62Храмове · с. Граница

Черква „Св. Илия“

1856-1857 г.; стенописи от 1896 г.

Датировка от източниците: 1857 г.

КартаУпътванеПланиране на визита

Посещението накратко

Адрес
Центърът на с. Граница, край училището
Планирано време, без уточнен обхват
около 45 мин.
Работно време
Не е намерена потвърдена информация
Вход
Не е намерена потвърдена информация

Подробности за посещението ↓

Каменни фасади на църквата „Св. Илия“ с тухлени арки и керемиден покривУвеличи снимката
Каменният градеж и тухлените арки на храма.Датата на заснемане не е установена.Снимка: Nikomla · Обществено достояние · Wikimedia Commons

Възрожденската църква в центъра на Граница съчетава каменна архитектура от 1856-1857 г., икони на Иван Доспевски и по-късна стенописна украса. Тя е отделен храм от манастира „Св. Лука“ над селото.

Работно време, вход и как да стигнете ↓

„Св. Илия“ е селската църква в центъра на Граница, недалеч от училището. Каменните ѝ стени, тухлените арки и трите апсиди заслужават оглед и отвън. Вътрешността пази различни етапи на украса, които не бива да се приписват на един художник или на една година.

Майстор Миленко и строителството

↗

Обичайно посочваният период за изграждането е 1856-1857 г. Храмът се свързва с майстор Миленко Велев, известен и с работата си по южното крило на Рилския манастир. В изследването си за църквата в Тополница Владимир Димитров разглежда сходни архитектурни решения и предава атрибуцията на Асен Василиев за граничкия храм от 1857 г. Това поставя църквата в по-широк кръг от възрожденски строежи, вместо да я разглежда като изолиран селски паметник. [2]

Сградата е трикорабна, с три апсиди на изток. Общият покрив събира корабите в един обем, а плитките странични конхи, полукръгли ниши, раздвижват фасадите. Камъкът и червените тухли са видими части от архитектурната композиция. Когато обиколите храма, обърнете внимание как тухлените арки подчертават прозорците и как източната страна се различава от дългите странични стени.

Притворът с камбанарията е по-късно допълнение, от първата половина на XX в. Затова днешният силует не е изцяло от времето на първоначалното строителство.

Иконите на Иван Доспевски

↗

Десислава Страхилова включва „Пр. Илия“ в Граница сред дванадесетте църкви в Кюстендилско, за които Иван Доспевски работи. В статията си от 2007 г. „Традиция и новаторство“ тя посочва 1862-1863 г. за граничката поръчка. Доспевски принадлежи към третото поколение самоковски зографи. [1]

Изследователката обръща внимание на синия фон в иконите му и на индивидуализираните лица. Това е полезна насока за разглеждане на царския ред, редицата големи икони в долната част на иконостаса. Тези наблюдения се отнасят до творчеството на художника като цяло; не са основание всяка картина в църквата да се обяви за негова.

Самият иконостас съчетава живописна украса с резбовани двери и венчилка. Описанието на храма отбелязва и вазите с рози върху охрените му табли. В него е запазено повече от религиозни образи: има и декоративен вкус, характерен за времето на поръчката.

По-късната живопис

↗

Стенописите се датират през 1896 г., няколко десетилетия след иконите на Доспевски. В снимките в галерията се виждат „Влизането в Йерусалим“, св. Георги и св. Димитър като конници и „Тайната вечеря“. Отделни участъци показват загуби на боя и мазилка. Снимките документират състоянието при заснемането, а не потвърдена оценка за сегашната консервация.

Дървеният амвон е още един детайл от вътрешността: издигнат е край стълб, с достъп по стълба, и е украсен с цветни пана. Той помага да се прочете пространството на храма, в което архитектурата, дърворезбата и живописта имат различни роли.

Посещение в Граница

↗

За външен оглед започнете от центъра на селото. Ако искате да разгледате иконите и стенописите, уточнете достъпа до вътрешността на място. Не е намерено публикувано работно време или билетна тарифа. Предвидете около 45 минути, ако храмът е отворен.

Посещението може да се съчетае с Граничкия манастир „Св. Лука“ и вековната букова гора. Манастирът и гората са извън центъра; не ги търсете в двора на „Св. Илия“.

Преглед на снимки

Предишна и следваща: стрелки наляво и надясно. Затваряне: Escape. На телефон използвайте бутоните или плъзнете снимката.

← Всички забележителности

Източници

(4)

Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.

  1. Десислава Страхилова. Традиция и новаторство в творчеството на третото поколение потомствени самоковски зографи, LiterNet 4 (89), 16.04.2007Онлайн източник · Български · liternet.bg
    Адрес на източника

    https://liternet.bg/publish20/d_strahilova/tradiciia.htm

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  2. Владимир Димитров. Храмът „Св. Никола“ в село Тополница, Дупнишко: архитектурно-конструктивна характеристика, с. 289 (за Граница)PDF документ · Български · eprints.nbu.bg
    Адрес на източника

    https://eprints.nbu.bg/1616/1/Hrama_Sveti_Nikola_v_selo_Topolnicha.pdf

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

    ↑1
  3. Свети Илия (Граница), УикипедияЕнциклопедична статия · Български · bg.wikipedia.org
    Адрес на източника

    https://bg.wikipedia.org/wiki/Свети_Илия_(Граница)

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.

  4. OpenStreetMap: way/1338670434Картографски запис · Езикът не е уточнен · openstreetmap.org
    Адрес на източника

    https://www.openstreetmap.org/way/1338670434

    Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.