22Храмове

Фатих Мехмед джамия

1531 г. според тухления надпис на барабана под купола; преди 1463 г. според Махиел Кийл

Датировка от източниците: 1531 г.

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
бул. „Цар Освободител“, в центъра
Ориентировъчен престой на място
около 15 мин.
Работно време
Не е намерена потвърдена информация
Вход
Не е намерена потвърдена информация

Подробности за посещението ↓

Джамията „Фатих Мехмед“ с предпазна ограда и скеле около минаретоУвеличи снимката
Състоянието през април 2026 г.: скеле около минарето и ограден строителен терен.Заснето: . Датиран кадър, който не удостоверява сегашното състояние.Снимка: Gitanes232, 2026 г. · CC0 · Wikimedia Commons

Еднокуполна османска джамия на бул. „Цар Освободител“, с единственото запазено минаре в Кюстендил, облицовано с шестоъгълни камъни в тухлени рамки като пчелна пита. На барабана под купола с тухли е изписана 1531 г., но османистът Махиел Кийл смята, че джамията е по-стара, от времето на султан Мехмед II. Не е действаща, подпряна е и чака реставрация.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

Джамията стои на бул. „Цар Освободител“, между магазините. Отдалеч се вижда минарето, единственото оцеляло в града. Отблизо личат напуканите стени, дървените подпори под арките и металната ограда. Паметник на културата с национално значение, тя чака реставрация.

Името и строителят

↗

Джамията носи името на султан Мехмед II (1444-1446 и 1451-1481), наричан Фатих, „Завоевателя“. Местните източници наричат строителя Хараджи (или Караджи) Кара Мехмед бин Али. Общината го нарича „известния за района майстор“, а Уикипедия „един от известните строители на обществени сгради в Кюстендил“. Туристическият портал на общината нарича джамията и „Шалдърванската“.

Историята на името разказва Махиел Кийл в турската „Ислямска енциклопедия“ (TDV, 2002). През 1463 г., на път за Босна, султан Мехмед II минава през Пловдив, Самоков и Кюстендил към Скопие. По време на похода Хараччъ Кара Мехмед бей, бирникът на областта (хараччъ е събирачът на хараджа, данъка от немюсюлманите), посвещава на султана голяма куполна джамия, която е построил, но за чиято издръжка не е успял да осигури достатъчно имоти. Оттогава тя се нарича Фатих джамия. Поддръжката ѝ се плаща отчасти от вакъфа на Кара Мехмед, отчасти от държавната хазна. Кара Мехмед е построил в града и малка джамия (месджид) и медресе. Самата джамия, пише Кийл, е издигната направо върху основите на стените на римската Пауталия.

Кийл добавя и данни от османските данъчни регистри. През 1517 г. в Кюстендил има една-единствена петъчна джамия, „Султан Мехмед“, и три куполни месджида с оловни покриви. До 1570 г. месджидите стават двадесет и един.

1531 г. или по-рано?

↗

На барабана под купола с тухли е изписана година по хиджра. Тук мненията се разделят.

  • Семави Ейидже (TDV, 1995) я чете като 937 г., тоест 1530-1531 г. Той я вижда на място през 1966 г. и пише, че е изпълнена „доста грубо“. Според него джамията е строена при Сюлейман Великолепни и не е правилно да се нарича Фатих. Той цитира и Екрем Хаккъ Айверди, според когото в Кюстендил няма Фатих джамия.
  • Махиел Кийл (TDV, 2002) чете 938 г., тоест 1531-1532 г., на малка тухлена мозайка на барабана. Той пише, че изследователите обикновено я приемат за година на строежа, но сам свързва джамията с похода от 1463 г.
  • Общината и българската Уикипедия датират джамията в средата на XV в., а 1531 г. смятат за година на по-късна реконструкция.

Минарето

↗

„Но най-интересното в джамията е минарето ѝ, което няма подобие в турската архитектура от османско време“, пише Ейидже. Стволът е осмостенен. От основата до балкона (шерефе) е облицован с подредени светли камъни, издялани като шестоъгълници, всеки в рамка от тухли. Така се получава шарка като пчелна пита. Българската Уикипедия го нарича единственото запазено минаре в Кюстендил.

Минарето е оцеляло. На снимки в Wikimedia Commons от 2013 и 2021 г. то стои с балкона и с конусовидния връх, обкован с ламарина, но парапетът на балкона липсва, а мазилката под него се рони. През април 2026 г. минарето е в скеле.

Сградата

↗

Ейидже описва сградата така:

  • молитвената зала е квадратна, под един купол с диаметър малко над 11,5 м, върху осмостенен барабан с прозорци;
  • стените са от камък и тухла в смесена зидария;
  • входната аркада е затворена отстрани със стени и има три дяла, като средният е по-тесен; сводът на средния дял и преходите към страничните куполи са оформени с богати сталактитни украси (мукарнаси);
  • дървената галерия (махфил) отвътре, начертана в плана на Х. Минети, вече я няма. Минети изучава сградите на града през Първата световна война и записва джамията именно като Фатих.

Рушене и спасяване

↗

През 50-те години на XX в. в Кюстендил са разрушени много османски сгради. Фатих джамия е сред малкото оцелели, пише Кийл (вижте Дервиш баня). Но вече през 1966 г. Ейидже вижда „много дълбоки пукнатини“ на няколко места по купола. Българската Уикипедия пише, че джамията е паметник на културата с национално значение (ДВ, бр. 77/1968 г.), но без грижи е заплашена от разруха. На снимка от 2013 г. арките на входа вече са подпрени с дървени греди.

През февруари 2021 г. общината съобщи, че Министерският съвет отпуска 140 088 лв. за спешен укрепителен ремонт на „надвисналата над всички, грозяща, рушаща се и изключително опасна най-висока част на джамията“. Това е първият етап от съвместен проект на общината, Министерския съвет и културните институции джамията да бъде реставрирана и превърната в музей. На 22 април 2021 г. се правят инженерно-геоложки проучвания за „аварийни мерки на минаре и аркада преддверие“. Дали ремонтът е завършен, не открихме. На снимките от април 2026 г. минарето е в скеле, арките са подпрени, а сградата е оградена.

Днес

↗

Джамията не е действаща и не се посещава. Разглежда се от тротоара на булеварда, на около 250 м от пл. „Велбъжд“. Другата оцеляла джамия в града, Ахмед бей, е на около 300 м, до Римските терми, и в нея има изложби.

Преглед на снимки

Предишна и следваща: стрелки наляво и надясно. Затваряне: Escape. На телефон използвайте бутоните или плъзнете снимката.

← Всички забележителности

Източници

(11)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. Machiel Kiel. Köstendil, TDV İslâm Ansiklopedisi, c. 26, 2002, 277-279Онлайн източник · Турски · islamansiklopedisi.org.tr
    Адрес на източника

    https://islamansiklopedisi.org.tr/kostendil

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  2. Semavi Eyice. Fâtih Camii (Bulgaristan), TDV İslâm Ansiklopedisi, c. 12, 1995, 242-243Онлайн източник · Турски · islamansiklopedisi.org.tr
    Адрес на източника

    https://islamansiklopedisi.org.tr/fatih-camii--bulgaristan

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  3. Fatih Camii, Köstendil, Kültür EnvanteriОнлайн източник · Турски · kulturenvanteri.com
    Адрес на източника

    https://kulturenvanteri.com/yer/fatih-camii-kostendil/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  4. Министерски съвет предостави 140 088 лв. за спешен и укрепителен ремонт на джамията „Фатих Мехмед“, Община Кюстендил, 2021Страница на институция · Български · kyustendil.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendil.bg/index.php?option=com_k2&view=item&id=1037:140-088&lang=bg

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  5. Съобщение за инженерно-геоложки проучвания за обект „Прилагане на аварийни мерки на минаре и аркада преддверие на джамия „Фатих Мехмед“, Община Кюстендил, 2021Страница на институция · Български · kyustendil.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendil.bg/index.php?option=com_k2&view=item&id=1118:2021-04-21-13-31-07&lang=bg

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  6. Музеен вестник, бр. 23, РИМ, Кюстендил, 2022PDF документ · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/uploads/%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%2C_%D0%B1%D1%80._23_(2022_%D0%B3.).pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  7. Недвижимо културно наследство, Община КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendil.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendil.bg/index.php?Itemid=273&id=119&lang=bg&option=com_content&view=article

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  8. Джамия Фатих Султан Мехмед, Туристическа дестинация КюстендилОнлайн източник · Български · visit-kyustendil.eu
    Адрес на източника

    https://visit-kyustendil.eu/djamia-fatih-sultan-mehmed

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  9. Фатих Мехмед джамия (Кюстендил), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Фатих_Мехмед_джамия_(Кюстендил)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  10. Снимки на джамията, Gitanes232 (2026), Julian Nyča (2013), Wikicont007 (2021), Wikimedia CommonsИзображение и лиценз · Български · commons.wikimedia.org
    Адрес на източника

    https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Fatih_Mehmet_Mosque

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  11. OpenStreetMap: Джамия Фатих МехмедКартографски запис · Български · openstreetmap.org
    Адрес на източника

    https://www.openstreetmap.org/way/1117807540

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.