65Храмове · над Бобошево
Бобошевски манастир „Св. Димитър“
XV в.; стенописи от 1488 г.; притвор около 1864 г.
Датировка от източниците: 1488 г. (стенописи)
Посещението накратко
- Адрес
- Манастирското място над Бобошево, по склоновете на Руен
- Планирано време, без уточнен обхват
- около 1 ч.
- Работно време
- Не е намерена потвърдена информация
- Вход
- Не е намерена потвърдена информация

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
От Бобошевския манастир е запазена малката църква „Св. Димитър“ със стенописи от 1488 г. Ктиторският надпис и по-късните графити пазят сведения за дарителите и посетителите на обителта.
Работно време, вход и как да стигнете ↓
Над Бобошево, по склоновете на Руен, е останала църквата на някогашния манастир „Св. Димитър“. Каменният храм е малък, но стенописите му дават много за разглеждане. Това е различен обект от „Св. Тодор“ край Бобошево и от съвременния Руенски манастир край Скрино.
Запазеният храм и ранните предания
↗В разказите за началото на манастира се срещат X в. и връзка със замонашването на св. Йоан Рилски. Проучването, публикувано от Кюстендилската търговско-промишлена палата, предава тази ранна история. Тя не датира запазените днес стени: църквата се отнася към XV в., а основният живописен ансамбъл е от 1488 г.
Ктиторският надпис свързва обновяването с йеромонах Неофит и синовете му, поп Димитър и Богдан. Посочени са времето на султан Баязид II и крупнишкият епископ Яков. Така един надпис поставя местната поръчка в конкретна църковна и политическа среда. Годината 1488 се отнася до изписването и не трябва механично да се приема за първото основаване на обителта.
Манастирските постройки не са съхранени като цял комплекс. Притворът на църквата е добавен около 1864 г. Отвън лесно се различават каменният обем на стария храм и по-късната пристройка.
Архитектура и стенописи
↗Църквата е еднокорабна и едноапсидна, с полуцилиндричен свод. Това означава един основен молитвен обем и полукръгло олтарно пространство на изток. При разглеждане отвън обърнете внимание на апсидата и на малките отвори в каменния зид.
Живописта изпълва компактното пространство с отделни регистри. Проучването на КТПП описва медальони в свода, сцени от големите християнски празници и от Страстите Христови, както и редове светци. В галерията могат да се разгледат „Успение Богородично“, св. Петка и образ на Богородица. Детайлите се четат по-добре отблизо, без допир до стените.
Съществува и по-късен пласт от църковното обзавеждане. Според същото проучване иконостасът е от около 1729 г., а икони от него са пренесени в криптата на „Св. Александър Невски“ в София. Затова не очаквайте всички предмети от историята на храма да са запазени на първоначалното си място.
Какво разказват издрасканите надписи
↗Иван Билярски изследва графитите по западната фасада в „Изкуствоведски четения 2019“, издание на Института за изследване на изкуствата при БАН, публикувано през 2020 г. Разгледаните надписи са от XVI-XVIII в. За него фасадата е била публично място, където се съхранявала памет за събития от живота на християнската общност. [2]
Едно предложено четене за „бан Велбъждки“ остава несигурно: авторът обсъжда и възможността текстът да означава „Баня Велбъждка“. Интересът на надписа е именно в това внимателно сравнение. От него не може да се изведе сигурна история за неизвестен местен владетел.
Бисерка Пенкова, в сборник на ИИИ-БАН от 2026 г., разглежда почти разрушен образ на монах върху западната фасада. Идентификацията му със св. Йоан Рилски е предположение, тъй като името не е запазено. Това разграничение между видимото и възстановеното от изследователите е важно при четене на старите стенописи. [3]
Преди посещението
↗До манастирското място води път от Бобошево. Не е намерен потвърден текущ график за отваряне, билетна тарифа или контакт на пазител. Ако целта ви е живописта, уточнете достъпа предварително на място в града. Самият маркер на картата не означава, че храмът е отворен.
Предвидете около час за разглеждане, ако имате достъп. Не разчитайте на снимките от 2009-2010 г. като свидетелство за състоянието на пътя или организацията на посещенията днес. В района можете да продължите към църквите „Св. Петка“ и „Св. Никола“ във Вуково.
Снимки и свързани изображения

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.

Изображението не се зареди. Пояснението и източникът остават достъпни.
Източници
(4)
Датата може да обозначава строеж, обновяване или друг посочен етап. Преданията са разкази от източниците, а не установени събития. Връзките към библиографията помагат да намерите посочения автор; при нееднозначно съответствие автоматична препратка не се добавя.
- Проучване: Църква „Свети Димитър“, Кюстендилска търговско-промишлена палата, проект CB006.2.23.044Онлайн източник · Български · tour.cci-kn.org
Адрес на източника
https://tour.cci-kn.org/проучване-църква-свети-димитър/
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Иван Билярски. Няколко графити от западната фасада на църквата „Св. Димитър“ над Бобошево, Изкуствоведски четения 2019.I, ИИИ-БАН, 2020, с. 37-56PDF документ · Български · artstudies.bg↑1
Адрес на източника
https://artstudies.bg/artstudies/Четения-2019.pdf
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- Бисерка Пенкова. Образите на св. Йоан Рилски в стенописите от XV-XVII век в България, Историята на изкуството като призвание, ИИИ-БАН, 2026, с. 97-111PDF документ · Български · artstudies.bg↑1
Адрес на източника
https://artstudies.bg/wp-content/uploads/books/Историята-на-изкуството-като-призвание.pdf
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.
- OpenStreetMap: way/609571916Картографски запис · Езикът не е уточнен · openstreetmap.org
Адрес на източника
https://www.openstreetmap.org/way/609571916
Ако връзката не се отвори, използвайте заглавието, автора и адреса за търсене или друг посочен източник.