народното събрание Димитър Пешев ги подкрепя и организира протестно писмо с 43 депутатски подписа. Къщата е точно копие на родния му дом.
Работно време, вход и как да стигнете ↓
Тази къща разказва една от малкото истории от Втората световна война, които завършват с хора, останали у дома си. Тя не е проста история: в нея има смелост, но и закони, които я правят нужна. Има и хора, които спасяват съгражданите си, а после сами плащат с години затвор и забрава.
Димитър Пешев
↗Димитър Пешев е роден в Кюстендил на 13 (25 по нов стил) юни 1894 г.:
- 1915 г.: започва да учи право в Софийския университет, но прекъсва, за да воюва в Първата световна война.
- 20-те години: става съдия в Пловдив и София, а после прокурор.
- 1932 г.: става адвокат.
- 1935-1936 г.: министър на правосъдието в кабинета на Георги Кьосеиванов.
- 1938 и 1940 г.: заместник-председател на XXIV и XXV Народно събрание.
През 1940 г. Пешев гласува за антисемитския Закон за защита на нацията. Това също е част от историята му и прави следващите му постъпки още по-значими.
Март 1943 г.
↗През февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси Александър Белев и германският представител Теодор Данекер подписват споразумение за депортиране на евреите от България. В Кюстендил арестите започват на 7 март. Близо хиляда кюстендилски евреи са заплашени да бъдат изселени от родния си град. Йорданка Янчева и Василка Стойнева описват числеността на общността в „Кюстендилски четения“ на СУ (2006), по документи от държавните архиви: от Освобождението дотогава евреите в града са между 700 и 1000 души, 5-6% от около 18-хилядното население.
На 8 март делегация от 40 души решава да отиде в София, за да се застъпи за тях. На сборния пункт обаче идват само четирима:
- адвокатът Иван Момчилов;
- пенсионираният учител Владимир Куртев;
- търговецът Асен Суичмезов;
- народният представител Петър Михалев.
Защо от четиридесет остават четирима, обясняват Янчева и Стойнева. Членовете на т.нар. патриотични организации („Легион“, „Отец Паисий“, „Бранник“, „Ратник“) в града са около 700, макар голяма част от тях само формално. Те пишат антиеврейски призиви по стените, заплашват и чупят прозорците на домовете и дюкяните на евреите и на техните приятели. Успяват да намалят делегацията, но не и да я спрат.
На 9 март те се срещат с Димитър Пешев. Историкът доц. Ангел Джонев пише, че срещата е в апартамента на Пешев. Пешев и делегатите притискат министъра на вътрешните работи Петър Габровски. Той първо отрича да знае за арестите, а после „дава телефонно разпореждане арестите да бъдат спрени“. Според доц. Джонев „всички действия, които са предприети от властта за депортация на евреите, са отменени“.
Янчева и Стойнева дават и часовете: около 10 ч. четиримата се срещат с Пешев, а около 15 ч. всички се събират пред Парламента. При министъра влизат Пешев, Михалев и още шестима народни представители, които подкрепят евреите.
Източниците разказват началото различно. Според италианския автор Габриеле Нисим за предстоящата депортация Пешев научава от свой съученик евреин от Кюстендил на 7 март. Английската Уикипедия пише, че на 8 март го предупреждава приятелят му Якоб Барух. Вероятно и двете са части от една история.
Слухът стига до Кюстендил от няколко места, пишат Янчева и Стойнева. Най-рано, „някъде в средата на февруари“, го научава Владимир Куртев на прием на Комисарството по еврейските въпроси, „направо от авторите на споразумението Данекер-Белев“, и веднага го предава на приятели евреи. Същото прави секретарката на Белев Лиляна Паница. Тайната издава и Мишо Абаджиев, отговорник за изземването на еврейското имущество и за тютюневия склад, определен за временен лагер. На 7 март тя е обявена открито на събрания в синагогата и в дружество „Юнак“.
Новината за спасението също стига до града по няколко пътя. Пешев се обажда от Парламента на околийския управител, за да спре събирането на евреите във временния лагер. Суичмезов звъни на приятелите си от частен телефон през пожарната, Михалев на брат си, а Момчилов разказва новината лично още същата вечер.
Писмото на 43-мата
Пешев не спира дотук. На 17 март той написва остро протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов. Подписват го 43 депутати от управляващото мнозинство. Американският музей на Холокоста датира инициативата му в парламента на 19 март.
Филов, „целейки да уязви Пешев лично“, иска от подписалите да оттеглят подкрепата си. Пешев е свален от поста заместник-председател в края на март.
Онези, които не са спасени
Трябва да се каже ясно: през първата половина на март 1943 г. българските военни и полицейски власти депортират 11 343 евреи от окупираните от България територии: Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. Те не са спасени.
Историците спорят и за ролята на цар Борис III. Американският музей на Холокоста пише, че царят е бил склонен да продължи с депортацията, докато Пешев не се намесва лично и не го убеждава да я отложи. Българските източници поставят в центъра министър Габровски. Тук представяме и двата прочита.
След 1944 г.
↗През 1945 г. Народният съд осъжда Пешев на 15 години строг тъмничен затвор и три милиона лева глоба, с конфискация на имуществото. Защитава го адвокатът Йосиф Ясаров, евреин по произход. „Прокурорът искаше за него смъртна присъда“, спомня си племенницата му Калуда Кираджиева.
Пешев е освободен след 13 месеца. Домът му е конфискуван и той живее у сестра си, без право да работи. Едва след 1968 г., когато вече има своя стая, започва да пише спомените си, издадени през 2004 г.
Признанията идват бавно:
- 1973 г.: малко преди смъртта си е обявен за Праведник на народите на света от „Яд Вашем“, заедно с Петър Михалев и Асен Суичмезов. Умира в София на 20 февруари 1973 г.
- 1991 г.: Иван Момчилов е признат за Праведник.
- 1997 г.: и петимата са обявени за почетни граждани на Кюстендил, а Пешев посмъртно получава ордена „Стара планина“ I степен.
- 1998 г.: почита го италианският парламент.
- 2000 г.: бюст на Пешев от Иван Минеков е открит в Съвета на Европа в Страсбург.
- 2010 г.: Владимир Куртев е признат за Праведник, след дълги проучвания.
Съдбите на четиримата
↗- Владимир Куртев, учител и деец на ВМРО, се укрива след 1944 г. Убит е без съд и присъда през 1946 г.
- Петър Михалев е осъден на доживотен затвор и 5 милиона лева глоба. Помилван е през 1949 г.
- Асен Суичмезов е с конфискувано имущество и е бит. Арестуван е отново при унгарските събития през 1956 г., а по-късно му ампутират крака. Семейната му къща е разрушена, за да се построи на мястото ѝ художествената галерия наблизо.
- Иван Момчилов няма право да упражнява адвокатство, а един етаж от къщата му е отнет. Умира „огорчен и непризнат за делото си“.
Семейни спомени
↗Племенницата на Пешев смята, че той избягва смъртната присъда през 1945 г., защото като министър през 1935 г. е спрял смъртните присъди на Дамян Велчев и Кирил Станчев. Генерал Винаров казва на семейството: „трябва да се радваме, че главата му е останала на раменете“.
За характера му тя си спомня: „беше доста затворен“, и „не си спомням да е казал остра дума“.
След 1949 г. български евреи, заминали за Израел, пращат на Пешев писма и пари в знак на благодарност. Книгата на Габриеле Нисим „Човекът, който спря Хитлер“ го прави известен в Италия и по света.
Къщата
↗През 2002 г. израелският посланик Емануел Зисман и Община Кюстендил решават да възстановят къщата на Пешев. Старият дом все още съществува, но е в тежко състояние. Общината снема плановете и го построява наново. Новата сграда е „точно копие на родната къща на Димитър Пешев, построена само за няколко месеца с дарени от Съюза на българските евреи в Израел средства“.
Музеят е открит на 25 октомври 2002 г., а музейните специалисти обявяват тази дата за Ден на българо-израелското единство.
Експозицията
↗Постоянната експозиция е открита на 9 март 2003 г., за 60-ата годишнина от спасяването. Обновена е изцяло за 70-ата годишнина, на 8 март 2013 г. В нея има оригинални вещи, снимки и факсимилета, дарени предимно от наследниците на спасителите. Тя има три части:
- Животът на Пешев: семейството, образованието, армията и войните, правото, работата като съдия и адвокат.
- Антиеврейската политика на България (1941-1944): Законът за защита на нацията и споразумението Белев-Данекер.
- Животът на кюстендилските спасители след март 1943 г.: присъдите, забравата и постепенното признание: първо от отделни евреи, после от Израел, а след 1990 г. и от България.
Днес
↗Къщата е филиал на Регионалния исторически музей и е част от обект № 26 в „100 национални туристически обекта“. Музеят отбелязва две дати: 9 март, годишнината от спасяването, и 25 октомври, деня на откриването си.
Снимки и свързани изображения

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
Източници
(15)
Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.
- Къща музей „Димитър Пешев“, РИМ, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
Адрес на източника
https://kyustendilmuseum.bg/muzeyni-obekti-na-rim-kyustendil/kashta-muzey-dimitar-peshev.html
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Йорданка Янчева, Василка Стойнева. Поливариантност в историята на кюстендилската акция по спасяването на българските евреи, март 1943 г. Кюстендилски четения 7, СУ, 2006, 166-173Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
Адрес на източника
https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/KRe/bg/article/view/kre-2004-18
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Цени и работно време, РИМ, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
Адрес на източника
https://kyustendilmuseum.bg/za-muzeya/ceni-i-rabotno-vreme.html
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Къщата музей „Димитър Пешев“ е единственият музей в България, посветен на спасяването на българските евреи, БТА, 2025Онлайн източник · Български · bta.bg
Адрес на източника
https://www.bta.bg/bg/news/lik/958194-kashtata-muzey-dimitar-peshev-v-kyustendil-e-edinstveniyat-muzey-v-balgariya-
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Къщата-музей „Димитър Пешев“ в Кюстендил, БНТ, „10 000 крачки“, 2019Онлайн източник · Български · bnt.bg
Адрес на източника
https://bnt.bg/bg/a/kshchata-muzey-dimitr-peshev-v-kyustendil-31102019
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Bulgaria, Holocaust Encyclopedia, United States Holocaust Memorial MuseumОнлайн източник · Езикът не е уточнен · encyclopedia.ushmm.org
Адрес на източника
https://encyclopedia.ushmm.org/content/en/article/bulgaria
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Връчване на отличието „Праведник на народите от света“ на родственица на Димитър Пешев, МВнР, 2015Онлайн източник · Български · mfa.bg
Адрес на източника
https://www.mfa.bg/embassies/israel/news/9296
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Даниела Горчева. Интервю с Калуда Кираджиева, племенница на Димитър Пешев, LiterNet, 2013Онлайн източник · Български · liternet.bg
Адрес на източника
https://liternet.bg/publish19/d_gorcheva/kaluda-kiradzhieva.htm
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Gabriele Nissim. The Story, peshev.orgОнлайн източник · Езикът не е уточнен · peshev.org
Адрес на източника
https://www.peshev.org/story.htm
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Асен Милчев. Съдбата на българските Праведници на света, alef-bg.org, 2020Онлайн източник · Български · alef-bg.org
Адрес на източника
https://alef-bg.org/bg/съдбата-на-българските-праведници-на/
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Почетни граждани на Кюстендил, Община КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendil.bg
Адрес на източника
https://www.kyustendil.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=171&Itemid=318&lang=bg
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Димитър Пешев, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
Адрес на източника
https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Пешев
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Спасяване на евреите в България, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
Адрес на източника
https://bg.wikipedia.org/wiki/Спасяване_на_евреите_в_България
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- OpenStreetMap: Къща музей на Димитър ПешевКартографски запис · Български · openstreetmap.org
Адрес на източника
https://www.openstreetmap.org/node/6188295932
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Dimitar Peshev, WikipediaЕнциклопедична статия · Английски · en.wikipedia.org
Адрес на източника
https://en.wikipedia.org/wiki/Dimitar_Peshev
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.