22Храмове
Фатих Мехмед джамия
1531 г. според тухления надпис на барабана под купола; преди 1463 г. според Махиел Кийл
Датировка от източниците: 1531 г.
Посещението накратко
- Адрес
- бул. „Цар Освободител“, в центъра
- Ориентировъчен престой на място
- около 15 мин.
- Работно време
- Не е намерена потвърдена информация
- Вход
- Не е намерена потвърдена информация

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
Еднокуполна османска джамия на бул. „Цар Освободител“, с единственото запазено минаре в Кюстендил, облицовано с шестоъгълни камъни в тухлени рамки като пчелна пита. На барабана под купола с тухли е изписана 1531 г., но османистът Махиел Кийл смята, че джамията е по-стара, от времето на султан Мехмед II. Не е действаща, подпряна е и чака реставрация.
Работно време, вход и как да стигнете ↓
Джамията стои на бул. „Цар Освободител“, между магазините. Отдалеч се вижда минарето, единственото оцеляло в града. Отблизо личат напуканите стени, дървените подпори под арките и металната ограда. Паметник на културата с национално значение, тя чака реставрация.
Името и строителят
↗Джамията носи името на султан Мехмед II (1444-1446 и 1451-1481), наричан Фатих, „Завоевателя“. Местните източници наричат строителя Хараджи (или Караджи) Кара Мехмед бин Али. Общината го нарича „известния за района майстор“, а Уикипедия „един от известните строители на обществени сгради в Кюстендил“. Туристическият портал на общината нарича джамията и „Шалдърванската“.
Историята на името разказва Махиел Кийл в турската „Ислямска енциклопедия“ (TDV, 2002). През 1463 г., на път за Босна, султан Мехмед II минава през Пловдив, Самоков и Кюстендил към Скопие. По време на похода Хараччъ Кара Мехмед бей, бирникът на областта (хараччъ е събирачът на хараджа, данъка от немюсюлманите), посвещава на султана голяма куполна джамия, която е построил, но за чиято издръжка не е успял да осигури достатъчно имоти. Оттогава тя се нарича Фатих джамия. Поддръжката ѝ се плаща отчасти от вакъфа на Кара Мехмед, отчасти от държавната хазна. Кара Мехмед е построил в града и малка джамия (месджид) и медресе. Самата джамия, пише Кийл, е издигната направо върху основите на стените на римската Пауталия.
Кийл добавя и данни от османските данъчни регистри. През 1517 г. в Кюстендил има една-единствена петъчна джамия, „Султан Мехмед“, и три куполни месджида с оловни покриви. До 1570 г. месджидите стават двадесет и един.
1531 г. или по-рано?
↗На барабана под купола с тухли е изписана година по хиджра. Тук мненията се разделят.
- Семави Ейидже (TDV, 1995) я чете като 937 г., тоест 1530-1531 г. Той я вижда на място през 1966 г. и пише, че е изпълнена „доста грубо“. Според него джамията е строена при Сюлейман Великолепни и не е правилно да се нарича Фатих. Той цитира и Екрем Хаккъ Айверди, според когото в Кюстендил няма Фатих джамия.
- Махиел Кийл (TDV, 2002) чете 938 г., тоест 1531-1532 г., на малка тухлена мозайка на барабана. Той пише, че изследователите обикновено я приемат за година на строежа, но сам свързва джамията с похода от 1463 г.
- Общината и българската Уикипедия датират джамията в средата на XV в., а 1531 г. смятат за година на по-късна реконструкция.
Минарето
↗„Но най-интересното в джамията е минарето ѝ, което няма подобие в турската архитектура от османско време“, пише Ейидже. Стволът е осмостенен. От основата до балкона (шерефе) е облицован с подредени светли камъни, издялани като шестоъгълници, всеки в рамка от тухли. Така се получава шарка като пчелна пита. Българската Уикипедия го нарича единственото запазено минаре в Кюстендил.
Минарето е оцеляло. На снимки в Wikimedia Commons от 2013 и 2021 г. то стои с балкона и с конусовидния връх, обкован с ламарина, но парапетът на балкона липсва, а мазилката под него се рони. През април 2026 г. минарето е в скеле.
Сградата
↗Ейидже описва сградата така:
- молитвената зала е квадратна, под един купол с диаметър малко над 11,5 м, върху осмостенен барабан с прозорци;
- стените са от камък и тухла в смесена зидария;
- входната аркада е затворена отстрани със стени и има три дяла, като средният е по-тесен; сводът на средния дял и преходите към страничните куполи са оформени с богати сталактитни украси (мукарнаси);
- дървената галерия (махфил) отвътре, начертана в плана на Х. Минети, вече я няма. Минети изучава сградите на града през Първата световна война и записва джамията именно като Фатих.
Рушене и спасяване
↗През 50-те години на XX в. в Кюстендил са разрушени много османски сгради. Фатих джамия е сред малкото оцелели, пише Кийл (вижте Дервиш баня). Но вече през 1966 г. Ейидже вижда „много дълбоки пукнатини“ на няколко места по купола. Българската Уикипедия пише, че джамията е паметник на културата с национално значение (ДВ, бр. 77/1968 г.), но без грижи е заплашена от разруха. На снимка от 2013 г. арките на входа вече са подпрени с дървени греди.
През февруари 2021 г. общината съобщи, че Министерският съвет отпуска 140 088 лв. за спешен укрепителен ремонт на „надвисналата над всички, грозяща, рушаща се и изключително опасна най-висока част на джамията“. Това е първият етап от съвместен проект на общината, Министерския съвет и културните институции джамията да бъде реставрирана и превърната в музей. На 22 април 2021 г. се правят инженерно-геоложки проучвания за „аварийни мерки на минаре и аркада преддверие“. Дали ремонтът е завършен, не открихме. На снимките от април 2026 г. минарето е в скеле, арките са подпрени, а сградата е оградена.
Днес
↗Джамията не е действаща и не се посещава. Разглежда се от тротоара на булеварда, на около 250 м от пл. „Велбъжд“. Другата оцеляла джамия в града, Ахмед бей, е на около 300 м, до Римските терми, и в нея има изложби.
Снимки и свързани изображения

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
Източници
(11)
Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.
- Machiel Kiel. Köstendil, TDV İslâm Ansiklopedisi, c. 26, 2002, 277-279Онлайн източник · Турски · islamansiklopedisi.org.tr
Адрес на източника
https://islamansiklopedisi.org.tr/kostendil
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Semavi Eyice. Fâtih Camii (Bulgaristan), TDV İslâm Ansiklopedisi, c. 12, 1995, 242-243Онлайн източник · Турски · islamansiklopedisi.org.tr
Адрес на източника
https://islamansiklopedisi.org.tr/fatih-camii--bulgaristan
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Fatih Camii, Köstendil, Kültür EnvanteriОнлайн източник · Турски · kulturenvanteri.com
Адрес на източника
https://kulturenvanteri.com/yer/fatih-camii-kostendil/
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Министерски съвет предостави 140 088 лв. за спешен и укрепителен ремонт на джамията „Фатих Мехмед“, Община Кюстендил, 2021Страница на институция · Български · kyustendil.bg
Адрес на източника
https://kyustendil.bg/index.php?option=com_k2&view=item&id=1037:140-088&lang=bg
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Съобщение за инженерно-геоложки проучвания за обект „Прилагане на аварийни мерки на минаре и аркада преддверие на джамия „Фатих Мехмед“, Община Кюстендил, 2021Страница на институция · Български · kyustendil.bg
Адрес на източника
https://kyustendil.bg/index.php?option=com_k2&view=item&id=1118:2021-04-21-13-31-07&lang=bg
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Музеен вестник, бр. 23, РИМ, Кюстендил, 2022PDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg
Адрес на източника
https://kyustendilmuseum.bg/uploads/%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%2C_%D0%B1%D1%80._23_(2022_%D0%B3.).pdf
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Недвижимо културно наследство, Община КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendil.bg
Адрес на източника
https://kyustendil.bg/index.php?Itemid=273&id=119&lang=bg&option=com_content&view=article
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Джамия Фатих Султан Мехмед, Туристическа дестинация КюстендилОнлайн източник · Български · visit-kyustendil.eu
Адрес на източника
https://visit-kyustendil.eu/djamia-fatih-sultan-mehmed
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Фатих Мехмед джамия (Кюстендил), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
Адрес на източника
https://bg.wikipedia.org/wiki/Фатих_Мехмед_джамия_(Кюстендил)
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Снимки на джамията, Gitanes232 (2026), Julian Nyča (2013), Wikicont007 (2021), Wikimedia CommonsИзображение и лиценз · Български · commons.wikimedia.org
Адрес на източника
https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Fatih_Mehmet_Mosque
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- OpenStreetMap: Джамия Фатих МехмедКартографски запис · Български · openstreetmap.org
Адрес на източника
https://www.openstreetmap.org/way/1117807540
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.