04История
Пиргова кула
XIV-XVI в.
Датировка от източниците: XIV-XVI в.
Посещението накратко
- Адрес
- ул. „Професор Кирил Цонев“, центърът, до Римските терми
- Ориентировъчен престой на място
- около 20 мин.
- Работно време
- Подробности за посещението

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
Каменна жилищна кула в центъра на Кюстендил, строена между XIV и XVI в. като дом и укрепление на местен феодал. Единствената оцеляла от няколкото средновековни кули в града. Днес е изложбена зала на Регионалния исторически музей.
Работно време, вход и как да стигнете ↓
Кулата стои в самия център, до Римските терми. Отвън изглежда проста: четири стени от ломен камък, тухлени ъгли, малки прозорци и бойници. Всяка подробност по нея обаче е мислена за отбрана.
Името
↗„Пиргова“ идва от гръцката дума пиргос, която означава „кула“. Името е минало през няколко форми. В закона от 1909 г. тя е „държавна кула под название „Пиркова кула““. В първия регистър на паметниците от 1927 г. е записана като „Кулата „Пиргите““, тоест „кулите“, в множествено число. На картичка от 1908 г. е наречена „Антична кула въ гр. Кюстендилъ“.
Кога е строена
↗Точна дата няма, а предложенията се разминават с цели три века:
- Общината и проектът „Дигитална култура“ я отнасят към периода от края на XIV до първата четвърт на XV в.
- Регионалният исторически музей посочва XIV-XV в.
- Архитектката Елица Виткова пише за XV-XVI в., „но не е изключено да е и по-стара (от края на XIV в.)“.
- Турският регистър на османското наследство Kültür Envanteri я датира в XVI-XVII в.
За първи път в науката я описва акад. Йордан Иванов в „Северна Македония“ през 1906 г.
Ако по-ранните датировки са верни, кулата е строена малко преди или около времето, когато Велбъжд е център на владението на деспот Константин Драгаш, в края на XIV в. Това е само историческият фон: нито един източник не свързва кулата с Драгаш.
Дом на феодал
↗Кулата е била „градско жилище на местен феодал“, както пише арх. Виткова. Името му не е известно. По-интересното е, че тя не е била единствена. Виткова пише, че е „единствената останала от съществувалите през късното Средновековие в Кюстендил няколко жилищни кули“. Може би затова старият регистър я нарича „Пиргите“.
Строителите са взели камък и от съседните римски терми. Оттам идват и тухлите, квадратни, по 25 см и дебели само 4 см.
Как е устроена
↗Основата е почти квадратна, 8,25 на 8,35 м, а височината е около 15 м: 14,40 м до стряхата, по измерванията на Виткова. Стените изтъняват нагоре, от 1,40 м в приземието до 0,80 м на последния етаж. Кулата има приземие и три етажа, като третият е разделен наполовина на два полуетажа.
- Приземието, високо 2,05 м, е било склад. В него се е слизало само по вътрешна дървена стълба от първия етаж.
- Първият етаж, висок 3,50 м, е за живеене, но и за отбрана: има огнище и две бойници.
- Вторият етаж, висок 4,70 м, е истинският жилищен етаж. Има три прозореца, огнище, ниша и пет бойници. Има и галерия с ниша за хигиенни нужди, която Виткова смята за по-късна добавка.
- Третият етаж, висок 3,20 м, е за лятото и за отбрана от всички страни: един прозорец, седем кръгли и девет вертикални бойници.
Входът е бил хитър. Първоначалната врата е на северозападната стена, на повече от 2 м над земята, и до нея се е стигало само по подвижна стълба отвън. Когато тя бъде прибрана, в кулата не може да се влезе. Сегашният вход на нивото на улицата е по-късен. Според Виткова той отнема от отбранителния ѝ характер.
От дом към оръжеен склад
↗През късното Средновековие кулата престава да бъде дом и става склад за оръжие. Тогава е пробит и входът от изток.
Държавната кула, подарена на града
↗На 24 януари 1909 г. XIV обикновено Народно събрание решава кулата да бъде отстъпена на Кюстендилската градска община „заедно с мястото около нея, на около 250 квадратни метра“. Решението е утвърдено с указ № 2 на цар Фердинанд I от 20 февруари 1909 г.
Пазена старина
↗- 1927 г.: обявена е за народна старина, потвърдено през 1932 г.
- 1966 г.: първата голяма реставрация. Възстановени са гредоредите на трите етажа, подовете и покривът.
- 1968 г.: става архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.
- 1977 г.: заедно с целия стар център влиза в архитектурно-археологическия резерват „Пауталия-Велбъжд“.
- 2009 г.: завършва нова голяма реставрация.
Интересни факти
↗- „Антична“ кула. През 1908 г. художникът Йозеф Обербауер рисува кулата за серия пощенски картички. Надписът е „Антична кула въ гр. Кюстендилъ“, тоест тогава са я смятали за римска.
- Сравнения. Изследователите на балканските жилищни кули я поставят до Хрельовата кула в Рилския манастир от 1334-1335 г., „сходна по предназначение, но различна по устройство“.
- В турския регистър. Тя е и в регистъра на османското наследство Kültür Envanteri, като „Pirkova Kulesi“, със снимки от архива на историка Махиел Кийл.
- Без легенда. За кулата не открихме записано предание. Ако знаете такова, ще се радваме да го добавим.
Днес
↗Кулата е обект на Регионалния исторически музей в Кюстендил. Вътре се подреждат временни изложби: живопис, фотография, а през 2025 г. и фотоизложбата на Виолета Апостолова-Лети „Близо и далеч“.
Тук се правят и вечери на поезията и музиката. През 2024 г. клубът „Асклепион“ и музеят организират „Пирговата кула на духа“, представяйки кулата като място, „пазещо векове наред духа на Кюстендил“. В Нощта на музеите, 23 май 2026 г., в кулата е показан арт проектът „Биволи“ на кюстендилския художник Евгени Серафимов.
Има идея кулата да получи постоянна изложба за средновековния Велбъжд и за оръжията през вековете, но засега тя не е осъществена.
Снимки и свързани изображения

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
Документ или произведение, свързано със забележителността

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
Източници
(12)
Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.
- Цени и работно време, РИМ, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
Адрес на източника
https://kyustendilmuseum.bg/za-muzeya/ceni-i-rabotno-vreme.html
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Музейни обекти на РИМ, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
Адрес на източника
https://kyustendilmuseum.bg/muzeyni-obekti-na-rim-kyustendil/
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Списък на паметниците на културата с национално значение в област Кюстендил, Министерство на културата, 2006PDF документ · Български · mc.government.bg
Адрес на източника
https://mc.government.bg/images/NPK/KUSTENDIL.pdf
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- арх. Елица Виткова. Пиркова кула в Кюстендил, BG JourneyОнлайн източник · Български · bgjourney.com
Адрес на източника
https://www.bgjourney.com/Architecture/kreposti/Pirkova_kula/Pirkova_kula.html
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Пиркова кула, Без граници 21 век / „Дигитална култура за регионално сближаване“Онлайн източник · Български · nf-21.com
Адрес на източника
https://nf-21.com/DC/bg/material-assets/kyustendil/kyustendil-municipality/80-pirkova-tower-bg
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Пиркова кула, Туристическа дестинация КюстендилОнлайн източник · Български · visit-kyustendil.eu
Адрес на източника
https://visit-kyustendil.eu/pirkova-kula
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Пиргова кула и Средновековна църква „Св. Георги“, библиографска справка, Регионална библиотека, Кюстендил, 2023Онлайн източник · Български · libkn.bg
Адрес на източника
https://www.libkn.bg/пиргова-кула-и-средновековна-църква/
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Кюстендил и „Пирговата кула на духа“, Фокус, 2024Онлайн източник · Български · focus-news.net
Адрес на източника
https://www.focus-news.net/novini/regioni/Kyustendil-i-Pirgovata-kula-na-duha-2281234
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Пиргова кула, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
Адрес на източника
https://bg.wikipedia.org/wiki/Пиргова_кула
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Pirgowa-Turm, Wikipedia (de)Енциклопедична статия · Немски · de.wikipedia.org
Адрес на източника
https://de.wikipedia.org/wiki/Pirgowa-Turm
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Pirkova Kulesi, Kültür EnvanteriОнлайн източник · Турски · kulturenvanteri.com
Адрес на източника
https://kulturenvanteri.com/yer/?p=259656
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- OpenStreetMap: Пиргова кулаКартографски запис · Български · openstreetmap.org
Адрес на източника
https://www.openstreetmap.org/way/182908514
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.