07Минерална вода

Дервиш баня

1566 г.

Датировка от източниците: 1566 г.

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
На островчето на кръстовището при ул. „Родопи“, на около 250 м от пл. „Велбъжд“
Ориентировъчен престой на място
около 15 мин.
Работно време
Не е намерена потвърдена информация
Вход
Не е намерена потвърдена информация

Подробности за посещението ↓

Дервиш баня на островче при кръстовище: два купола, обковани с метал, каменна сграда с тухлени пояси и крило със сводести прозорциУвеличи снимката
Банята от кръстовището. Под куполите е залата с осмоъгълния басейн.Заснето: . Датиран кадър, който не удостоверява сегашното състояние.Снимка: Протогер, 2023 г. · CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Османска минерална баня от 1566 г.; годината е изписана с червени тухли на фасадата. Общината я нарича най-старата запазена османска обществена баня в България. Работи повече от 400 години, до 1992 г., и е една от малкото османски сгради в Кюстендил, оцелели през 50-те години на XX в.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

Малката сграда с двата обковани купола стои сама на островче насред кръстовище. Повечето хора минават покрай нея, без да подозират, че е по-стара от почти всичко около нея.

Годините в тухлите

↗

Банята сама казва кога е строена. На фасадата ѝ, с червени тухли, са изписани три години:

  • 1566 г.: годината на строежа;
  • 1604 г.: вероятно ремонт;
  • 1835 г.: вероятно още един ремонт.

1566 г. е и годината, в която умира султан Сюлейман Великолепни. С него свършва „великолепният век“ на империята.

Виолета Коцева (сп. „Семинар_BG“ на СУ, 2024) също я нарича „най-старата известна“ от трите запазени бани в града, строена по данните на Държавния архив в Кюстендил в средата на XVI в. [2]

Камъни от крепостта

↗

Банята е градена от ломени каменни блокове и червени тухли, като са използвани и материали от стените на средновековната крепост. През 1906 г. акад. Йордан Иванов описва вграден в северната ѝ стена древен каменен къс с надпис, в който се споменава старата крепост на града. [3]

Какво има вътре

↗

Най-голямото помещение е къпалнята. В средата ѝ има осмоъгълен басейн, а отгоре има висок купол с кръгли отвори, през които влиза светлината. Съблекалнята е била по-проста, правоъгълна, но не е запазена. По стените са нишите и седалата за къпане.

Османистът Махиел Кийл я нарежда сред каплъджа хамамларъ, баните с топла минерална вода, с които градът е бил толкова известен. В османските документи Кюстендил се нарича просто Илиджа, „топъл извор“.

Банята през XX в.

↗

Правилникът за баните Чифте и Дервиш от 1923 г., пазен в Държавния архив в Кюстендил, изрично отрежда Дервиш баня за къпането на „арестанти, цигани и циганки“, в точно определени дни и часове: неделя до обед арестантите, вторник до обед циганките, а следобед циганите. Банята има само едно отделение, ползвано на смени, и е под едно управление и с един лекар с Чифте баня. Коцева вижда в правилника косвено свидетелство за етническото и социалното разслоение в града.

Защо „Дервиш“

↗

Българската Уикипедия обяснява името с думата „дервиш“, която при бекташите е една от четирите низши степени на послушници: ашък, талиб, мухиб и дервиш. Документ, който да свързва банята с дервишки орден или текке, обаче не открихме. Знаем само, че когато пътешественикът Евлия Челеби минава оттук през 1661 г., той преброява в града пет текета.

Оцеляла

↗

През 50-те години на XX в. в Кюстендил са разрушени много османски сгради: текета, тюрбета, гробища. Махиел Кийл пише, че днес са запазени само четири:

  • Дервиш баня;
  • кула от XV в.;
  • джамията на Феридун Ахмед бей;
  • Фатих джамия.

Банята работи като баня повече от 400 години, до 1992 г.

Под нея: Рим

↗

При разкопки на мястото, наречено в музейните документи „Дарвиш баня“, са открити римски монети, сечени в Сердика, повечето от времето на император Каракала (198-217). Значи и тук, както в целия център на града, под османския слой лежи римската Пауталия.

След 1992 г.

↗
  • 2005 г.: банята е цялостно реставрирана. Известно време художници използват нишите и седалата за изложби и арт събития.
  • 2017 г.: сградата вече не се използва. Общината предлага концесия за СПА и балнеология за 20 години с възможност за още 15. Концесионерът трябва да вложи в консервация, реставрация и адаптация поне 152 750 лв. Дали концесията е възложена, не открихме.

Днес банята е затворена, но е запазена и добре се вижда отвън. Ако минавате оттук, спрете за малко: общината я смята за най-старата запазена османска обществена баня в България.

Преглед на снимки

Предишна и следваща: стрелки наляво и надясно. Затваряне: Escape. На телефон използвайте бутоните или плъзнете снимката.

← Всички забележителности

Източници

(9)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. Machiel Kiel. Köstendil, TDV İslâm Ansiklopedisi, c. 26, 2002Онлайн източник · Турски · islamansiklopedisi.org.tr
    Адрес на източника

    https://islamansiklopedisi.org.tr/kostendil

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  2. Виолета Коцева. Развитие на балнеолечението в гр. Кюстендил в началото на ХХ в. Семинар_BG 27, СУ, 2024, 260-276Научна публикация · Български · periodicals.uni-sofia.bg
    Адрес на източника

    https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/seminar_bg/bg/article/view/6050

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  3. Йордан Иванов. Северна Македония, 1906, archive.orgОнлайн източник · Български · archive.org
    Адрес на източника

    https://archive.org/details/sievernamakedon00ivangoog

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  4. Светослава Филипова. Монети на Сердика от нумизматичния фонд на РИМ, Кюстендил, Музеен вестник, бр. 28, 2026PDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/uploads/MUZEEN_VESTNIK_2026_cveten_3.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  5. Недвижимо културно наследство, Община КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendil.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendil.bg/index.php?Itemid=273&id=119&lang=bg&option=com_content&view=article

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  6. Правят СПА център в кюстендилската Дервиш баня, kmeta.bg, 2017Онлайн източник · Български · kmeta.bg
    Адрес на източника

    https://kmeta.bg/pravyat-spa-centur-v-kyustendilskata-dervish-banya/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  7. Derviş Hamamı, Köstendil, Kültür EnvanteriОнлайн източник · Турски · kulturenvanteri.com
    Адрес на източника

    https://kulturenvanteri.com/yer/?p=12202

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  8. Дервиш баня (Кюстендил), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Дервиш_баня_(Кюстендил)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  9. Wikidata: Дервиш баня (Q12277889)Онлайн източник · Български · wikidata.org
    Адрес на източника

    https://www.wikidata.org/wiki/Q12277889

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.