04История

Пиргова кула

XIV-XVI в.

Датировка от източниците: XIV-XVI в.

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
ул. „Професор Кирил Цонев“, центърът, до Римските терми
Ориентировъчен престой на място
около 20 мин.
Работно време
Подробности за посещението
Вход
Подробности за посещението

Подробности за посещението ↓

Пиргова кула през лятото: висока квадратна кула от ломен камък с тухлени ъгли и малки прозорциУвеличи снимката
Кулата е висока около 15 м, на почти квадратна основа 8,25 на 8,35 м.Заснето: . Датиран кадър, който не удостоверява сегашното състояние.Снимка: Todor Bozhinov, 2011 г. · CC BY-SA 4.0 · Wikimedia Commons

Каменна жилищна кула в центъра на Кюстендил, строена между XIV и XVI в. като дом и укрепление на местен феодал. Единствената оцеляла от няколкото средновековни кули в града. Днес е изложбена зала на Регионалния исторически музей.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

Кулата стои в самия център, до Римските терми. Отвън изглежда проста: четири стени от ломен камък, тухлени ъгли, малки прозорци и бойници. Всяка подробност по нея обаче е мислена за отбрана.

Името

↗

„Пиргова“ идва от гръцката дума пиргос, която означава „кула“. Името е минало през няколко форми. В закона от 1909 г. тя е „държавна кула под название „Пиркова кула““. В първия регистър на паметниците от 1927 г. е записана като „Кулата „Пиргите““, тоест „кулите“, в множествено число. На картичка от 1908 г. е наречена „Антична кула въ гр. Кюстендилъ“.

Кога е строена

↗

Точна дата няма, а предложенията се разминават с цели три века:

  • Общината и проектът „Дигитална култура“ я отнасят към периода от края на XIV до първата четвърт на XV в.
  • Регионалният исторически музей посочва XIV-XV в.
  • Архитектката Елица Виткова пише за XV-XVI в., „но не е изключено да е и по-стара (от края на XIV в.)“.
  • Турският регистър на османското наследство Kültür Envanteri я датира в XVI-XVII в.

За първи път в науката я описва акад. Йордан Иванов в „Северна Македония“ през 1906 г.

Ако по-ранните датировки са верни, кулата е строена малко преди или около времето, когато Велбъжд е център на владението на деспот Константин Драгаш, в края на XIV в. Това е само историческият фон: нито един източник не свързва кулата с Драгаш.

Дом на феодал

↗

Кулата е била „градско жилище на местен феодал“, както пише арх. Виткова. Името му не е известно. По-интересното е, че тя не е била единствена. Виткова пише, че е „единствената останала от съществувалите през късното Средновековие в Кюстендил няколко жилищни кули“. Може би затова старият регистър я нарича „Пиргите“.

Строителите са взели камък и от съседните римски терми. Оттам идват и тухлите, квадратни, по 25 см и дебели само 4 см.

Как е устроена

↗

Основата е почти квадратна, 8,25 на 8,35 м, а височината е около 15 м: 14,40 м до стряхата, по измерванията на Виткова. Стените изтъняват нагоре, от 1,40 м в приземието до 0,80 м на последния етаж. Кулата има приземие и три етажа, като третият е разделен наполовина на два полуетажа.

  • Приземието, високо 2,05 м, е било склад. В него се е слизало само по вътрешна дървена стълба от първия етаж.
  • Първият етаж, висок 3,50 м, е за живеене, но и за отбрана: има огнище и две бойници.
  • Вторият етаж, висок 4,70 м, е истинският жилищен етаж. Има три прозореца, огнище, ниша и пет бойници. Има и галерия с ниша за хигиенни нужди, която Виткова смята за по-късна добавка.
  • Третият етаж, висок 3,20 м, е за лятото и за отбрана от всички страни: един прозорец, седем кръгли и девет вертикални бойници.

Входът е бил хитър. Първоначалната врата е на северозападната стена, на повече от 2 м над земята, и до нея се е стигало само по подвижна стълба отвън. Когато тя бъде прибрана, в кулата не може да се влезе. Сегашният вход на нивото на улицата е по-късен. Според Виткова той отнема от отбранителния ѝ характер.

От дом към оръжеен склад

↗

През късното Средновековие кулата престава да бъде дом и става склад за оръжие. Тогава е пробит и входът от изток.

Държавната кула, подарена на града

↗

На 24 януари 1909 г. XIV обикновено Народно събрание решава кулата да бъде отстъпена на Кюстендилската градска община „заедно с мястото около нея, на около 250 квадратни метра“. Решението е утвърдено с указ № 2 на цар Фердинанд I от 20 февруари 1909 г.

Пазена старина

↗
  • 1927 г.: обявена е за народна старина, потвърдено през 1932 г.
  • 1966 г.: първата голяма реставрация. Възстановени са гредоредите на трите етажа, подовете и покривът.
  • 1968 г.: става архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.
  • 1977 г.: заедно с целия стар център влиза в архитектурно-археологическия резерват „Пауталия-Велбъжд“.
  • 2009 г.: завършва нова голяма реставрация.

Интересни факти

↗
  • „Антична“ кула. През 1908 г. художникът Йозеф Обербауер рисува кулата за серия пощенски картички. Надписът е „Антична кула въ гр. Кюстендилъ“, тоест тогава са я смятали за римска.
  • Сравнения. Изследователите на балканските жилищни кули я поставят до Хрельовата кула в Рилския манастир от 1334-1335 г., „сходна по предназначение, но различна по устройство“.
  • В турския регистър. Тя е и в регистъра на османското наследство Kültür Envanteri, като „Pirkova Kulesi“, със снимки от архива на историка Махиел Кийл.
  • Без легенда. За кулата не открихме записано предание. Ако знаете такова, ще се радваме да го добавим.

Днес

↗

Кулата е обект на Регионалния исторически музей в Кюстендил. Вътре се подреждат временни изложби: живопис, фотография, а през 2025 г. и фотоизложбата на Виолета Апостолова-Лети „Близо и далеч“.

Тук се правят и вечери на поезията и музиката. През 2024 г. клубът „Асклепион“ и музеят организират „Пирговата кула на духа“, представяйки кулата като място, „пазещо векове наред духа на Кюстендил“. В Нощта на музеите, 23 май 2026 г., в кулата е показан арт проектът „Биволи“ на кюстендилския художник Евгени Серафимов.

Има идея кулата да получи постоянна изложба за средновековния Велбъжд и за оръжията през вековете, но засега тя не е осъществена.

Преглед на снимки

Предишна и следваща: стрелки наляво и надясно. Затваряне: Escape. На телефон използвайте бутоните или плъзнете снимката.

← Всички забележителности

Източници

(12)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. Цени и работно време, РИМ, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/za-muzeya/ceni-i-rabotno-vreme.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  2. Музейни обекти на РИМ, КюстендилСтраница на институция · Български · kyustendilmuseum.bg
    Адрес на източника

    https://kyustendilmuseum.bg/muzeyni-obekti-na-rim-kyustendil/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  3. Списък на паметниците на културата с национално значение в област Кюстендил, Министерство на културата, 2006PDF документ · Български · mc.government.bg
    Адрес на източника

    https://mc.government.bg/images/NPK/KUSTENDIL.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  4. арх. Елица Виткова. Пиркова кула в Кюстендил, BG JourneyОнлайн източник · Български · bgjourney.com
    Адрес на източника

    https://www.bgjourney.com/Architecture/kreposti/Pirkova_kula/Pirkova_kula.html

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  5. Пиркова кула, Без граници 21 век / „Дигитална култура за регионално сближаване“Онлайн източник · Български · nf-21.com
    Адрес на източника

    https://nf-21.com/DC/bg/material-assets/kyustendil/kyustendil-municipality/80-pirkova-tower-bg

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  6. Пиркова кула, Туристическа дестинация КюстендилОнлайн източник · Български · visit-kyustendil.eu
    Адрес на източника

    https://visit-kyustendil.eu/pirkova-kula

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  7. Пиргова кула и Средновековна църква „Св. Георги“, библиографска справка, Регионална библиотека, Кюстендил, 2023Онлайн източник · Български · libkn.bg
    Адрес на източника

    https://www.libkn.bg/пиргова-кула-и-средновековна-църква/

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  8. Кюстендил и „Пирговата кула на духа“, Фокус, 2024Онлайн източник · Български · focus-news.net
    Адрес на източника

    https://www.focus-news.net/novini/regioni/Kyustendil-i-Pirgovata-kula-na-duha-2281234

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  9. Пиргова кула, УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Пиргова_кула

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  10. Pirgowa-Turm, Wikipedia (de)Енциклопедична статия · Немски · de.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://de.wikipedia.org/wiki/Pirgowa-Turm

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  11. Pirkova Kulesi, Kültür EnvanteriОнлайн източник · Турски · kulturenvanteri.com
    Адрес на източника

    https://kulturenvanteri.com/yer/?p=259656

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  12. OpenStreetMap: Пиргова кулаКартографски запис · Български · openstreetmap.org
    Адрес на източника

    https://www.openstreetmap.org/way/182908514

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.